Text 46
ТЕКСТ 46
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रवृद्धभक्त्या विशदाशया ये ।
वैराग्यसारं प्रतिलभ्य बोधं
यथाञ्जसान्वीयुरकुण्ठधिष्ण्यम् ॥ ४६ ॥
Text
Текст
pravṛddha-bhaktyā viśadāśayā ye
vairāgya-sāraṁ pratilabhya bodhaṁ
yathāñjasānvīyur akuṇṭha-dhiṣṇyam
правр̣ддха-бхактя̄ вишада̄шая̄ йе
ваира̄гя-са̄рам̇ пратилабхя бодхам̇
ятха̄н̃джаса̄нвӣюр акун̣т̣ха-дхиш̣н̣ям
Synonyms
Дума по дума
pānena — by drinking; te — of You; deva — O Lord; kathā — topics; sudhāyāḥ — of the nectar; pravṛddha — highly enlightened; bhaktyā — by devotional service; viśada-āśayāḥ — with a greatly serious attitude; ye — those who; vairāgya-sāram — the entire purport of renunciation; pratilabhya — achieving; bodham — intelligence; yathā — as much as; añjasā — quickly; anvīyuḥ — achieve; akuṇṭha-dhiṣṇyam — Vaikuṇṭhaloka in the spiritual sky.
па̄нена – като пият; те – на теб; дева – о, Господи; катха̄ – повествования; судха̄я̄х̣ – на нектара; правр̣ддха – много просветлени; бхактя̄ – от предано служене; вишада-а̄шая̄х̣ – с много сериозно отношение; йе – тези, които; ваира̄гя-са̄рам – истинския смисъл на отречението; пратилабхя – като постигат; бодхам – интелигентност; ятха̄ – доколкото; ан̃джаса̄ – бързо; анвӣюх̣ – постигат; акун̣т̣ха-дхиш̣н̣ям – Вайкун̣т̣халока в духовното небе.
Translation
Превод
O Lord, persons who, because of their serious attitude, attain the stage of enlightened devotional service achieve the complete meaning of renunciation and knowledge and attain the Vaikuṇṭhaloka in the spiritual sky simply by drinking the nectar of Your topics.
О, Господи, хората, които се отнасят сериозно към служенето за теб, се извисяват до равнището на просветлението в преданото служене, постигат цялостния смисъл на отречението и знанието и отиват на Вайкун̣т̣халока в духовното небе просто като пият нектара на повествованията за теб.
Purport
Пояснение
The difference between the impersonalistic mental speculators and the pure devotees of the Lord is that the former pass through a miserable understanding of the Absolute Truth at every stage, whereas the devotees enter into the kingdom of all pleasures even from the beginning of their attempt. The devotee has only to hear about devotional activities, which are as simple as anything in ordinary life, and he also acts very simply, whereas the mental speculator has to pass through a jugglery of words, which are partially facts and partially a make-show for the maintenance of an artificial impersonal status. In spite of his strenuous efforts to attain perfect knowledge, the impersonalist attains merging into the impersonal oneness of the brahmajyoti of the Lord, which is also attained by the enemies of the Lord simply because of their being killed by Him. The devotees, however, attain to the highest stage of knowledge and renunciation and achieve the Vaikuṇṭhalokas, the planets in the spiritual sky. The impersonalist attains only the sky, and does not achieve any tangible transcendental bliss, whereas the devotee attains to the planets where real spiritual life prevails. With a serious attitude, the devotee throws away all achievements like so much dust, and he accepts only devotional service, the transcendental culmination.
Разликата между имперсоналистите, заети с умозрителни разсъждения, и преданите на Бога се състои в това, че за първите процесът на опознаване на Абсолютната Истина е мъчителен във всеки етап, докато преданите още от самото начало влизат в царството на удоволствията. Преданите само трябва да слушат за дейностите в преданото служене, които са прости като всички неща от всекидневния живот, и да действат по съвсем прост начин, докато спекулиращият мислител трябва да си пробива път през дебри от думи, които отчасти са истина и отчасти – измислица, необходима за поддържането на лъжливата концепция на имперсонализма. Въпреки неимоверните си усилия да постигнат съвършено знание, имперсоналистите потъват в безличностната еднаквост на брахмаджьоти, където попадат и враговете на Бога, които постигат същото това състояние само задето са били убити от неговата ръка. А преданите постигат най-висшето равнище в знанието и отречението и се издигат до Вайкун̣т̣халоките, планетите в духовното небе. Имперсоналистът стига само до небето, без да може да изпита същинското трансцендентално блаженство, докато преданият стига до планетите, където кипи истинският духовен живот. Сериозният предан захвърля всички постижения и придобивки така, сякаш са ненужен боклук, и приема само преданото служене – кулминацията на трансценденталното съществуване.