Шрӣмад бха̄гаватам 4.11.5
Текст
никр̣тта-ба̄хӯру-широдхародара̄н
нина̄я локам̇ парам арка-ман̣д̣алам̇
враджанти нирбхидя ям ӯрдхва-ретасах̣
Дума по дума
сах̣ – той (Дхрува Маха̄ра̄джа); та̄н – всички якш̣и; пр̣ш̣аткаих̣ – със стрелите си; абхидха̄ватах̣ – настъпващи; мр̣дхе – на бойното поле; никр̣тта – отсечени; ба̄ху – ръце; ӯру – бедра; ширах̣-дхара – вратове; удара̄н – и кореми; нина̄я – изпратени; локам – на планетата; парам – висша; арка-ман̣д̣алам – слънчевия диск; враджанти – отиват; нирбхидя – ранени; ям – които; ӯрдхва-ретасах̣ – онези, които никога не изхвърлят семе.
Превод
Щом видя настъпващите якш̣и, Дхрува мигом сграбчи своите стрели и покоси на място враговете си. Загубили ръце, крака, с отсечени глави, с разкъсани кореми, те се простиха с този свят и след смъртта си се отправиха към планетната система, която се намира над слънчевия глобус и се достига само от безупречните брахмача̄рӣ, никога не изхвърляли семе през живота си.
Пояснение
Голямо щастие за неотдадените е да намерят смъртта си от ръката на Бога или на негов предан. Дхрува Маха̄ра̄джа избивал всички якш̣и в поголовна сеч, но след смъртта си те се издигали до планетната система, достигана само от онези брахмача̄рӣ, които нито веднъж през живота си не са изхвърляли семе. Гя̄нӣте имперсоналисти и демоните, убити от Бога, след смъртта си отиват на Брахмалока, известна и под името Сатялока. До същата планета се издигат и тези, които умират, покосени от предан на Бога. Да се достигне Сатялока, за която се говори тук, не е никак лесно, защото тя се намира много по-високо от Слънцето. Следователно убийството невинаги е престъпление. Ако е извършено от Бога или от негов предан или пък по време на велико жертвоприношение, то носи огромно благо. Така нареченото ненасилие няма никаква стойност в сравнение с насилието, упражнено от Върховната Божествена Личност или от преданите. Дори смъртното наказание, отсъдено от царя или правителството, е в полза на убиеца, защото по този начин той се освобождава от последиците на греховете си.
Особено важно в тази строфа е словосъчетанието ӯрдхва-ретасах̣, назоваващо брахмача̄рӣте, които никога не са изхвърляли семе. Половото въздържание има такава сила, че дори човек да не се е подлагал на отречения и лишения и да не е следвал ведическите пречистващи ритуали и обреди, ако е безупречен брахмача̄рӣ и не води никакъв полов живот, след смъртта си той отива на Сатялока. Принципно погледнато, сексът е основната причина за всички страдания в материалния свят, затова ведическата цивилизация налага много ограничения върху половите отношения. От всички социални групи, съставляващи обществената структура, само на гр̣хастхите е разрешено да водят полов живот, и то подчинен на строги принципи и ограничения. Всички останали членове на обществото напълно се въздържат от полов живот. Съвременните хора не разбират огромното значение на половото въздържание. Така те стават пленници на различни материалистични качества и животът им, изпълнен с борба за съществуване, им носи само страдания. С думите ӯрдхва-ретасах̣ се обозначават най-вече сання̄сӣте имперсоналисти, които съблюдават строгите принципи на аскетизма. Но в Бхагавад-гӣта̄ (8.16) Богът казва, че дори живото същество, което е достигнало Брахмалока, отново се връща на Земята (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна). Следователно истинско мукти, истинско освобождение, може да бъде постигнато само по пътя на преданото служене, защото този, който отдава предано служене, се извисява отвъд Брахмалока и влиза в духовния свят, откъдето никога повече не се връща в материалния свят. Сання̄сӣте ма̄я̄ва̄дӣ много се гордеят, че постигат освобождение, но истинското освобождение е възможно само когато човек общува с Върховния Бог чрез предано служене. Харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти – без милостта на Кр̣ш̣н̣а никой не може да постигне освобождение.