Шрӣмад бха̄гаватам 3.28.43
Текст
екам̇ на̄на̄ пратӣяте
йонӣна̄м̇ гун̣а-ваиш̣амя̄т
татха̄тма̄ пракр̣тау стхитах̣
Дума по дума
сва-йониш̣у – в различни видове дърва; ятха̄ – както; джьотих̣ – огънят; екам – един; на̄на̄ – различно; пратӣяте – се проявява; йонӣна̄м – от различни утроби; гун̣а-ваиш̣амя̄т – от различни съчетания на гун̣ите; татха̄ – така; а̄тма̄ – душата; пракр̣тау – в материалната природа; стхитах̣ – се намира.
Превод
Както огънят се проявява в различни видове дърва, така под влиянието на различните условия, създадени от гун̣ите на материалната природа, чистата душа се проявява в различни тела.
Пояснение
Трябва да разберем, че различните тела имат различни обозначения. Пракр̣ти е взаимодействие на трите гун̣и на материалната природа и в зависимост от влиянието на тези гун̣и едно живо същество получава малко тяло, а друго – голямо. Например ако запалим голям къс дърво, огънят също ще бъде голям, а огънят, с който гори клечицата, ще бъде съвсем малък. Всъщност качеството на огъня навсякъде е едно и също, но материалната природа действа така, че в зависимост от горивния материал огънят изглежда голям или малък. По същия начин душата, която се намира в тялото на вселената, се различава от душата в малкото тяло, въпреки че природата и на двете е една и съща.
Малките индивидуални души са като искри от голямата душа. Най-голямата душа е Свръхдушата. В количествено отношение тя се различава от индивидуалната душа. Във ведическите произведения е казано, че Свръхдушата удовлетворява всички потребности на малката душа (нитьо нитя̄на̄м). Човек, който разбира тази разлика между Свръхдушата и индивидуалната душа, престава да скърби и намира покой. Когато малката душа си мисли, че е равна по размери на голямата душа, тя се намира под влиянието на ма̄я̄, защото тези представи не съответстват на истинското ѝ положение. Никакви философски разсъждения не могат да направят индивидуалната душа равна на Свръхдушата.
Във Вара̄ха Пура̄н̣а величието и нищожността на различните души са изразени с понятието сва̄м̇ша-вибхинна̄м̇ша. Душата сва̄м̇ша е Върховната Божествена Личност, а душите вибхинна̄м̇ша винаги си остават малки частици от Върховната Душа, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣). Малките живи същества вечно си остават частици и затова в количествено отношение никога не могат да станат като Свръхдушата.