Text 23
ТЕКСТ 23
Devanagari
Деванагари (азбука)
न जातु मर्त्योऽभिलभेत यस्तु ।
श्रीविष्णुपद्या मनुजस्तुलस्या:
श्वसञ्छवो यस्तु न वेद गन्धम् ॥ २३ ॥
Text
Текст
na jātu martyo ’bhilabheta yas tu
śrī-viṣṇu-padyā manujas tulasyāḥ
śvasañ chavo yas tu na veda gandham
на джа̄ту мартьо 'бхилабхета яс ту
шрӣ-виш̣н̣у-падя̄ мануджас тулася̄х̣
швасан̃ чхаво яс ту на веда гандхам
Synonyms
Дума по дума
jīvan — while living; śavaḥ — a dead body; bhāgavata-aṅghri-reṇum — the dust of the feet of a pure devotee; na — never; jātu — at any time; martyaḥ — mortal; abhilabheta — particularly received; yaḥ — a person; tu — but; śrī — with opulence; viṣṇu-padyāḥ — of the lotus feet of Viṣṇu; manu-jaḥ — a descendant of Manu (a man); tulasyāḥ — leaves of the tulasī tree; śvasan — while breathing; śavaḥ — still a dead body; yaḥ — who; tu — but; na veda — never experienced; gandham — the aroma.
джӣван – живеейки; шавах̣ – труп; бха̄гавата-ан̇гхри-рен̣ум – прахът от краката на чист предан; на – не; джа̄ту – никога; мартях̣ – смъртен; абхилабхета – получил; ях̣ – човек; ту – но; шрӣ – с богатство; виш̣н̣у-падя̄х̣ – на лотосовите нозе на Виш̣н̣у; ману-джах̣ – потомък на Ману (човек); тулася̄х̣ – листата на дървото туласӣ; швасан – дишайки; шавах̣ – труп; ях̣ – който; ту – но; на веда – никога не е усетил; гандхам – благоухание.
Translation
Превод
The person who has not at any time received the dust of the feet of the Lord’s pure devotee upon his head is certainly a dead body. And the person who has never experienced the aroma of the tulasī leaves from the lotus feet of the Lord is also a dead body, although breathing.
Човекът, който никога не е поръсвал главата си с прах от краката на чист предан на Бога, е мъртво тяло. Този, който никога не е вдъхвал благоуханието на листенцата туласӣ по лотосовите нозе на Бога, също е мъртво тяло, макар че още диша.
Purport
Пояснение
According to Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura, the breathing dead body is a ghost. When a man dies, he is called dead, but when he again appears in a subtle form not visible to our present vision and yet acts, such a dead body is called a ghost. Ghosts are always very bad elements, always creating a fearful situation for others. Similarly, the ghostlike nondevotees who have no respect for the pure devotees, nor for the Viṣṇu Deity in the temples, create a fearful situation for the devotees at all times. The Lord never accepts any offering by such impure ghosts. There is a common saying that one should first love the dog of the beloved before one shows any loving sentiments for the beloved. The stage of pure devotion is attained by sincerely serving a pure devotee of the Lord. The first condition of devotional service to the Lord is therefore to be a servant of a pure devotee, and this condition is fulfilled by the statement “reception of the dust of the lotus feet of a pure devotee who has also served another pure devotee.” That is the way of pure disciplic succession, or devotional paramparā.
Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура мъртвецът, който диша, е призрак. Когато човек умре, го наричат мъртъв, но когато се появи отново, този път във фино тяло, невидимо за сегашното ни зрение, това мъртво тяло се нарича дух, или призрак. Духовете са много зли същества, които постоянно плашат другите. По същия начин неотдадените, които не почитат чистите предани и мӯртите на Виш̣н̣у в храмовете, приличат на духове, защото използват всяка възможност да създават неприятности на преданите. Богът не приема нищо от такива нечисти духове. Една известна поговорка гласи, че човек трябва да обикне първо кучето на любимата си и чак тогава да ѝ се обясни в любов. Равнището на чистата преданост се постига чрез искрено служене на чист предан на Бога. Следователно първото условие за извършване на предано служене е човек да стане слуга на чист предан, а това условие може да се изпълни, когато той „приеме праха от лотосовите нозе на чист предан, който на свой ред е служил на друг чист предан“. Това е пътят на ученическата последователност от чисти предани (парампара̄).
Mahārāja Rahūgaṇa inquired from the great saint Jaḍa Bharata as to how he had attained such a liberated stage of a paramahaṁsa, and in answer the great saint replied as follows (Bhāg. 5.12.12):
Веднъж Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а попитал великия светец Джад̣а Бхарата как е постигнал равнището на освобождението, парамахам̇са, и получил следния отговор (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.12.12):
na cejyayā nirvapaṇād gṛhād vā
na cchandasā naiva jalāgni-sūryair
vinā mahat-pāda-rajo-’bhiṣekam
на чеджяя̄ нирвапан̣а̄д гр̣ха̄д ва̄
на ччхандаса̄ наива джала̄гни-сӯряир
вина̄ махат-па̄да-раджо-'бхиш̣екам
“O King Rahūgaṇa, the perfectional stage of devotional service, or the paramahaṁsa stage of life, cannot be attained unless one is blessed by the dust of the feet of great devotees. It is never attained by tapasya [austerity], the Vedic worshiping process, acceptance of the renounced order of life, the discharge of the duties of household life, the chanting of the Vedic hymns, or the performance of penances in the hot sun, within cold water or before the blazing fire.”
„О, царю Рахӯган̣а, парамахам̇са, съвършеното равнище в преданото служене, не може да се постигне, ако човек не е благословен от праха от нозете на велики предани. То не може да се постигне чрез тапася (отречение) или чрез ведическия процес на обожание, чрез приемане на живот в отречение или чрез изпълняване на семейните задължения, чрез пеене на ведически химни или чрез самоналожени изтезания под палещото слънце, в ледената вода или пред буйния огън“.
In other words, Lord Śrī Kṛṣṇa is the property of His pure, unconditional devotees, and as such only the devotees can deliver Kṛṣṇa to another devotee; Kṛṣṇa is never obtainable directly. Lord Caitanya therefore designated Himself as gopī-bhartuḥ pada-kamalayor dāsa-dāsānudāsaḥ, or “the most obedient servant of the servants of the Lord, who maintains the gopī damsels at Vṛndāvana.” A pure devotee therefore never approaches the Lord directly, but tries to please the servant of the Lord’s servants, and thus the Lord becomes pleased, and only then can the devotee relish the taste of the tulasī leaves stuck to His lotus feet. In the Brahma-saṁhitā it is said that the Lord is never to be found by becoming a great scholar of the Vedic literatures, but He is very easily approachable through His pure devotee. In Vṛndāvana all the pure devotees pray for the mercy of Śrīmatī Rādhārāṇī, the pleasure potency of Lord Kṛṣṇa. Śrīmatī Rādhārāṇī is a tenderhearted feminine counterpart of the supreme whole, resembling the perfectional stage of the worldly feminine nature. Therefore, the mercy of Rādhārāṇī is available very readily to the sincere devotees, and once She recommends such a devotee to Lord Kṛṣṇa, the Lord at once accepts the devotee’s admittance into His association. The conclusion is, therefore, that one should be more serious about seeking the mercy of the devotee than that of the Lord directly, and by one’s doing so (by the good will of the devotee) the natural attraction for the service of the Lord will be revived.
С други думи, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е собственост на своите чисти и неотклонни предани, затова само предани могат да дадат Кр̣ш̣н̣а на друг предан. Човек не може да постигне Кр̣ш̣н̣а, като се обърне направо към него. Затова Бог Чайтаня нарича себе си: гопӣ-бхартух̣ пада-камалайор да̄са-да̄са̄нуда̄сах̣ – „най-покорен слуга на слугите на Бога, който се грижи за гопӣте, девойките на Вр̣нда̄вана“. Затова чистият предан никога не се обръща направо към Бога, а се опитва да удовлетвори слугата на слугите на Бога. По този начин той удовлетворява самия Бог и може да усети вкуса на листенцата от туласӣ по лотосовите му нозе. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че човек не може да открие Бога, като стане велик познавач на ведическата литература, но много лесно може да го постигне с помощта на негов чист предан. Във Вр̣нда̄вана всички чисти предани се молят за милостта на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, енергия на удоволствието на Бог Кр̣ш̣н̣а. Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е милостивото женско начало от върховното цяло, съвършено въплъщение на качествата, присъщи на женската природа. Искрените предани много бързо могат да заслужат милостта на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ; а ако Тя се застъпи за предания пред Бог Кр̣ш̣н̣а, Богът веднага го приема в обкръжението си. Оттук следва, че човек трябва да се стреми повече към милостта на преданите, отколкото направо към милостта на Бога. Ако постъпи така, благодарение на добрата воля на преданите у него ще се пробуди естественият стремеж да служи на Бога.