Text 2
ТЕКСТ 2
Devanagari
Деванагари (азбука)
त्रयोविंशतितत्त्वानां गणं युगपदाविशत् ॥ २ ॥
Text
Текст
bibhrac-chaktim urukramaḥ
trayoviṁśati tattvānāṁ
gaṇaṁ yugapad āviśat
бибхрач-чхактим урукрамах̣
трайовим̇шати таттва̄на̄м̇
ган̣ам̇ югапад а̄вишат
Synonyms
Дума по дума
ка̄ла-сан̃гя̄м – известна като Ка̄лӣ; тада̄ – в това време; девӣм – богинята; бибхрат – унищожителна; шактим – енергия; урукрамах̣ – върховно могъщ; траях̣-вим̇шати – двайсет и три; таттва̄на̄м – на елементите; ган̣ам – всички тях; югапат – едновременно; а̄вишат – влезе.
Translation
Превод
The Supreme Powerful Lord then simultaneously entered into the twenty-three elements with the goddess Kālī, His external energy, who alone amalgamates all the different elements.
Тогава Върховният Всемогъщ Бог заедно с богинята Ка̄лӣ, неговата външна енергия, която съединява един с друг различните елементи, влезе едновременно в двайсет и трите материални елемента.
Purport
Пояснение
The ingredients of matter are counted as twenty-three: the total material energy, false ego, sound, touch, form, taste, smell, earth, water, fire, air, sky, eye, ear, nose, tongue, skin, hand, leg, evacuating organ, genitals, speech and mind. All are combined together by the influence of time and are again dissolved in the course of time. Time, therefore, is the energy of the Lord and acts in her own way by the direction of the Lord. This energy is called Kālī and is represented by the dark destructive goddess generally worshiped by persons influenced by the mode of darkness or ignorance in material existence. In the Vedic hymn this process is described as mūla-prakṛtir avikṛtir mahadādyāḥ prakṛti-vikṛtayaḥ sapta ṣoḍaśakas tu vikāro na prakṛtir na vikṛtiḥ puruṣaḥ. The energy which acts as material nature in a combination of twenty-three ingredients is not the final source of creation. The Lord enters into the elements and applies His energy, called Kālī. In all other Vedic scriptures the same principle is accepted. In Brahma-saṁhitā (5.35) it is stated:
Материалните елементи наброяват двайсет и три: съвкупна материална енергия, лъжливо его, звук, осезаемост, форма, вкус, мирис, земя, вода, огън, въздух, небе, очи, уши, нос, език, кожа, ръце, крака, анус, полови органи, реч и ум. Под влиянието на времето те се съединяват помежду си и с напредването на неговия ход отново се разединяват. Следователно времето е енергия на Бога, която действа по определен начин, следвайки указанията на Бога. Тази енергия се нарича Ка̄лӣ и нейно олицетворение е черната богиня на разрушението, която е обект на обожание предимно за хората, подвластни на гун̣ата на мрака, или невежеството, в материалното съществуване. Във ведическите химни процесът на сътворението е описан по следния начин: мӯла-пракр̣тир авикр̣тир махада̄дя̄х̣ пракр̣ти-викр̣таях̣ сапта ш̣од̣ашакас ту вика̄ро на пракр̣тир на викр̣тих̣ пуруш̣ах̣. Енергията, която действа като материална природа и се състои от двайсет и три елемента, не е първопричината на творението. Богът прониква в тези елементи и въздейства върху тях със своята енергия Ка̄лӣ. Този принцип се утвърждава и във всички останали ведически произведения. В Брахма сам̇хита̄ (5.35) се казва:
yac-chaktir asti jagad-aṇḍa-cayā yad-antaḥ
aṇḍāntara-stha-paramāṇu-cayāntara-sthaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
яч-чхактир асти джагад-ан̣д̣а-чая̄ яд-антах̣
ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
“I worship the primeval Lord, Govinda, who is the original Personality of Godhead. By His partial plenary expansion [Mahā-Viṣṇu], He enters into material nature, and then into each and every universe [as Garbhodakaśāyī Viṣṇu], and then [as Kṣīrodakaśāyī Viṣṇu] into all the elements, including every atom of matter. Such manifestations of cosmic creation are innumerable, both in the universes and in the individual atoms.”
„Обожавам предвечния Бог Говинда, който е изначалната Божествена Личност. Чрез частичната си пълна експанзия (Маха̄-виш̣н̣у) Той влиза в материалната природа, след това (като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у) – във всяка вселена, а после (като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у) – във всички елементи на материята, включително и във всеки един атом. Подобни форми на Бога в космическото творение са неизброими, разпространили се както из вселените, така и в отделните атоми“.
Similarly, this is confirmed in Bhagavad-gītā (10.42):
Бхагавад-гӣта̄ (10.42) потвърждава същото:
kiṁ jñātena tavārjuna
viṣṭabhyāham idaṁ kṛtsnam
ekāṁśena sthito jagat
ким̇ гя̄тена тава̄рджуна
виш̣т̣абхя̄хам идам̇ кр̣тснам
ека̄м̇шена стхито джагат
“O Arjuna, there is no necessity of your knowing about My innumerable energies, which act in various ways. I enter into the material creation by My partial plenary expansion [Paramātmā, or the Supersoul] in all the universes and in all the elements thereof, and thus the work of creation goes on.” The wonderful activities of material nature are due to Lord Kṛṣṇa, and thus He is the final cause, or the ultimate cause of all causes.
„О, Арджуна, няма полза от знанието за неизброимите ми енергии, действащи по най-разнообразни начини. Чрез една от своите части – пълната експанзия (Парама̄тма̄, или Свръхдушата) – Аз влизам в материалния космос, като прониквам във всички вселени и във всичките им съставни елементи. По този начин се създава творението“. Чудните дейности на материалната природа се дължат на Бог Кр̣ш̣н̣а, затова Той е първопричината, т.е. абсолютната причина на всички причини.