Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.Текст 1б
Текст
акун̣т̣ха-гя̄нам а̄тмани
яди ся̄д а̄тмано бхӯя̄д
апаваргас ту сам̇ср̣тех̣
Дума по дума
бхактих̣ – предано служене; кр̣ш̣н̣е – на Кр̣ш̣н̣а; дая̄ – милост; джӣвеш̣у – към другите живи същества; акун̣т̣ха-гя̄нам – съвършено знание; а̄тмани – за аза; яди – ако; ся̄т – стане; а̄тманах̣ – за своето аз; бхӯя̄т – трябва да има; апаваргах̣ – освобождение; ту – тогава; сам̇ср̣тех̣ – от робството на материалното битие.
Превод
Живо същество, което е постигнало Кр̣ш̣н̣а съзнание, което изпитва милост към другите и до съвършенство е овладяло науката на духовното себепознание, веднага ще постигне освобождение от робството на материалното съществуване.
Пояснение
В този текст с думите дая̄ джӣвеш̣у – „милост към другите живи същества“ – се посочва, че ако живото същество иска да напредва по пътя на себепознанието, то трябва да проявява милост към останалите живи създания. С други думи, след като постигне духовното съвършенство и осъзнае, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек трябва да проповядва това и на другите. Подобно проповядване е израз на истинско милосърдие към живите същества. Различните видове филантропични и благотворителни дейности може да носят на хората временни, телесни блага, но понеже живото същество е духовна душа, истинска милост към него е да му дадем знание за духовното му съществуване. Както казва Чайтаня Маха̄прабху: джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са – „По природа всяко живо същество е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а“. Човек трябва съвършено добре да осъзнае това и да го проповядва на хората. Ако някой разбира, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, но не проповядва на останалите тази истина, неговото прозрение не е съвършено. Затова в една от песните си Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура казва: душ̣т̣а мана, туми кисера ваиш̣н̣ава? пратиш̣т̣ха̄ра таре, нирджанера гхаре, тава хари-на̄ма кевала каитава – „О, уме, що за ваиш̣н̣ава си ти? Повтаряш мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а в уединение само за да си спечелиш светска слава и измамен престиж“. Така Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура осъжда хората, които не проповядват. Във Вр̣нда̄вана има много ваиш̣н̣ави, които не обичат да проповядват. Повечето от тях се опитват да подражават на Харида̄са Т̣ха̄кура. Но крайният резултат, до който води тяхното мантруване в усамотение, е че те просто спят и мислят за пари и жени. В същото положение е и оня, който се занимава с храмово богослужение, но не се грижи за доброто на хората и не може да различи преданите на Бога от неотдадените. Такъв човек се нарича каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ:
пӯджа̄м̇ ях̣ шраддхайехате
на тад-бхактеш̣у ча̄нйеш̣у
са бхактах̣ пра̄кр̣тах̣ смр̣тах̣
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.2.47)