Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 3.28.38

Текст

дехо 'пи даива-вашагах̣ кхалу карма я̄ват
сва̄рамбхакам̇ пратисамӣкш̣ата ева са̄сух̣
там̇ са-прапан̃чам адхирӯд̣ха-сама̄дхи-йогах̣
сва̄пнам̇ пунар на бхаджате пратибуддха-вастух̣

Дума по дума

дехах̣ – тялото; апи – освен това; даива-ваша-гах̣ – под контрола на Божествената Личност; кхалу – наистина; карма – дейности; я̄ват – както; сва-а̄рамбхакам – започнали сами; пратисамӣкш̣ате – продължава да функционира; ева – несъмнено; са-асух̣ – заедно със сетивата; там – тялото; са-прапан̃чам – с експанзиите си; адхирӯд̣ха-сама̄дхи-йогах̣ – в състояние на самадхи, постигнато чрез занимания с йога; сва̄пнам – родено в съня; пунах̣ – отново; на – не; бхаджате – той смята за свое собствено; пратибуддха – буден; вастух̣ – за естественото си положение.

Превод

За тялото и за сетивата на такъв освободен йогӣ се грижи Върховната Божествена Личност и неговото тяло функционира дотогава, докато не се изчерпят дейностите, предопределени му от съдбата. Възвърнал естественото си положение и по този начин постигнал сама̄дхи, което е най-висшето съвършенство на йога, освободеният предан вече не смята производните на материалното си тяло за свои. Той се отнася към дейностите на тялото си по същия начин, както будният човек се отнася към това, което е видял насън.

Пояснение

Основателно бихме могли да се запитаме защо действията на тялото не оказват влияние върху освободената душа дори когато тя все още се намира в контакт с тялото. Нима е възможно тя изобщо да не се замърсява от материалните дейности и последиците им? В отговор на тези въпроси настоящата строфа обяснява, че за материалното тяло на освободената душа се грижи Върховната Божествена Личност. Причина за неговите действия не е жизнената сила на живото същество. Действията му са следствие от минали действия. Дори когато изключим вентилатора, известно време той продължава да се върти. Това движение не е предизвикано от действието на електрическия ток, а е продължение на предишното движение по силата на инерцията. По същия начин въпреки че, погледнато отстрани, действията на освободената душа може да наподобяват действията на обикновеното същество, те трябва да се смятат за продължение на миналите ѝ действия. В съня си човек може да се вижда в най-различни тела, но когато се събуди, разбира, че всички те са илюзия. По същия начин този, който е постигнал освобождение, може да е обкръжен от вторичните продукти на тялото си – деца, съпруга, дом и т.н., – но той не се отъждествява с тези продължения на тялото. Той знае, че те са само действащи лица в материалния сън. Грубото тяло е изградено от грубите материални елементи, а финото тяло се състои от ум, интелигентност, его и замърсено съзнание. Ако човек приема финото тяло, което действа в съня му, за илюзорно и не се отъждествява с него, няма никаква причина будният човек да се отъждествява с грубото тяло. Както пробудилият се гледа от разстояние на това, което е вършил в съня си, така и пробудилата се, освободена душа е равнодушна към дейностите на материалното тяло. С други думи, тя е възвърнала истинското си положение и затова вече не действа в рамките на телесната концепция за живота.