Шрӣмад бха̄гаватам 4.26.11
Текст
нивр̣тто гр̣хам ейива̄н
кр̣та-сна̄ночита̄ха̄рах̣
сам̇вивеша гата-кламах̣
Дума по дума
татах̣ – след това; кш̣ут – от глад; тр̣т̣ – жажда; паришра̄нтах̣ – твърде изморен; нивр̣ттах̣ – прекратил; гр̣хам ейива̄н – се върна вкъщи; кр̣та – взе; сна̄на – баня; учита-а̄ха̄рах̣ – най-подходящи храни; сам̇вивеша – си почина; гата-кламах̣ – се освободи от умората.
Превод
След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.
Пояснение
Цяла седмица материалистите работят много усилено. Те постоянно се измъчват: „Как да спечеля повече пари? Как да спечеля повече?“. А след това, в края на седмицата, изпитват нужда да си починат от всички дейности и да се уединят на спокойствие. Цар Пуран̃джана се прибрал в двореца, понеже се изморил да ловува. Така съвестта му го накарала да спре да върши грехове и да се върне у дома си. В Бхагавад-гӣта̄ материалистите са характеризирани като душ̣кр̣тинах̣ – личности, които постоянно извършват греховни дела. Когато човек се опомни и осъзнае, че върши грехове, съвестта му, която тук е символизирана от двореца, отново се пробужда. Обикновено материалистите са заразени с гун̣ите на страстта и невежеството. А плод на страстта и невежеството са похотта и алчността. Материалистите действат, за да заситят своята похот и алчност. Когато се опомнят обаче, те изпитват желание да се оттеглят от всичките си дела. Ведическата култура настоятелно препоръчва подобно оттегляне; този етап от човешкия живот се нарича ва̄напрастха. А за материалистите, които искат да се отърсят от греховете, извършвани цял живот, подобно оттегляне е абсолютно задължително.
Цар Пуран̃джана се върнал у дома си, изкъпал се и се нахранил добре – с тази алегория се има предвид, че материалистът трябва да се оттегли от греховните дейности и да се пречисти, като приеме духовен учител и слуша от него за истинските ценности на живота. Ако направи това, той ще се почувства ободрен, както човек се чувства след баня. Щом получи посвещение от истински духовен учител, той трябва окончателно да се раздели с всички греховни дела, а именно непозволения секс, приемането на опиати и алкохол, хазарта и месоядството.
Много важна роля в тази строфа има думата учита̄ха̄рах̣. Учита значи „подходящ“. Човек трябва да яде подходящи храни, а не да се тъпче с всичко като свинята, която яде дори изпражнения. В Бхагавад-гӣта̄ (17.8) са изброени храните, които са предназначени за хората; те са наречени са̄ттвика-а̄ха̄ра, т.е. храни в гун̣ата на доброто. Човек не трябва да си позволява да яде храни в гун̣ите на страстта и невежеството. Това значи учита̄ха̄ра, правилно хранене. За да пробуди истинското си съзнание, човек трябва да се откаже от месото и алкохола, защото това са продукти в гун̣ите на страстта и невежеството. Така той ще се почувства ободрен и спокоен. Никой не може да разбере науката за Бога, ако е превъзбуден или уморен. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20) се казва:
бхагавад-бхакти йогатах̣
бхагават-таттва-вигя̄нам̇
мукта-сан̇гася джа̄яте
Докато не се освободи от влиянието на страстта и невежеството, човек не може да постигне спокойствие, а докато няма спокойствие, не е способен да разбере науката за Бога. Връщането на цар Пуран̃джана в двореца е символ на пробуждането на изначалното ни съзнание, нашето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнанието е абсолютна необходимост за хората, които са извършвали много греховни дела, особено ако са убивали животни или са ловували.