Шрӣмад бха̄гаватам 4.23.1-3
Текст
др̣ш̣т̣ва̄тма̄нам̇ праваясам
екада̄ ваиня а̄тмава̄н
а̄тмана̄ вардхита̄шеш̣а-
сва̄нусаргах̣ праджа̄патих̣
вр̣ттидо дхарма-бхр̣т сата̄м
ниш̣па̄дитеш̣вара̄дешо
яд-артхам иха джагива̄н
вираха̄д рудатӣм ива
праджа̄су виманах̣св еках̣
са-да̄ро 'га̄т тапо-ванам
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча – мъдрецът Маитрея продължи да говори; др̣ш̣т̣ва̄ – виждайки; а̄тма̄нам – на тялото; праваясам – старост; екада̄ – веднъж; ваинях̣ – цар Пр̣тху; а̄тма-ва̄н – притежаващ съвършено духовно знание; а̄тмана̄ – от него; вардхита – увеличено; ашеш̣а – безкрайно; сва-анусаргах̣ – създаване на материални ценности; праджа̄-патих̣ – защитник на поданиците; джагатах̣ – движещи се; тастхуш̣ах̣ – неподвижни; ча – също; апи – несъмнено; вр̣тти-дах̣ – този, който осигурява средства за съществуване; дхарма-бхр̣т – този, който спазва религиозните принципи; сата̄м – на преданите; ниш̣па̄дита – съвършено изпълни; ӣшвара – на Върховната Божествена Личност; а̄деш̣ах̣ – повеля; ят-артхам – в единодействие с него; иха – в този свят; джагива̄н – извърши; а̄тма-джеш̣у – на синовете си; а̄тма-джа̄м – Земята; няся – показвайки; вираха̄т – от раздялата; рудатӣм ива – сякаш ридаейки; праджа̄су – на поданиците; виманах̣су – на унилите; еках̣ – сам; са-да̄рах̣ – със съпругата си; ага̄т – замина; тапах̣-ванам – за гората, където човек може да живее като аскет.
Превод
В последните години от живота си, когато забеляза, че старостта приближава, Маха̄ра̄джа Пр̣тху, великата душа, цар на целия свят, раздели всички богатства, които беше натрупал, между всички живи създания – движещи се и неподвижни. Той осигури всекиму средства за препитание в съгласие с религиозните принципи и след като изпълни наставленията на Върховния Бог в пълно единодействие с него, поръча на синовете си да се грижат за Земята, която считаше като своя собствена дъщеря. След това Маха̄ра̄джа Пр̣тху напусна своите поданици, които горчиво ридаеха, потънали в скръб от раздялата, и замина за гората заедно със съпругата си, за да заживеят аскетичен живот.
Пояснение
Като една от шактя̄веша инкарнациите на Върховната Божествена Личност, Маха̄ра̄джа Пр̣тху дошъл на Земята, за да изпълни волята на Върховния. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че Върховният Бог е господар на всички планети и постоянно следи дали живите същества живеят щастливо и изпълняват отредените им задължения. Щом се появят трудности, които пречат на живите същества да изпълняват дълга си, Богът сам идва на Земята, както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (4.7): яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄нир бхавати бха̄рата.
По времето на цар Вена грубо се нарушавали религиозните принципи, затова Богът изпратил своя доверен предан, Маха̄ра̄джа Пр̣тху, да възстанови реда и спокойствието в света. И сега, след като изпълнил волята на Върховната Божествена Личност и сложил ред в земните дела, Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил готов да се оттегли. По време на царуването си той изпълнявал безупречно своите задължения на владетел, а сега щял да даде пример и за това, как човек трябва да се оттегли от света. Царят разделил богатството си между своите синове и им поверил да управляват земята, след което заедно със съпругата си заминал в горите. Във връзка с това е важно да отбележим, че оттегляйки се от света, Маха̄ра̄джа Пр̣тху взел със себе си своята съпруга. Според ведическите принципи, когато мъжът се оттегля от семейния живот и напуска своя дом, той може да вземе със себе си и жена си, защото съпругът и съпругата биват смятани за едно цяло. Така те заедно могат да се посветят на отшелничество, за да постигнат освобождение. Така било прието във ведическата цивилизация и именно по този път поел Маха̄ра̄джа Пр̣тху, който винаги и във всичко бил пример за другите. Човек не трябва да остава у дома си чак до мига на смъртта, а когато му е времето, трябва да напусне семейното огнище и да се приготви да се върне при Бога. В качеството си на шактя̄веша инкарнация, Маха̄ра̄джа Пр̣тху дошъл от Вайкун̣т̣ха като представител на Кр̣ш̣н̣а, затова със сигурност щял да се върне при Бога. Но за да даде пример на хората във всяко едно отношение, той се подложил на сурови лишения и изпитания в тапо-вана. По всичко изглежда, че в онези времена по земята имало много тапо-вани – гори, предназначени за отшелничество и аскетичен живот. Нещо повече, в края на живота си всеки бил длъжен да се усамоти в някоя тапо-вана, за да се предаде изцяло на Върховната Божествена Личност, защото човек много трудно може да се освободи от семейното съществуване, ако продължава да живее у дома си.