TEXT 57
ТЕКСТ 57
Devanagari
Деванагари (азбука)
बुद्धियोगमुपाश्रित्य मच्चित्त: सततं भव ॥ ५७ ॥
Text
Текст
mayi sannyasya mat-paraḥ
buddhi-yogam upāśritya
mac-cittaḥ satataṁ bhava
майи санняся мат-парах̣
буддхи-йогам упа̄шритя
мач-читтах̣ сататам̇ бхава
Synonyms
Дума по дума
cetasā — by intelligence; sarva-karmāṇi — all kinds of activities; mayi — unto Me; sannyasya — giving up; mat-paraḥ — under My protection; buddhi-yogam — devotional activities; upāśritya — taking shelter of; mat-cittaḥ — in consciousness of Me; satatam — twenty-four hours a day; bhava — just become.
четаса̄ – с разум; сарва-карма̄н̣и – всички дейности; майи – на мен; санняся – като отдаваш; мат-парах̣ – под мое покровителство; буддхи-йогам – дейности в преданост; упа̄шритя – като се подслониш; мат-читтах̣ – в съзнание за мен; сататам – винаги (денонощно); бхава – просто стани.
Translation
Превод
In all activities just depend upon Me and work always under My protection. In such devotional service, be fully conscious of Me.
Във всичките си дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В това предано служене бъди напълно осъзнат за мен.
Purport
Пояснение
When one acts in Kṛṣṇa consciousness, he does not act as the master of the world. Just like a servant, one should act fully under the direction of the Supreme Lord. A servant has no individual independence. He acts only on the order of the master. A servant acting on behalf of the supreme master is unaffected by profit and loss. He simply discharges his duty faithfully in terms of the order of the Lord. Now, one may argue that Arjuna was acting under the personal direction of Kṛṣṇa but when Kṛṣṇa is not present how should one act? If one acts according to the direction of Kṛṣṇa in this book, as well as under the guidance of the representative of Kṛṣṇa, then the result will be the same. The Sanskrit word mat-paraḥ is very important in this verse. It indicates that one has no goal in life save and except acting in Kṛṣṇa consciousness just to satisfy Kṛṣṇa. And while working in that way, one should think of Kṛṣṇa only: “I have been appointed to discharge this particular duty by Kṛṣṇa.” While acting in such a way, one naturally has to think of Kṛṣṇa. This is perfect Kṛṣṇa consciousness. One should, however, note that after doing something whimsically he should not offer the result to the Supreme Lord. That sort of duty is not in the devotional service of Kṛṣṇa consciousness. One should act according to the order of Kṛṣṇa. This is a very important point. That order of Kṛṣṇa comes through disciplic succession from the bona fide spiritual master. Therefore the spiritual master’s order should be taken as the prime duty of life. If one gets a bona fide spiritual master and acts according to his direction, then one’s perfection of life in Kṛṣṇa consciousness is guaranteed.
Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не се чувства господар на света. Като слуга, той трябва да действа изцяло под ръководството на Върховния Бог. Слугата няма лична независимост. Той изпълнява заповедите на господаря си. Слугата, действащ от името на върховния господар, е равнодушен към печалба или загуба. Той просто изпълнява дълга си с вяра и преданост, съгласно нарежданията на Бога. Възможно е да се възрази: Арджуна действа под личното ръководство на Кр̣ш̣н̣а, но когато Кр̣ш̣н̣а го няма, как да действа човек? Ако някой действа според наставленията на Кр̣ш̣н̣а в тази книга или под ръководството на представител на Кр̣ш̣н̣а, резултатът ще бъде същият. Санскритската дума мат-парах̣ е много важна в този стих. Тя посочва, че няма друга цел в човешкия живот освен действието в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. И докато действа по този начин, човек трябва да мисли само за Кр̣ш̣н̣а: „Това задължение ми е отредено от Кр̣ш̣н̣а“. Ако действа така, той естествено ще мисли за Кр̣ш̣н̣а. Това е съвършеното Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но нужно е да се отбележи, че ако извърши нещо своеволно, той не трябва да предлага резултата на Върховния Бог. Подобни действия не влизат в преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да се действа по нареждане на Кр̣ш̣н̣а. Това е много важен момент. Тези нареждания на Кр̣ш̣н̣а идват чрез ученическата приемственост от авторитетен духовен учител. Наставленията на духовния учител трябва да се приемат за най-важния дълг в живота. Ако човек приеме авторитетен духовен учител и действа в съответствие с неговите наставления, съвършенството на живота му в Кр̣ш̣н̣а съзнание е осигурено.