Sloka 1
ТЕКСТ 1
Verš
Текст
tata utpanna-vijñānā
āśv adhokṣaja-bhāṣitam
smaranta ātmaje bhāryāṁ
visṛjya prāvrajan gṛhāt
тата утпанна-вигя̄на̄
а̄шв адхокш̣аджа-бха̄ш̣итам
смаранта а̄тмадже бха̄ря̄м̇
виср̣джя пра̄враджан гр̣ха̄т
Synonyma
Дума по дума
maitreyaḥ uvāca — Maitreya pravil; tataḥ — potom; utpanna — vyvinuli; vijñānāḥ — vlastnili dokonalé poznání; āśu — velice brzy; adhokṣaja — Nejvyšší Osobností Božství; bhāṣitam — co bylo oznámeno; smarantaḥ — vzpomínali; ātma-je — svému synovi; bhāryām — svou manželku; visṛjya — poté, co dali; prāvrajan — odešli; gṛhāt — z domova.
маитреях̣ ува̄ча – Маитрея каза; татах̣ – след това; утпанна – развиха; вигя̄на̄х̣ – притежавайки съвършено знание; а̄шу – много скоро; адхокш̣аджа – от Върховната Божествена Личност; бха̄ш̣итам – което бе изречено; смарантах̣ – като си спомниха; а̄тма-дже – на сина си; бха̄ря̄м – своята съпруга; виср̣джя – след като повериха; пра̄враджан – напуснаха; гр̣ха̄т – дома.
Překlad
Превод
Velký mudrc Maitreya pokračoval: Poté žili Pracetové tisíce let doma a vyvinuli dokonalé poznání založené na duchovním vědomí. Nakonec si připomněli požehnání Nejvyšší Osobnosti Božství, svěřili svou manželku do péče dokonalému synovi a odešli z domova.
Великият мъдрец Маитрея продължи: След това Прачета̄сите живяха у дома си още много хиляди години и понеже бяха осъзнали духовната си същност, постигнаха най-съвършено знание. В края на своя живот те си спомниха благословиите на Върховната Божествена Личност и напуснаха родния дом, като оставиха съпругата си под покровителството на своя достоен син.
Význam
Пояснение
Pracetové dostali poté, co dokončili svou askezi, požehnání od Nejvyšší Osobnosti Božství. Pán jim požehnal slovy, že po skončení jejich rodinného života — až nastane pravý čas — se všichni vrátí domů, zpátky k Bohu. Pracetové žili rodinným životem po tisíce let podle počtu polobohů a poté se rozhodli odejít, když svěřili svou manželku do péče synovi jménem Dakṣa. To je metoda védské civilizace. Na počátku života se má každý jako brahmacārī podrobit přísné askezi, aby získal poznání o duchovních hodnotách. Brahmacārī neboli student se v žádném případě nesmí volně stýkat se ženami a učit se již od začátku života o sexuálním požitku. Hlavním nedostatkem moderní civilizace je, že chlapcům a dívkám se dovoluje volně si užívat během studií sexu. Většina dětí je varṇa-saṅkara — “narození nežádoucím otcům a matkám”. Na celém světě proto vládne chaos. Skutečná lidská civilizace se má zakládat na védských zásadách; to znamená, že začátek života mají chlapci a dívky věnovat askezi. Když dospějí, mají se oženit, po nějaký čas žít doma a mít děti. Jakmile děti vyrostou, má muž z domova odejít a hledat vědomí Kṛṣṇy. Takto může každý dovést svůj život k dokonalosti — vrátit se domů, do království Boha.
Когато изпълнили аскетичния си обет, Прачета̄сите били благословени от Върховната Божествена Личност скоро след като приключат със семейното съществуване, да се върнат вкъщи, при него. И сега, в края на семейния си живот, който продължил хиляди години по летоброенето на полубоговете, Прачета̄сите решили да напуснат домашното огнище и поверили съпругата си на своя син Дакш̣а. Така е прието във ведическото общество. В началото на живота си, като брахмача̄рӣ, човек трябва да се подлага на сурови ограничения и лишения, за да постигне разбиране за духовните ценности. На учениците, на брахмача̄рӣте, строго се забранява да общуват с жени и още от началото на живота си да се учат на плътски наслади. Основният недостатък на съвременното общество е, че на момчетата и момичетата им е дадена свободата да имат полови отношения още докато ходят на училище. В наши дни повечето деца са варн̣а-сан̇кара – родени от недостойни родители. Заради това из целия свят цари хаос. В основата на човешкото общество трябва да стоят ведическите морални принципи. Това означава, че в началото на живота си младите хора трябва да се подлагат на ограничения и въздържания. Когато пораснат, те трябва да се оженят, да създадат дом и да родят деца. Щом децата пораснат, мъжът трябва да напусне дома си и да се посвети изцяло на стремежа към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така той ще постигне най-висшето съвършенство, защото в края на живота си ще се върне вкъщи, при Бога.
Kdo se během studentského života nepodrobí askezi, nemůže pochopit existenci Boha. A pokud člověk nerealizuje Kṛṣṇu, nemůže v životě dosáhnout dokonalosti. Když tedy děti vyrostou, manželka má zůstat v jejich péči a manžel má odejít z domova, aby rozvíjel vědomí Kṛṣṇy. Vše závisí na rozvoji zralého poznání. Král Prācīnabarhiṣat, otec Pracetů, odešel z domova ještě předtím, než se jeho synové vrátili po ukončení své askeze ve vodě. Jakmile uzraje čas — jakmile člověk vyvine dokonalé vědomí Kṛṣṇy — má odejít z domova, a to i v případě, že ještě nesplnil všechny své povinnosti. Prācīnabarhiṣat nejprve čekal na příchod svých synů, ale poté uposlechl pokynů Nārady, a jakmile byla jeho inteligence na patřičné výši, zanechal synům pouze pokyny u svých ministrů. Nečekal již, až se synové vrátí, a odešel z domova.
Ако човек не се подлага на лишения и въздържания още в ученическите си години, той няма да може да разбере Бога. А без да разбере Кр̣ш̣н̣а, не може да постигне съвършенството на живота. Затова, когато децата пораснат, мъжът трябва да остави съпругата си на техните грижи и да напусне семейното огнище, за да развива своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всичко зависи от това, кога той ще постигне духовна зрялост. Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, бащата на Прачета̄сите, напуснал двореца си, без да дочака завръщането на своите синове, които все още се подлагали на аскетични лишения под водата. Веднага щом настъпи подходящият момент, веднага щом мъжът постигне съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание, той трябва да напусне дома си дори и да не е успял да изпълни докрай своите задължения. Пра̄чӣнабархиш̣ат изчаквал завръщането на синовете си, но веднага щом духовната му интелигентност се пробудила, той последвал наставленията на На̄рада и просто оставил на министрите си разпореждания за своите синове. И така, царят напуснал двореца, без да дочака завръщането на синовете си.
Zříci se pohodlného domova je pro lidské bytosti absolutně nezbytné. Prahlāda Mahārāja to doporučoval: hitvātma-pātaṁ gṛham andha-kūpam — aby člověk skoncoval s materialistickým životem, musí opustit svůj takzvaný pohodlný domov, který pouze slouží k zabíjení duše (ātma-pātam). Domov je považován za temnou studnu zarostlou trávou, a kdo do této studny spadne, zemře, aniž by tomu někdo věnoval pozornost. Proto je třeba na rodinném životě příliš nelpět, neboť to může zničit rozvoj vědomí Kṛṣṇy.
За всеки човек е необходимо да се раздели с уютното домашно огнище. Такъв е съветът и на Прахла̄да Маха̄ра̄джа: хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам – за да сложи край на материалистичното си съществуване, човек трябва да се раздели с домашния уют, който просто погубва душата (а̄тма-па̄там). Домът е сравняван с дълбок кладенец, обрасъл с трева. Който падне в него, умира без дори някой да разбере. И така, човек не трябва да се привързва много към семейното съществуване, защото тази привързаност ще му попречи да развие в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание.