Шрӣмад бха̄гаватам 4.21.24
Текст
праджа̄ дхармеш̣в ашикш̣аян
праджа̄на̄м̇ шамалам̇ бхун̇кте
бхагам̇ ча свам̇ джаха̄ти сах̣
Дума по дума
ях̣ – който и да е (цар или държавник); уддхарет – облага; карам – с данъци; ра̄джа̄ – цар; праджа̄х̣ – поданиците; дхармеш̣у – в изпълнението на предписаните им задължения; ашикш̣аян – без да ги учи как да си изпълняват дълга; праджа̄на̄м – на поданиците; шамалам – неблагочестиви; бхун̇кте – се наслаждава; бхагам – щастие; ча – също; свам – собствено; джаха̄ти – загубва; сах̣ – този цар.
Превод
Цар, който не учи поданиците си как да изпълняват своите задължения, предписани от варн̣а̄шрама, а само събира от тях данъци и налози, ще страда заради греховните им дела. Не само това, но той се лишава и от щастието, което е заслужил.
Пояснение
Царят, държавният глава или президентът нямат право да заемат такъв пост, ако не изпълняват дълга, който им е възложен. Те са длъжни да учат хората как да поддържат системата на варн̣ите и а̄шрамите. Ако царят не дава на поданиците си такива наставления, а само събира от тях данъци, тогава всички, които се облагодетелстват от данъчните постъпления – държавните служители и самият държавен глава, – си поделят отговорността за греховните постъпки на гражданите. Законите на природата са сложни и неуловими. Например когато човек се храни на място, където се вършат грехове, той поема върху себе си част от последствията на греховете. Затова, според ведическите традиции, по време на големи семейни тържества стопаните винаги канят бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави и ги гощават, понеже бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите ги освобождават от греховните последици. Стриктните бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави обаче не са длъжни да приемат всички покани. Разбира се, ако на празненството се сервира праса̄д, няма никаква пречка те да го посетят. Има и много други подобни закони, които са практически неизвестни на днешните хора. Затова движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, което почива на дълбоко научни основи, разпространява ведическото знание по целия свят за доброто на всички.