Text 24
ТЕКСТ 24
Devanagari
Деванагари (азбука)
पपुर्ज्ञानमयं सौम्या यन्मुखाम्बुरुहासवम् ॥ २४ ॥
Text
Текст
vāsudevāya vedhase
papur jñānam ayaṁ saumyā
yan-mukhāmburuhāsavam
ва̄судева̄я ведхасе
папур гя̄нам аям̇ саумя̄
ян-мукха̄мбуруха̄савам
Synonyms
Дума по дума
namaḥ — my obeisances; tasmai — unto Him; bhagavate — unto the Personality of Godhead; vāsudevāya — unto Vāsudeva or His incarnations; vedhase — the compiler of the Vedic literatures; papuḥ — drunk; jñānam — knowledge; ayam — this Vedic knowledge; saumyāḥ — the devotees, especially the consorts of Lord Kṛṣṇa; yat — from whose; mukha-amburuha — the lotuslike mouth; āsavam — nectar from His mouth.
намах̣ – почитания; тасмаи – на него; бхагавате – на Личността на Бога; ва̄судева̄я – на Ва̄судева или инкарнациите му; ведхасе – съставителят на ведическите писания; папух̣ – пият; гя̄нам – знание; аям – това ведическо знание; саумя̄х̣ – преданите, по-специално съпругите на Бог Кр̣ш̣н̣а; ят – от чиято; мукха-амбуруха – лотосова уста; а̄савам – нектар от устата му.
Translation
Превод
I offer my respectful obeisances unto Śrīla Vyāsadeva, the incarnation of Vāsudeva who compiled the Vedic scriptures. The pure devotees drink up the nectarean transcendental knowledge dropping from the lotuslike mouth of the Lord.
Отдавам смирените си почитания на инкарнацията на Ва̄судева, Шрӣла Вя̄садева, който състави ведическите писания. Чистите предани пият нектарното трансцендентално знание, което капе от лотосовата уста на Бога.
Purport
Пояснение
In pursuance of the specific utterance vedhase, or “the compiler of the system of transcendental knowledge,” Śrīla Śrīdhara Svāmī has commented that the respectful obeisances are offered to Śrīla Vyāsadeva, who is the incarnation of Vāsudeva. Śrīla Jīva Gosvāmī has agreed to this, but Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura has made a further advance, namely that the nectar from the mouth of Lord Kṛṣṇa is transferred to His different consorts, and thus they learn the finer arts of music, dance, dressing, decorations and all such things which are relished by the Lord. Such music, dance and decorations enjoyed by the Lord are certainly not anything mundane, because the Lord is addressed in the very beginning as para, or transcendental. This transcendental knowledge is unknown to the forgotten conditioned souls. Śrīla Vyāsadeva, who is the incarnation of the Lord, thus compiled the Vedic literatures to revive the lost memory of the conditioned souls about their eternal relation with the Lord. One should therefore try to understand the Vedic scriptures, or the nectar transferred by the Lord to His consorts in the conjugal humor, from the lotuslike mouth of Vyāsadeva or Śukadeva. By gradual development of transcendental knowledge, one can rise to the stage of the transcendental arts of music and dance displayed by the Lord in His rāsa-līlā. But without having the Vedic knowledge one can hardly understand the transcendental nature of the Lord’s rāsa dance and music. The pure devotees of the Lord, however, can equally relish the nectar in the form of the profound philosophical discourses and in the form of kissing by the Lord in the rāsa dance, as there is no mundane distinction between the two.
Като обяснява смисъла на думата ведхасе, „съставителя на системата на трансценденталното знание“, Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ посочва, че тук се отдават почитания на Шрӣла Вя̄садева, който е инкарнация на Ва̄судева. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ се съгласява с това, но Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура задълбочава анализа и казва, че нектарът от устата на Бог Кр̣ш̣н̣а се предава на различните му съпруги, по който начин те овладяват изящните изкуства – музика, танци, облекло, украса и всичко останало, което доставя удоволствие на Бога. Несъмнено музиката, танците и украшенията, на които се наслаждава Богът, не са материални, защото още в самото начало Богът е наречен пара, трансцендентален. Потъналите в забрава обусловени души нямат представа за съществуването на това знание. Шрӣла Вя̄садева, който е инкарнация на Бога, съставил ведическите писания, за да съживи изгубилата се памет на обусловените души и да възстанови вечната им връзка с Бога. Следователно човек трябва да се опита да разбере ведическите писания – нектара, който Богът дава на съпругите си в своите любовни забавления – от лотосовата уста на Вя̄садева или Шукадева. Чрез постепенно развиване на трансценденталното знание човек може да стигне до трансценденталното изкуство на музиката и танците, които Богът показва в своята ра̄са-лӣла̄. Но без да е овладял ведическото знание, той няма да разбере трансценденталната природа на танца ра̄са и музиката на Бога. Чистите предани обаче се наслаждават по един и същ начин и на нектара под формата на задълбочени философски дискусии, и на нектара под формата на целувките на Бога в танца ра̄са, защото между двете неща няма материална разлика.