Text 27

ТЕКСТ 27

Devanagari

Деванагари (азбука)

तक्षकादात्मनो मृत्युं द्विजपुत्रोपसर्जितात् ।
प्रपत्स्यत उपश्रुत्य मुक्तसङ्ग: पदं हरे: ॥ २७ ॥

Text

Текст

takṣakād ātmano mṛtyuṁ
dvija-putropasarjitāt
prapatsyata upaśrutya
mukta-saṅgaḥ padaṁ hareḥ

такш̣ака̄д а̄тмано мр̣тюм̇
двиджа-путропасарджита̄т
прапатсята упашрутя
мукта-сан̇гах̣ падам̇ харех̣

Synonyms

Дума по дума

takṣakāt — by the snakebird; ātmanaḥ — of his personal self; mṛtyum — death; dvija-putra — the son of a brāhmaṇa; upasarjitāt — being sent by; prapatsyate — having taken shelter of; upaśrutya — after hearing; mukta-saṅgaḥ — freed from all attachment; padam — position; hareḥ — of the Lord.

такш̣ака̄т – от крилатата змия; а̄тманах̣ – на собственото си аз; мр̣тюм – смърт; двиджа-путра – синът на един бра̄хман̣а; упасарджита̄т – изпратена от; прапатсяте – приел убежище при; упашрутя – след като чуе; мукта-сан̇гах̣ – освободен от всички привързаности; падам – положение; харех̣ – на Бога.

Translation

Превод

After hearing about his death, which will be caused by the bite of a snakebird sent by a son of a brāhmaṇa, he will get himself freed from all material attachment and surrender unto the Personality of Godhead, taking shelter of Him.

След като научи, че ще умре от ухапването на крилата змия, изпратена от сина на един бра̄хман̣а, той ще се освободи от всичките си материални привързаности и ще се отдаде на Божествената Личност, приемайки подслон при нея.

Purport

Пояснение

Material attachment and taking shelter of the lotus feet of the Lord go ill together. Material attachment means ignorance of transcendental happiness under the shelter of the Lord. Devotional service to the Lord, while existing in the material world, is a way to practice one’s transcendental relation with the Lord, and when it is matured, one gets completely free from all material attachment and becomes competent to go back home, back to Godhead. Mahārāja Parīkṣit, being especially attached to the Lord from the beginning of his body in the womb of his mother, was continuously under the shelter of the Lord, and the so-called warning of his death within seven days from the date of the curse by the brāhmaṇa’s son was a boon to him to enable him to prepare himself to go back home, back to Godhead. Since he was always protected by the Lord, he could have avoided the effect of such a curse by the grace of the Lord, but he did not take such undue advantage for nothing. Rather, he made the best use of a bad bargain. For seven days continuously he heard Śrīmad-Bhāgavatam from the right source, and thus he got shelter at the lotus feet of the Lord by that opportunity.

Невъзможно е човек да приеме убежище в лотосовите нозе на Бога, ако има материални привързаности. Наличието на материални привързаности означава невежество по отношение на трансценденталното щастие, което може да се получи под закрилата на Бога. Докато човек се намира в материалния свят, преданото служене, което отдава на Бога, е начин за възстановяване на трансценденталните взаимоотношения между него и Бога. Когато преданото служене се развие напълно, човек се освобождава от всички материални привързаности и става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Тъй като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил много силно привързан към Бога още от мига, в който се появил в утробата на майка си, той непрекъснато се намирал под покровителството му. Предупреждението, че ще умре седем дни след проклятието от сина на бра̄хман̣а, било голямо щастие за него, защото по този начин той получавал възможност да се приготви за завръщането си у дома, обратно при Бога. Тъй като винаги бил под закрилата на Бога, по милостта му Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да избегне последствията от това проклятие, но сметнал, че е несправедливо да се възползва от това предимство и успял да направи най-доброто и в тези неблагоприятни обстоятелства. В продължение на седем дни той непрекъснато слушал Шрӣмад Бха̄гаватам от авторитетен източник и така намерил подслон в лотосовите нозе на Бога.