Шрӣмад бха̄гаватам 4.12.10
Текст
кратубхир бхӯри-дакш̣ин̣аих̣
дравя-крия̄-девата̄на̄м̇
карма карма-пхала-прадам
Дума по дума
атха – след това; аяджата – той обожава; ягя-ӣшам – господаря на жертвоприношенията; кратубхих̣ – с жертвени церемонии; бхӯри – велики; дакш̣ин̣аих̣ – с богати пожертвования; дравя-крия̄-девата̄на̄м – на (жертвоприношенията, включително на) предметите, дейностите и полубоговете; карма – целта; карма-пхала – резултатите от дейностите; прадам – този, който дава.
Превод
Когато се завърна у дома си, Дхрува Маха̄ра̄джа започна да извършва велики жертвени церемонии, за да достави удоволствие на този, който се наслаждава на всички жертвоприношения – Върховната Божествена Личност. Предписаните жертвени обреди са предназначени да удовлетворят Бог Виш̣н̣у, който е тяхната цел и който възнаграждава всекиго с резултатите от делата му.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (3.9) е казано: ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – всяко действие, което човек върши, трябва да има за цел да удовлетвори Върховния Бог, в противен случай човек ще бъде обвързан от последиците на дейностите си. В системата на варн̣а̄шрама дхарма на кш̣атриите се препоръчва да извършват големи жертвени церемонии, по време на които да раздават богати пожертвования. Като съвършен цар и кш̣атрия, Дхрува Маха̄ра̄джа извършил много такива жертвоприношения и на тях раздавал щедри подаяния. Кш̣атриите и вайшите имат собствени доходи и са в състояние да натрупат големи богатства. Понякога те печелят пари дори с непозволени средства. Дългът на кш̣атриите е да управляват държавата, но за да изпълни този дълг, Дхрува Маха̄ра̄джа например трябвало да се сражава с якш̣ите и да убие много от тях. Подобен начин на действие е неизбежен за кш̣атриите. Те не бива да са страхливци и примиренци. Те са длъжни да използват насилие, за да могат да управляват държавата.
По тази причина на кш̣атриите и на вайшите се препоръчва да раздават под формата на милостиня поне половината от богатството, което са натрупали. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дори този, който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва ягя, да̄на и тапася. Тези дейности никога не бива да бъдат прекъсвани. Тапася – въздържанията и покаянията – са предназначени за хората, които са се оттеглили от всички светски дела и живеят в отречение. Кш̣атриите и вайшите, действащи в материалния свят, трябва да се занимават с благотворителност. А брахмача̄рӣте в първите години от живота си трябва да извършват различни яги.
Дхрува Маха̄ра̄джа, който бил съвършен цар, раздавал толкова големи дарения, че буквално изпразнил съкровищницата си. Работата на царя е не само да събира данъци от гражданите и да използва натрупаните богатства за собствено наслаждение. Световните монархии са упадали и загивали именно когато царете са започвали да използват богатствата на хазната, попълвани чрез данъчни постъпления, с единствената цел да удовлетворяват собствените си сетива. Това не значи, разбира се, че демокрацията е по-добра от монархията, защото и при нея се шири същата корупция. В съвременното демократично управление участват различни партии, но всички политици в правителството и в парламента се стремят единствено да запазят поста си и да задържат на власт собствената си партия. Политиците нямат време да мислят за доброто на обикновения гражданин, който изнемогва под бремето на непосилни данъци: данък върху общия доход, данък върху добавената стойност и какви ли не други данъци – понякога те отнемат осемдесет-деветдесет процента от доходите му и се превръщат в богати заплати за чиновници и управници. В древността данъците, които били събирани от поданиците, се използвали за провеждане на велики жертвоприношения, предписани от Ведите. Но в наши дни изпълнението на такива обреди е почти невъзможно. Затова ша̄стрите препоръчват на хората да извършват сан̇кӣртана-ягя. Всеки семеен, независимо от материалното си положение, е в състояние да извършва тази ягя, защото за нея не се изисква нито стотинка. Достатъчно е всички членове на семейството да се съберат заедно и да пеят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, като пляскат с ръце. Всеки може да извършва тази ягя и да раздава праса̄д. А за епохата на Кали това е напълно достатъчно. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е основано на принципа да се пее мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а колкото се може повече – както в храмовете, така и на улицата – и да се раздава на хората колкото се може повече праса̄д. За осъществяването на тази програма е желателно да има сътрудничество с държавната администрация и с производителите на материални блага. Широкото разпространение на праса̄д и масовият сан̇кӣртан са в състояние да осигурят мир и благоденствие на целия свят.
Обикновено всички материални жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите, са посветени на полубоговете. Обожаването на полубоговете е предназначено изключително за неинтелигентните хора. В действителност обаче с плодовете от подобни жертвоприношения се ползва Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Това означава, че именно Той се наслаждава на даровете във всички жертвени церемонии. Затова едно от неговите имена е Ягя-пуруш̣а.
Въпреки че Дхрува Маха̄ра̄джа бил велик предан и следователно не бил длъжен да извършва подобни жертвоприношения, той провел множество жертвени церемонии и раздал цялото си богатство за благотворителни цели, за да даде добър пример на хората. През целия си семеен живот той не похарчил нито грош за свое собствено удоволствие. В тази строфа особено внимание заслужава словосъчетанието карма-пхала-прадам. Богът дава на индивидуалните живи същества различни видове карма в зависимост от желанията им. Той е Свръхдушата, която се намира във всяко сърце, и е толкова щедър и милостив, че дава на всекиго пълна възможност да действа според желанията си и впоследствие да се наслаждава на плодовете от своя труд. Богът позволява на живото същество да се наслаждава на материалната природа и да господства над нея. Но не бива да забравяме, че като действа по този начин, живото същество се обвързва с последиците от дейността си. По аналогичен начин Богът предоставя пълна възможност за действие и на тези, които искат да се посветят изцяло на предано служене, и накрая ги дарява с резултата от това служене. Затова Той е наречен карма-пхала-прада.