TEXT 7
ТЕКСТ 7
Devanagari
Деванагари (азбука)
पृच्छामि त्वां धर्मसम्मूढचेताः ।
यच्छ्रेयः स्यान्निश्चितं ब्रूहि तन्मे
शिष्यस्तेऽहं शाधि मां त्वां प्रपन्नम् ॥ ७ ॥
Text
Текст
pṛcchāmi tvāṁ dharma-sammūḍha-cetāḥ
yac chreyaḥ syān niścitaṁ brūhi tan me
śiṣyas te ’haṁ śādhi māṁ tvāṁ prapannam
пр̣ччха̄ми тва̄м̇ дхарма-саммӯд̣ха-чета̄х̣
яч чхреях̣ ся̄н нишчитам̇ брӯхи тан ме
шиш̣яс те 'хам̇ ша̄дхи ма̄м̇ тва̄м̇ прапаннам
Synonyms
Дума по дума
kārpaṇya — of miserliness; doṣa — by the weakness; upahata — being afflicted; svabhāvaḥ — characteristics; pṛcchāmi — I am asking; tvām — unto You; dharma — religion; sammūḍha — bewildered; cetāḥ — in heart; yat — what; śreyaḥ — all-good; syāt — may be; niścitam — confidently; brūhi — tell; tat — that; me — unto me; śiṣyaḥ — disciple; te — Your; aham — I am; śādhi — just instruct; mām — me; tvām — unto You; prapannam — surrendered.
ка̄рпан̣я – от скъперничество; дош̣а – от слабост; упахата – измъчвайки се; свабха̄вах̣ – характерни черти; пр̣ччха̄ми – питам; тва̄м – на теб; дхарма – религия; саммӯд̣ха – объркан; чета̄х̣ – в сърцето; ят – какво; шреях̣ – безкрайното добро; ся̄т – може да бъда; нишчитам – уверено; брӯхи – кажи; тат – това; ме – на мен; шиш̣ях̣ – ученик; те – твой; ахам – аз; ша̄дхи – просто напътствай; ма̄м – мен; тва̄м – на теб; прапаннам – отдаден.
Translation
Превод
Now I am confused about my duty and have lost all composure because of miserly weakness. In this condition I am asking You to tell me for certain what is best for me. Now I am Your disciple, and a soul surrendered unto You. Please instruct me.
Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
Purport
Пояснение
By nature’s own way the complete system of material activities is a source of perplexity for everyone. In every step there is perplexity, and therefore it behooves one to approach a bona fide spiritual master who can give one proper guidance for executing the purpose of life. All Vedic literatures advise us to approach a bona fide spiritual master to get free from the perplexities of life, which happen without our desire. They are like a forest fire that somehow blazes without being set by anyone. Similarly, the world situation is such that perplexities of life automatically appear, without our wanting such confusion. No one wants fire, and yet it takes place, and we become perplexed. The Vedic wisdom therefore advises that in order to solve the perplexities of life and to understand the science of the solution, one must approach a spiritual master who is in the disciplic succession. A person with a bona fide spiritual master is supposed to know everything. One should not, therefore, remain in material perplexities but should approach a spiritual master. This is the purport of this verse.
По своето естество материалните дейности са източник на затруднения за всеки. Трудностите ни дебнат на всяка крачка и това налага да се обърнем към авторитетен духовен учител; той ще ни даде подходящи напътствия как да постигнем целта на живота. Цялата ведическа литература ни съветва да потърсим помощ от авторитетен духовен учител, за да преодолеем нежеланите затруднения. Те са като горски пожар, избухнал без видима причина. Положението в материалния свят е аналогично – затрудненията в живота се появяват сами, без да ги желаем. Никой не иска пожар, но той избухва и ние сме озадачени. Ведическата мъдрост ни съветва: за да разрешим дилемите в живота си, трябва да се обърнем към духовен учител от ученическата приемственост. Човек, който има истински духовен учител, може да узнае всичко. Така че не бива да стоим насред материалните затруднения, а да приемем духовен учител. Това е смисълът на този стих.
Who is the man in material perplexities? It is he who does not understand the problems of life. In the Bṛhad-āraṇyaka Upaniṣad (3.8.10) the perplexed man is described as follows: yo vā etad akṣaraṁ gārgy aviditvāsmāḻ lokāt praiti sa kṛpaṇaḥ. “He is a miserly man who does not solve the problems of life as a human and who thus quits this world like the cats and dogs, without understanding the science of self-realization.” This human form of life is a most valuable asset for the living entity, who can utilize it for solving the problems of life; therefore, one who does not utilize this opportunity properly is a miser. On the other hand, there is the brāhmaṇa, or he who is intelligent enough to utilize this body to solve all the problems of life. Ya etad akṣaraṁ gārgi viditvāsmāl lokāt praiti sa brāhmaṇaḥ.
Кой изпитва материални трудности? Всеки, който не разбира истинските проблеми на живота. В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.10) обърканият човек е описан по следния начин: йо ва̄ етад акш̣арам̇ га̄ргй авидитва̄сма̄л лока̄т праити са кр̣пан̣ах̣ – „Скъперник е онзи, който не разрешава проблемите на живота като човешко същество и накрая напуска този свят като котките и кучетата, без да разбира науката за себепознанието“. Тази човешка форма е най-ценният дар за живото същество; с нея то може да разреши всички проблеми в живота си. Затова този, който не се възползва от благоприятната възможност, е скъперник. На обратния полюс стои един бра̄хман̣а – той е достатъчно интелигентен и използва тялото си, за да разреши житейските проблеми. Я етад акш̣арам̇ видитва̄сма̄л лока̄т праити са бра̄хман̣ах̣.
The kṛpaṇas, or miserly persons, waste their time in being overly affectionate for family, society, country, etc., in the material conception of life. One is often attached to family life, namely to wife, children and other members, on the basis of “skin disease.” The kṛpaṇa thinks that he is able to protect his family members from death; or the kṛpaṇa thinks that his family or society can save him from the verge of death. Such family attachment can be found even in the lower animals, who take care of children also. Being intelligent, Arjuna could understand that his affection for family members and his wish to protect them from death were the causes of his perplexities. Although he could understand that his duty to fight was awaiting him, still, on account of miserly weakness, he could not discharge the duties. He is therefore asking Lord Kṛṣṇa, the supreme spiritual master, to make a definite solution. He offers himself to Kṛṣṇa as a disciple. He wants to stop friendly talks. Talks between the master and the disciple are serious, and now Arjuna wants to talk very seriously before the recognized spiritual master. Kṛṣṇa is therefore the original spiritual master of the science of Bhagavad-gītā, and Arjuna is the first disciple for understanding the Gītā. How Arjuna understands the Bhagavad-gītā is stated in the Gītā itself. And yet foolish mundane scholars explain that one need not submit to Kṛṣṇa as a person, but to “the unborn within Kṛṣṇa.” There is no difference between Kṛṣṇa’s within and without. And one who has no sense of this understanding is the greatest fool in trying to understand Bhagavad-gītā.
Кр̣пан̣а, скъперниците, пропиляват времето си, прекалено загрижени за семейство, общество, държава и т.н. С материалистическото си мислене човек често се привързва към семейния живот – жена, деца, роднини – на принципа на „кожната болест“. Кр̣пан̣а мисли, че е в състояние да закриля семейството си от смърт или вярва, че семейството и обществото могат да го спасят в мига на смъртта. Такава привързаност откриваме дори при нисшите животни, които също се грижат за малките си. Като разумен човек Арджуна разбира, че загрижеността за роднините и желанието да ги предпази от смъртта са причина за объркването му. Макар да осъзнава дълга си да се бие, поради скъперническа слабост, той не е в състояние да го изпълни. Затова моли Бог Кр̣ш̣н̣а, върховния духовен учител, за крайно решение. Той се отдава на Кр̣ш̣н̣а като негов ученик и желае да приключи с приятелските разговори. Разговорите между учителя и ученика винаги са сериозни и сега Арджуна има намерение да започне много сериозен разговор с приетия от него духовен учител. Следователно Кр̣ш̣н̣а е първият духовен учител, разкрил науката на Бхагавад-гӣта̄, а Арджуна – първият ученик, постигнал нейния смисъл. Как Арджуна е съумял да разбере Бхагавад-гӣта̄, се описва в самата нея, но независимо от това глупавите светски учени твърдят, че не е нужно човек да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а като на личност, а на „нероденото в Кр̣ш̣н̣а“. Между Кр̣ш̣н̣а отвън и отвътре няма никаква разлика и ако някой не приема тази истина, ще бъде глупаво да се опитва да разбере Бхагавад-гӣта̄.