Text 2

ТЕКСТ 2

Devanagari

Деванагари (азбука)

ब्रह्मकोपोत्थिताद् यस्तु तक्षकात्प्राणविप्लवात् ।
न
सम्मुमोहोरुभयाद् भगवत्यर्पिताशय: ॥ २ ॥

Text

Текст

brahma-kopotthitād yas tu
takṣakāt prāṇa-viplavāt
na sammumohorubhayād
bhagavaty arpitāśayaḥ

брахма-копоттхита̄д яс ту
такш̣ака̄т пра̄н̣а-виплава̄т
на саммумохорубхая̄д
бхагаватй арпита̄шаях̣

Synonyms

Дума по дума

brahma-kopa — fury of a brāhmaṇa; utthitāt — caused by; yaḥ — what was; tu — but; takṣakāt — by the snake-bird; prāṇa-viplavāt — from dissolution of life; na — never; sammumoha — was overwhelmed; uru-bhayāt — great fear; bhagavati — unto the Personality of Godhead; arpita — surrendered; āśayaḥ — consciousness.

брахма-копа – яростта на един бра̄хман̣а; уттхита̄т – причинена от; ях̣ – това, което било; ту – но; такш̣ака̄т – от крилатата змия; пра̄н̣а-виплава̄т – лишаване от живот; на – никога; саммумоха – бе обладан; уру-бхая̄т – голям страх; бхагавати – на Божествената Личност; арпита – отдаден; а̄шаях̣ – съзнание.

Translation

Превод

Furthermore, Mahārāja Parīkṣit was always consciously surrendered to the Personality of Godhead, and therefore he was neither afraid nor overwhelmed by fear due to a snake-bird which was to bite him because of the fury of a brāhmaṇa boy.

Освен това Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит винаги бе съзнателно предан на Божествената Личност, затова не загуби самообладание и не се уплаши от крилатата змия, която трябваше да го ухапе заради яростта на едно момче бра̄хман̣а.

Purport

Пояснение

A self-surrendered devotee of the Lord is called nārāyaṇa-parāyaṇa. Such a person is never afraid of any place or person, not even of death. For him nothing is as important as the Supreme Lord, and thus he gives equal importance to heaven and hell. He knows well that both heaven and hell are creations of the Lord, and similarly life and death are different conditions of existence created by the Lord. But in all conditions and in all circumstances, remembrance of Nārāyaṇa is essential. The nārāyaṇa-parāyaṇa practices this constantly. Mahārāja Parīkṣit was such a pure devotee. He was wrongfully cursed by an inexperienced son of a brāhmaṇa, who was under the influence of Kali, and Mahārāja Parīkṣit took this to be sent by Nārāyaṇa. He knew that Nārāyaṇa (Lord Kṛṣṇa) had saved him when he was burned in the womb of his mother, and if he were to be killed by a snake bite, it would also take place by the will of the Lord. The devotee never goes against the will of the Lord; anything sent by God is a blessing for the devotee. Therefore Mahārāja Parīkṣit was neither afraid of nor bewildered by such things. That is the sign of a pure devotee of the Lord.

Предан, който напълно се е отдал на Бога, се нарича на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а. Той не се бои никога и никъде нито от човек, нито от смъртта. За него няма нищо по-важно от Върховния Бог, затова той не прави разлика между рая и ада. Той знае добре, че раят и адът са създадени от Бога, а животът и смъртта са само различни състояния на съществуване, създадени също от Бога. И главното е да се помни На̄ра̄ян̣а, независимо от положението и обстоятелствата. Един на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а непрекъснато прави това. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил точно такъв чист предан. Той несправедливо бил прокълнат от неопитния син на един бра̄хман̣а, попаднал под въздействието на Кали, но просто приел, че това е изпратено от На̄ра̄ян̣а. Той знаел, че На̄ра̄ян̣а (Бог Кр̣ш̣н̣а) го е спасил, когато е трябвало да изгори в утробата на майка си, и ако му е съдено да умре от ухапването на змия, това ще стане пак по волята на Бога. Преданите никога не въстават срещу волята на Бога; те приемат като благословия всичко, което Той им изпраща. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нито се боял, нито бил объркан от тези неща. Това е признакът, че някой е чист предан на Бога.