Text 44
ТЕКСТ 44
Devanagari
Деванагари (азбука)
सर्वथा न हि शोच्यास्ते स्नेहादन्यत्र मोहजात् ॥ ४४ ॥
Text
Текст
adhruvaṁ vā na cobhayam
sarvathā na hi śocyās te
snehād anyatra mohajāt
адхрувам̇ ва̄ на чобхаям
сарватха̄ на хи шочя̄с те
снеха̄д анятра мохаджа̄т
Synonyms
Дума по дума
yat — even though; manyase — you think; dhruvam — Absolute Truth; lokam — persons; adhruvam — nonreality; vā — either; na — or not; ca — also; ubhayam — or bothwise; sarvathā — in all circumstances; na — never; hi — certainly; śocyāḥ — subject for lamentation; te — they; snehāt — due to affection; anyatra — or otherwise; moha-jāt — due to bewilderment.
ят – въпреки че; манясе – мислиш; дхрувам – Абсолютната Истина; локам – личности; адхрувам – нереалност; ва̄ – или; на – или не; ча – също; убхаям – или и двете; сарватха̄ – при всички обстоятелства; на – никога; хи – несъмнено; шочя̄х̣ – причина за скръб; те – те; снеха̄т – поради привързаността; анятра – или иначе; моха-джа̄т – поради заблуждението.
Translation
Превод
O King, in all circumstances, whether you consider the soul to be an eternal principle, or the material body to be perishable, or everything to exist in the impersonal Absolute Truth, or everything to be an inexplicable combination of matter and spirit, feelings of separation are due only to illusory affection and nothing more.
О, царю, независимо дали смяташ душата за вечната движеща сила, а материалното тяло за тленно, или мислиш, че всичко съществува в безличностната Абсолютна Истина, или пък че всичко е необяснимо съчетание от материя и дух, при всички обстоятелства усещането за раздяла се дължи единствено на илюзорната привързаност и на нищо повече.
Purport
Пояснение
The actual fact is that every living being is an individual part and parcel of the Supreme Being, and his constitutional position is subordinate cooperative service. Either in his conditional material existence or in his liberated position of full knowledge and eternity, the living entity is eternally under the control of the Supreme Lord. But those who are not conversant with factual knowledge put forward many speculative propositions about the real position of the living entity. It is admitted, however, by all schools of philosophy that the living being is eternal and that the covering body of the five material elements is perishable and temporary. The eternal living entity transmigrates from one material body to another by the law of karma, and material bodies are perishable by their fundamental structures. Therefore there is nothing to be lamented in the case of the soul’s being transferred into another body, or the material body’s perishing at a certain stage. There are others also who believe in the merging of the spirit soul in the Supreme Spirit when it is uncovered by the material encagement, and there are others also who do not believe in the existence of spirit or soul, but believe in tangible matter. In our daily experience we find so many transformations of matter from one form to another, but we do not lament such changing features. In either of the above cases, the force of divine energy is uncheckable; no one has any hand in it, and thus there is no cause of grief.
Всяко живо същество е индивидуална частица, неотделима от Върховното същество, и естественото му положение е доброволно да отдава служене. Това е несъмнен факт. Живото същество винаги се намира под властта на Върховния Бог, независимо дали е обусловено в материалното битие или е в освободеното си състояние на пълно знание и вечност. Но тези, които не притежават истинско знание, измислят всякакви безпочвени предположения за истинската позиция на живото същество. Всички философски школи обаче признават, че живото същество е вечно, а тялото, съставено от петте материални елемента, е тленна и временна обвивка. По силата на закона на кармата вечното живо същество се мести от тяло в тяло, а материалните тела по своята природа са временни. Следователно няма нищо тъжно, когато душата се премества в друго тяло или когато материалното тяло умира, щом му дойде времето. Има хора, които вярват в сливането на душата с Върховния Дух след освобождаването ѝ от затворничеството на материята; други не вярват в съществуването на духа, или на душата, но вярват в осезаемата материя. В ежедневието си виждаме толкова много преобразувания на материята от една форма в друга, но това не ни кара да страдаме. Във всеки от споменатите случаи силата на божествената енергия не може да бъде спряна – това не е по силите на никого и затова е излишно да се скърби.