Особено внимание заслужава думата др̣шй-а̄дибхих̣. Според Джӣва Госва̄мӣ др̣ш̣и означава гя̄на, философски търсения. Чрез различните методи на философско познание и анализ на различни концепции, например чрез процеса на гя̄на йога, единният Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност, може да бъде разбран като безличностен Брахман. А чрез осемстепенната йога система Той се разкрива като Парама̄тма̄. Но когато този, който се опитва да разбере Абсолютната Истина, притежава чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. чисто знание, той осъзнава Абсолютната Истина като Върховна Личност. Трансценденталността може да се осъзнае единствено на основата на знанието. Употребените тук думи парама̄тмешварах̣ пума̄н са трансцендентални, те се отнасят до Свръхдушата. Свръхдушата е наричана още и пуруш̣а, но думата Бхагава̄н се отнася изключително до Върховната Божествена Личност, която притежава шест достояния: богатство, слава, сила, красота, знание и отреченост. Божествената Личност пребивава в различните духовни сфери. Различните описания на парама̄тма̄, ӣшвара и пума̄н сочат, че експанзиите на Върховния Бог са безбройни.

Но в крайна сметка за да разбере Върховната Божествена Личност, човек трябва да приеме бхакти йога. Като се занимава с гя̄на йога или дхя̄на йога, той постепенно трябва да стигне до равнището на бхакти йога. Тогава ясно ще разбере и парама̄тма̄, и ӣшвара, и пума̄н. Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че независимо дали човек е предан, вършител на плодоносни дейности или такъв, който се стреми към освобождение, ако е достатъчно интелигентен, той с цялата си сериозност започва да следва процеса на преданото служене. Освен това там е обяснено, че всичко, което човек желае и може да получи с извършването на плодоносни дейности, дори и издигането до висшите планети, той може да постигне просто като отдава предано служене. Тъй като Върховният Бог притежава шестте достояния в пълна степен, Той е в състояние да дари поклонника, който го обожава, с всяко едно от тях.

Единната Върховна Божествена Личност се разкрива пред различните трансценденталисти като Върховна Личност, безличностен Брахман или Парама̄тма̄. Имперсоналистите се стремят да се слеят с безличностния Брахман, но това не може да се постигне с обожаване на самия безличностен Брахман. Само ако човек се занимава с предано служене и едновременно с това желае да потъне в битието на Върховния Бог, само тогава той може да постигне това. Този, който наистина иска да се слее с битието на Върховния, трябва да отдава предано служене.

Преданият може да види Върховния Бог лице в лице, на което не са способни гя̄нӣте, философите емпирици и йогӣте. Те никога не могат да заемат възвишената позиция на спътници на Бога. Никъде в писанията не се казва, че като трупа знание или обожава безличностния Брахман, човек може да стане личен придружител на Върховната Божествена Личност. Дори този, който следва принципите на мистичната йога, не може да стане придружител на Бога. Лишеният от форма безличностен Брахман е наречен адр̣шя, защото безличностното сияние брахмаджьоти скрива лицето на Върховния Бог и го прави невидимо. Йогӣте съзерцават четириръката форма на Виш̣н̣у в сърцето си, следователно за тях Върховният Бог също е невидим. Само преданите могат да видят Бога. Особено внимание тук заслужават думите др̣шй-а̄дибхих̣. Върховната Божествена Личност притежава различни аспекти и затова е едновременно и видима, и невидима. Аспектите Парама̄тма̄ и Брахман са невидими, но аспектът Бхагава̄н може да бъде видян. Този факт е обяснен много добре във Виш̣н̣у Пура̄н̣а. Вселенската форма на Бога и аморфното му сияние Брахман са низши аспекти, защото са невидими. Концепцията за вселенската форма е материална, докато концепцията за безличностния Брахман е духовна, но най-висшата духовна категория е Божествената Личност. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано: виш̣н̣ур брахма-сварӯпен̣а сваям ева вявастхитах̣ – Виш̣н̣у е истинската същност на Брахман, т.е. Виш̣н̣у е Върховният Брахман. Сваям ева – това е личностният му аспект. Концепцията за Върховната Божествена Личност е най-висшата духовна концепция. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Постигне ли човек обителта, наречена парамам̇ мама, той повече не се връща в нещастното обусловено съществуване. Всяка точка, цялото пространство, всичко съществуващо принадлежи на Виш̣н̣у, но мястото, където Той пребивава лично, се нарича тад дха̄ма парамам, негова върховна обител. Човек трябва да си постави за цел да постигне именно върховната обител на Бога.