Text 12
ТЕКСТ 12
Devanagari
Деванагари (азбука)
य उत्तमश्लोकपरायणा जना: ।
जीवन्ति नात्मार्थमसौ पराश्रयं
मुमोच निर्विद्य कुत: कलेवरम् ॥ १२ ॥
Text
Текст
ya uttama-śloka-parāyaṇā janāḥ
jīvanti nātmārtham asau parāśrayaṁ
mumoca nirvidya kutaḥ kalevaram
я уттама-шлока-пара̄ян̣а̄ джана̄х̣
джӣванти на̄тма̄ртхам асау пара̄шраям̇
мумоча нирвидя кутах̣ калеварам
Synonyms
Дума по дума
śivāya — welfare; lokasya — of all living beings; bhavāya — for flourishing; bhūtaye — for economic development; ye — one who is; uttama-śloka-parāyaṇāḥ — devoted to the cause of the Personality of Godhead; janāḥ — men; jīvanti — do live; na — but not; ātma-artham — selfish interest; asau — that; para-āśrayam — shelter for others; mumoca — gave up; nirvidya — being freed from all attachment; kutaḥ — for what reason; kalevaram — mortal body.
шива̄я – благополучие; локася – на всички живи същества; бхава̄я – за разцвета; бхӯтайе – за икономическото развитие; йе – този, който е; уттама-шлока-пара̄ян̣а̄х̣ – отдаден на каузата на Божествената Личност; джана̄х̣ – хората; джӣванти – живеят; на – но не; а̄тма-артхам – личен интерес; асау – това; пара-а̄шраям – убежище за другите; мумоча – изостави; нирвидя – освободен от всякакви привързаности; кутах̣ – каква бе причината; калеварам – тленно тяло.
Translation
Превод
Those who are devoted to the cause of the Personality of Godhead live only for the welfare, development and happiness of others. They do not live for any selfish interest. So even though the Emperor [Parīkṣit] was free from all attachment to worldly possessions, how could he give up his mortal body, which was the shelter for others?
Тези, които са се отдали на каузата на Божествената Личност, живеят само в името на благополучието, напредъка и щастието на другите. Те не преследват никакви користни цели. Императорът (Парӣкш̣ит) не бе привързан към светските притежания, но защо трябваше да напуска тленното си тяло, щом то бе закрила за другите?
Purport
Пояснение
Parīkṣit Mahārāja was an ideal king and householder because he was a devotee of the Personality of Godhead. A devotee of the Lord automatically has all good qualifications. And the Emperor was a typical example of this. Personally he had no attachment for all the worldly opulences in his possession. But since he was king for the all-around welfare of his citizens, he was always busy in the welfare work of the public, not only for this life, but also for the next. He would not allow slaughterhouses or killing of cows. He was not a foolish and partial administrator who would arrange for the protection of one living being and allow another to be killed. Because he was a devotee of the Lord, he knew perfectly well how to conduct his administration for everyone’s happiness — men, animals, plants and all living creatures. He was not selfishly interested. Selfishness is either self-centered or self-extended. He was neither. His interest was to please the Supreme Truth, the Personality of Godhead. The king is the representative of the Supreme Lord, and therefore the king’s interest must be identical with that of the Supreme Lord. The Supreme Lord wants all living beings to be obedient to Him and thereby become happy. Therefore the king’s interest is to guide all subjects back to the kingdom of God. Hence the activities of the citizens should be so coordinated that they can at the end go back home, back to Godhead. Under the administration of a representative king, the kingdom is full of opulence. At that time, human beings need not eat animals. There are ample food grains, milk, fruit and vegetables so that the human beings as well as the animals can eat sumptuously and to their heart’s content. If all living beings are satisfied with food and shelter and obey the prescribed rules, there cannot be any disturbance between one living being and another. Emperor Parīkṣit was a worthy king, and therefore all were happy during his reign.
Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа бил съвършен цар и глава на семейство, защото бил предан на Божествената Личност. Един предан на Бога по естествен начин придобива всички добри качества. Императорът бил пример в това отношение. Самият той не бил привързан към материалните богатства, които притежавал. Но тъй като царят трябвало да се грижи за всестранното благополучие на народа си, той постоянно се трудел за доброто на поданиците си не само в този им живот, но и в следващия. Той не разрешавал да се отварят кланици и не допускал да се убиват крави. Той не бил глупав и пристрастен управник, който защитава едни живи същества, а в същото време позволява други да бъдат убивани. Той бил предан на Бога и знаел съвършено добре как да управлява така, че всички живи същества да бъдат щастливи – и хора, и животни, и растения. Той не бил користен и себичен. Егоизмът на човека може да бъде насочен към самия него или да се разпростира върху обкръжението му, но цар Парӣкш̣ит стоял и над едното, и над другото. Единственото му желание било да удовлетвори Върховната Истина, Божествената Личност. Царят е представител на Върховния Бог и интересите му не трябва да се разминават с интересите на Бога. Върховният Бог иска всички живи същества да му се подчиняват и да станат щастливи. Затова царят е длъжен да води поданиците си по пътя обратно към царството на Бога. Той така трябва да организира дейностите им, че накрая всички да могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Под управлението на цар, който е представител на Бога, царството процъфтява. Хората не са принудени да ядат животни – има достатъчно зърнени храни, мляко, плодове и зеленчуци. И хората, и животните могат да ядат вкусни храни до насита. А когато живите същества са сити и има къде да се подслонят; когато спазват предписаните правила, те не си причиняват едно на друго никакви безпокойства. Император Парӣкш̣ит бил достоен цар и по време на управлението му всички били щастливи.