Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 3.8.22

Текст

ка̄лена со 'джах̣ пуруш̣а̄юш̣а̄бхи-
правр̣тта-йогена вирӯд̣ха-бодхах̣
сваям̇ тад антар-хр̣дайе 'вабха̄там
апашята̄пашята ян на пӯрвам

Дума по дума

ка̄лена – с течение на времето; сах̣ – той; аджах̣ – самороденият Брахма̄; пуруш̣а-а̄юш̣а̄ – от продължителността на възрастта му; абхиправр̣тта – отдаден; йогена – на медитация; вирӯд̣ха – постигна; бодхах̣ – интелигентност; сваям – естествено; тат антах̣-хр̣дайе – в сърцето; авабха̄там – проявен; апашята – видя; апашята – наистина видя; ят – което; на – не; пӯрвам – преди.

Превод

В края на стоте години, когато завърши медитацията си, Брахма̄ постигна необходимото знание и благодарение на него можа да види в сърцето си Върховния, който се намираше вътре у него, но когото по-рано не можеше да види дори с цената на най-големи усилия.

Пояснение

Човек може да види Върховния Бог само с помощта на преданото служене, а не чрез усилия в умозрителните разсъждения. Възрастта на Брахма̄ се изчислява в години дивя, а те се различават от земните години, с които боравят хората. Продължителността на годините дивя е описана в Бхагавад-гӣта̄ (8.17): сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Един ден от живота на Брахма̄ трае колкото хиляда цикъла на четирите юги, а всеки от тези цикли продължава четири милиона и триста хиляди години. Брахма̄ медитирал сто от описаните години, преди да разбере върховната причина на всички причини, а след това написал Брахма сам̇хита̄, която е призната и утвърдена от Бог Чайтаня и в която той пее: говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми. За да може да служи на Бога или да узнае истинската му природа, човек трябва първо да получи милостта на Бога.