Шрӣмад бха̄гаватам 5.19.4
Текст
сва-теджаса̄ дхваста-гун̣а-вявастхам
пратяк праша̄нтам̇ судхийопаламбханам̇
хй ана̄ма-рӯпам̇ нирахам̇ прападйе
Дума по дума
ят – който; тат – на тази върховна истина; вишуддха – трансцендентално чист, незамърсен от материалната природа; анубхава – възприятие; ма̄трам – това сач-чид-а̄нанда трансцендентално тяло; екам – единственият; сва-теджаса̄ – със собственото си духовно могъщество; дхваста – отстрани; гун̣а-вявастхам – влиянието на гун̣ите на материалната природа; пратяк – трансцендентален, невидим за материални очи; праша̄нтам – неизпитващ материални вълнения; судхия̄ – от Кр̣ш̣н̣а съзнание или чистото съзнание, което не е замърсено с материални желания, плодоносни дейности и умозрителна философия; упаламбханам – които могат да бъдат постигнати; хи – наистина; ана̄ма-рӯпам – без материално име и форма; нирахам – без материално его; прападйе – отдавам смирените си почитания.
Превод
Чистият образ на Бога (сач-чид-а̄нанда-виграха), неприкосновен за материалните проявления, може да бъде видян с чисто съзнание. Във Веда̄нта Той е описан като единствен и неповторим. Поради духовното си могъщество Той остава недокоснат от замърсяванията на материалната природа. Неподвластен на материалното зрение, Той е наречен трансцендентален. Той не извършва материални дейности, няма материална форма, нито име. Само в чисто съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да види трансценденталния му образ. Нека останем завинаги в лотосовите нозе на Бог Ра̄мачандра и да им отдадем смирените си почитания.
Пояснение
Както посочва Брахма сам̇хита̄ (5.39), Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а се появява в множество разширения:
на̄на̄вата̄рам акарод бхуванеш̣у кинту
кр̣ш̣н̣ах̣ сваям̇ самабхават парамах̣ пума̄н йо
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
„Прекланям се пред Върховната Божествена Личност, Говинда, който е неизменно проявен в разширенията си Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и ред други подразширения, но остава изначалната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а понякога се появява и лично“. Кр̣ш̣н̣а е виш̣н̣у-таттва, разширява се в множество Виш̣н̣у-форми и Бог Ра̄мачандра е една от тях. Знаем, че тези виш̣н̣у-таттва са носени от трансценденталната птица Гаруд̣а и в четирите си ръце държат различни оръжия. Тогава може да се усъмним, че Бог Ра̄мачандра принадлежи към тази категория, защото неговият носач бил Ханума̄н, а не Гаруд̣а, и Той нямал четири ръце, нито шан̇кха, чакра, гада̄ и падма. Но този стих изяснява, че Ра̄мачандра е самият Кр̣ш̣н̣а (ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄). Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и Ра̄мачандра не се различава от него. Ра̄мачандра е отвъд проявленията на материалната природа, затова е наречен праша̄нта, необезпокояван от материалните гун̣и.
Единствено сърцето, пропито от любов към Върховната Божествена Личност, може да оцени трансценденталните достойнства на Бог Ра̄мачандра; той не може да бъде видян с материални очи. Понеже демоните като Ра̄ван̣а нямат духовно зрение, те смятат Ра̄мачандра за обикновен цар кш̣атрия. Затова Ра̄ван̣а се опитал да отвлече вечната му съпруга, Сӣта̄девӣ. Но всъщност не успял да отнесе истинската Сӣта̄. Веднага щом я докоснал, тя предоставила в ръцете му едно материално тяло, а истинският ѝ образ останал скрит за него. Думите пратяк праша̄нтам от този стих показват, че Бог Ра̄мачандра и неговата енергия, богинята Сӣта̄, са отвъд влиянието на материалната природа.
В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.23) е казано: ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхях̣. Върховният Бог, Парама̄тма̄, Божествената Личност, може да бъде видян или възприет само от личности, потопени в предано служене. И в Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
„Обожавам предвечния Бог, Говинда, постоянно съзерцаван от преданите, чиито очи са помазани с елея на любовта. Те го виждат във вечния му образ на Шя̄масундара, изпълнил собствените им сърца“. А в Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: ета̄с тисро девата̄ анена джӣвена. Думата анена е използвана, за да се разграничат а̄тма̄ и Парама̄тма̄ като две отделни същности. Тисро девата̄ посочва, че тялото на живото същество е направено от три материални елемента: огън, земя и вода. Макар Парама̄тма̄ да влиза в сърцето на джӣва̄тма̄, която под влияние на материалното тяло се отъждествява с него, тя няма нищо общо с тялото ѝ. Парама̄тма̄ не е обвързана с материята и затова тук е наречена ана̄ма-рӯпам̇ нирахам. За разлика от джӣва̄тма̄ Парама̄тма̄ няма материална самоличност. Джӣва̄тма̄ може да се мисли за индиец, американец, германец и пр., но Парама̄тма̄ няма такива материални обозначения и няма материално име. Джӣва̄тма̄ е различна от името си, но Парама̄тма̄ не е; между нея и името ѝ няма разлика. Това е смисълът на нирахам – „без материални обозначения“. Не е възможно тази дума да се изопачава, за да се посочи, че Парама̄тма̄ няма ахан̇ка̄ра, няма свое Аз или самоличност. Парама̄тма̄ е Върховният, това е нейната трансцендентална самоличност. Такова е обяснението е на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. А според интерпретацията на Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура нирахам значи нирнишчайена ахам. Нирахам не означава, че Върховният Бог няма самоличност. Нещо повече, наличието на думата ахам доказва извън всякакво съмнение, че Той е личност. Представката нир се използва не само за отрицание, но и за категорично утвърждение.