Sloka 42
ТЕКСТ 42
Verš
Текст
śraddhā-tapo-maṅgala-mauna-saṁyamaiḥ
samādhinā bibhrati hārtha-dṛṣṭaye
yatredam ādarśa ivāvabhāsate
шраддха̄-тапо-ман̇гала-мауна-сам̇ямаих̣
сама̄дхина̄ бибхрати ха̄ртха-др̣ш̣т̣айе
ятредам а̄дарша ива̄вабха̄сате
Synonyma
Дума по дума
yat — to, co; brahma — bráhmanská kultura; nityam — věčně; virajam — bez znečištění; sanātanam — bez počátku; śraddhā — víra; tapaḥ — askeze; maṅgala — příznivé; mauna — mlčení; saṁyamaiḥ — ovládání mysli a smyslů; samādhinā — s naprostým soustředěním; bibhrati — osvětluje; ha — jak učinil; artha — skutečný smysl Ved; dṛṣṭaye — pro nalezení; yatra — kde; idam — to vše; ādarśe — v zrcadle; iva — jako; avabhāsate — projevuje se.
ят – тази, която; брахма – браминската култура; нитям – вечно; вираджам – без замърсявания; сана̄танам – без начало; шраддха̄ – вяра; тапах̣ – аскетизъм; ман̇гала – благотворен; мауна – мълчание; сам̇ямаих̣ – владеейки ума и сетивата; сама̄дхина̄ – изцяло погълнати; бибхрати – озарява; ха – докато той прави това; артха – истинската цел на Ведите; др̣ш̣т̣айе – за да открие; ятра – където; идам – всичко това; а̄дарше – в огледало; ива – както; авабха̄сате – се проявява.
Překlad
Превод
V bráhmanské kultuře je věčně zachováno transcendentální postavení brāhmaṇy, neboť příkazy Ved jsou přijímány s vírou, askezí, naprostým ovládáním smyslů a mysli, meditací a podle závěrů písem. Takto je osvětlen skutečný cíl života, stejně jako se tvář dokonale odráží v čistém zrcadle.
Бра̄хман̣ите, които тачат традициите на браминската култура, винаги се намират в трансцендентална позиция, защото приемат с вяра словата на Ведите, отличават се с аскетизъм, действат според наставленията на ша̄стрите, държат под контрол ума и сетивата си и се занимават с медитация. Благодарение на това те виждат истинската цел на живота така ясно, както човек вижда отражението на лика си в чисто огледало.
Význam
Пояснение
V minulém verši je vysvětleno, že nasytit žijícího brāhmaṇu je účinnější než obětovat v ohňové oběti, a nyní je proto jasně popsáno, co je to bráhmanismus a kdo je brāhmaṇa. Skutečnosti, že nasycením brāhmaṇy lze dosáhnout lepších výsledků než vykonáváním obětí, využívá ve věku Kali určitá třída lidí, kteří nemají žádné bráhmanské kvalifikace, a dělá si nároky na výsadní přijímání potravy (brāhmaṇa-bhojana) pouze na základě svého zrození v bráhmanských rodinách. Pro odlišení těchto lidí od skutečných brāhmaṇů podává Mahārāja Pṛthu přesný popis brāhmaṇy a bráhmanské kultury. Nikdo by neměl využívat svého postavení k tomu, aby jen žil jako oheň bez světla. Brāhmaṇa musí být dokonale obeznámený se závěrem Ved, který popisuje Bhagavad-gītā. Vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ (Bg. 15.15). Závěrem Ved — konečným pochopením neboli Vedāntou — je poznání Kṛṣṇy. To je skutečnost, neboť když člověk pochopí Kṛṣṇu takového, jaký je — jak Ho popisuje Bhagavad-gītā (janma karma ca me divyam evaṁ yo vetti tattvataḥ) — stane se dokonalým brāhmaṇou. Brāhmaṇa, který dokonale zná Kṛṣṇu, setrvává v transcendentálním postavení. To rovněž potvrzuje Bhagavad-gītā (14.26):
В предишната строфа се каза, че е по-добре човек да нахрани жив бра̄хман̣а, отколкото да предлага пречистено масло в жертвения огън, а в тази строфа Пр̣тху Маха̄ра̄джа обяснява какво представлява браминската култура и кой е истински бра̄хман̣а. В епохата на Кали се срещат хора, които не притежават брамински качества, но които, позовавайки се на принципа, че да се дава храна на бра̄хман̣ите, е по-ценно от извършването на жертвоприношения, настояват да бъдат хранени от останалите съсловия (привилегия на бра̄хман̣ите, наречена бра̄хман̣а-бходжана) просто защото са се родили в брамински семейства. За да разграничи тази категория хора от истинските бра̄хман̣и, Маха̄ра̄джа Пр̣тху дава точно описание на бра̄хман̣ите и на браминската култура. Човек не бива да злоупотребява с положението си и да живее като огън, който не дава светлина. Бра̄хман̣ът е длъжен да познава заключението на Ведите, изложено в Бхагавад-гӣта̄: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ (Бхагавад-гӣта̄, 15.15). Заключението на Ведите, т.е. техният най-дълбок смисъл, изложен във формата на Веда̄нта, е знанието за Кр̣ш̣н̣а. Това е факт, защото просто като разбере истинската природа на Кр̣ш̣н̣а, човек става съвършен бра̄хман̣а, за което се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (джанма карма ча ме дивям евам̇ йо ветти таттватах̣). Бра̄хман̣ът, който притежава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а, винаги остава на трансцендентално равнище. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
“Ten, kdo se plně zaměstnává oddanou službou a za žádných okolností nepoklesne, okamžitě překonává kvality hmotné přírody, a tak dosahuje úrovně Brahmanu.”
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.
Proto je oddaný Pána Kṛṣṇy skutečně dokonalým brāhmaṇou. Jeho postavení je transcendentální, neboť je oproštěn od čtyř nedostatků podmíněného života — nedokonalých smyslů a sklonu dopouštět se chyb, podléhat iluzi a podvádět. Dokonalý vaiṣṇava, osoba vědomá si Kṛṣṇy, je neustále v transcendentálním postavení, jelikož hovoří ve shodě s Kṛṣṇou a Jeho zástupcem. Vaiṣṇavové hovoří v dokonalé shodě s Kṛṣṇou, a proto je vše, co říkají, mimo vliv těchto čtyř nedostatků. Kṛṣṇa například v Bhagavad-gītě říká, že na Něho má každý neustále myslet, stát se Jeho oddaným, klanět se Mu, uctívat Ho a nakonec se Mu odevzdat. Tyto oddané činnosti jsou transcendentální — prosté chyb, iluze, podvádění a nedokonalosti. Proto každý, kdo je upřímným oddaným Pána Kṛṣṇy a kdo káže tuto oddanost, přičemž hovoří pouze na základě Kṛṣṇových pokynů, je virajam, prostý nedostatků způsobených hmotným znečištěním. Ryzí brāhmaṇa či vaiṣṇava proto věčně závisí na závěru Ved, na védských tvrzeních pocházejících od Samotné Nejvyšší Osobnosti Božství. Jedině z Ved můžeme pochopit skutečné postavení Absolutní Pravdy, která — jak je popsáno ve Śrīmad-Bhāgavatamu — se projevuje ve třech rysech: jako neosobní Brahman, lokalizovaná Paramātmā a nakonec jako Nejvyšší Osobnost Božství. Toto poznání je dokonalé již od nepaměti a bráhmanská či vaiṣṇavská kultura na tomto principu věčně závisí. Člověk by proto měl Vedy studovat s vírou; nejen aby sám získal poznání, ale aby toto poznání a tyto činnosti šířil se skutečnou vírou ve slova Nejvyšší Osobnosti Božství a Ved.
Това означава, че преданият на Кр̣ш̣н̣а е съвършен бра̄хман̣а. Неговото положение е трансцендентално, защото той е освободен от четирите недостатъка, присъщи на всички обусловени души: склонността да се греши, да се изпада в заблуда, да се лъжат другите и несъвършенството на сетивата. Съвършеният ваиш̣н̣ава, т.е. човекът, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги се намира в трансцендентално положение, защото думите му не се различават от думите на Кр̣ш̣н̣а и на неговия представител. Ваиш̣н̣авите винаги се придържат към словата на Кр̣ш̣н̣а и затова всичко, което казват, е освободено от споменатите четири недостатъка. Например в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че човек винаги трябва да мисли за него, да стане негов предан, да му отдава поклони, да го почита и накрая да му се отдаде. Тези дейности, акт на предано служене, са трансцендентални и са лишени от грешки, илюзия, измама и несъвършенство. Следователно всеки, който е искрен предан на Бог Кр̣ш̣н̣а и проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание, стриктно следвайки наставленията на Кр̣ш̣н̣а, е вираджам, т.е. освободен от недостатъците, дължащи се на материалното замърсяване. Истинският бра̄хман̣а или ваиш̣н̣ава винаги се ръководи от заключенията на Ведите и от основните положения на ведическата философия, изложени от Върховната Божествена Личност. Само с помощта на ведическото знание можем да разберем същността на Абсолютната Истина, която, както е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам, се проявява в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Върховна Божествена Личност. Това съвършено знание съществува от незапомнени времена и стои в основата на цялата браминска или ваиш̣н̣авска култура. Затова човек трябва да изучава Ведите с вяра, и не просто за да разшири знанието си, но за да може чрез своята вяра в тях и в думите на Върховната Божествена Личност да разпространява ведическата философия и практика по целия свят.
Důležitým slovem v tomto verši je maṅgala (“příznivé”). Śrīla Śrīdhara Svāmī uvádí, že maṅgala neboli příznivé je dělat to, co je dobré, a odmítat to, co dobré není. Dělat co je dobré znamená přijímat vše prospěšné pro vykonávání oddané služby a odmítat co není dobré znamená odmítat vše neprospěšné. V našem hnutí pro vědomí Kṛṣṇy následujeme tuto zásadu odmítáním čtyř zakázaných věcí — nedovoleného sexu, požívání omamných látek, hazardování a pojídání masa — a přijímáme zpívání nejméně šestnácti kol Hare Kṛṣṇa mahā-mantry každý den a pravidelnou meditaci opakováním Gāyatrī mantry třikrát denně. Takto lze udržet svou bráhmanskou kulturu a duchovní sílu v nedotčeném stavu. Ten, kdo přísně dodržuje tyto zásady oddané služby a dvacet čtyři hodin denně zpívá mahā-mantru — Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare — dělá pokrok v duchovním životě a nakonec bude zcela způsobilý vidět Nejvyšší Osobnost Božství tváří v tvář. Jelikož konečným cílem studia a pochopení védského poznání je nalézt Kṛṣṇu, může ten, kdo dodržuje výše uvedené védské zásady, od samého počátku velmi zřetelně vidět všechny rysy Pána Kṛṣṇy, Absolutní Pravdy, stejně jako v čistém zrcadle můžeme vidět úplný odraz svého obličeje. Závěr tedy zní, že brāhmaṇa se nestává brāhmaṇou pouze tím, že je živou bytostí narozenou v bráhmanské rodině; musí mít všechny vlastnosti uvedené v śāstrách a řídit se bráhmanskými zásadami ve svém životě. Tak se nakonec může stát osobou plně si vědomou Kṛṣṇy a pochopit, kdo Kṛṣṇa je. To, jak oddaný neustále vidí Kṛṣṇu tváří v tvář ve svém srdci, popisuje Brahma-saṁhitā (5.38):
В тази строфа много важна е думата ман̇гала („благотворен“). Цитирайки свещените писания, Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише, че дейностите ни са ман̇гала (благотворни), когато правим онова, което е добро, и отхвърляме онова, което е лошо. Да правим онова, което е добро, означава да приемаме всичко, което е полезно за преданото служене, а да отхвърляме лошото, означава да отхвърляме всичко, което е пречка за преданото служене. Членовете на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание следват този принцип, като отхвърлят четири вида дейности – незаконния полов живот, употребата на алкохол и опиати, хазартните игри и месоядството – и всеки ден повтарят поне шестнайсет кръга от маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и медитират три пъти дневно, като повтарят мантрата Га̄ятрӣ. Така те съхраняват браминската си култура и поддържат духовната си сила. Този, който стриктно следва принципите на преданото служене и постоянно повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, бързо напредва в духовния живот и накрая се сдобива с правото да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Крайната цел на изучаването на Ведите и усвояването на ведическата мъдрост е да открием Кр̣ш̣н̣а, затова всеки, който съблюдава описаните по-горе принципи, още от самото начало ясно може да види всички аспекти на Бог Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Истина, както в чисто огледало човек ясно вижда лицето си. Следователно един бра̄хман̣а не може да бъде смятан за бра̄хман̣а само затова че се е родил в браминско семейство; той трябва да притежава всички добродетели, описани в ша̄стрите, и в живота си да следва всички брамински принципи. Този, който наистина отговаря на тези изисквания, накрая постига пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и проумява Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ (5.38) е описано как преданият постоянно вижда Кр̣ш̣н̣а в сърцето си:
santaḥ sadaiva hṛdayeṣu vilokayanti
yaṁ śyāmasundaram acintya-guṇa-svarūpaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Oddaný díky rozvoji čisté lásky ke Kṛṣṇovi neustále vidí ve svém srdci Nejvyšší Osobnost Božství, Svrchovaného Pána známého jako Śyāmasundara. To je dokonalé stádium bráhmanské kultury.
Преданият, който е придобил чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, постоянно вижда в сърцето си Върховната Божествена Личност, Шя̄масундара. Това е най-висшето съвършенство на браминската култура.