Шрӣмад бха̄гаватам 3.26.5
Текст
са-рӯпа̄х̣ пракр̣тим̇ праджа̄х̣
вилокя мумухе садях̣
са иха гя̄на-гӯхая̄
Дума по дума
гун̣аих̣ – от трите гун̣и; вичитра̄х̣ – разнообразни; ср̣джатӣм – сътворявайки; са-рӯпа̄х̣ – с форми; пракр̣тим – материална природа; праджа̄х̣ – живи същества; вилокя – виждайки; мумухе – се заблудиха; садях̣ – веднага; сах̣ – живото същество; иха – в този свят; гя̄на-гӯхая̄ – от аспекта, покриващ знанието.
Превод
Разделена от трите си гун̣и на многообразни проявления, материалната природа създава формите на живите същества и като виждат това, живите същества изпадат в заблуда, причинена от аспекта на илюзорната енергия, който покрива знанието.
Пояснение
Материалната енергия е достатъчно могъща, за да покрие знанието ни, но не е в състояние да упражни влиянието си върху Върховната Божествена Личност. Тя въздейства само на праджа̄х̣ – онези, които се раждат в материални тела, т.е. обусловените души. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ и в други ведически произведения, многообразието на живите същества се определя от влиянието на гун̣ите на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (7.12) много добре е обяснено, че Богът, Върховната Личност, е източник на гун̣ите на доброто, страстта и невежеството, но самият Той не им е подвластен. С други думи, енергията, която произлиза от Върховния Бог, не оказва върху него никакво влияние; тя въздейства на обусловените души, които са покрити от материалната енергия. Богът е бащата на всички живи същества, защото опложда материалната енергия, като поставя в нея обусловените души. Така обусловените души получават тела, създадени от материалната енергия, но бащата на всички живи същества е отвъд действието на трите гун̣и.
В предишната строфа се каза, че Върховната Божествена Личност прибягва до материалната енергия, за да покаже забавления, предназначени за живите същества, които искат да ѝ се наслаждават и да господстват над нея. С помощта на материалната си енергия Богът създава материалния свят, за да даде възможност на тези живи същества да се „наслаждават“. Защо Богът създава такъв свят, който причинява страдания на обусловените души, е много сложен въпрос. Ключ към отговора му откриваме в предишната строфа, където е употребена думата лӣлая̄ – „за забавленията на Бога“. Богът иска да промени склонността на обусловените души към наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че единственият наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност. Следователно материалният свят е създаден за онези, които си въобразяват, че се наслаждават. Това може да се разбере по-лесно с помощта на следния пример: правителството само по себе си не се нуждае от полиция, но тъй като съществуват хора, които отказват да се подчиняват на законите в държавата, възниква необходимост да се създаде институция за борба с престъпността. От една страна, полиция не е необходима, но от друга страна, тя определено е нужна. По подобен начин Богът не се нуждае от създаването на материалния свят, в който обусловените души страдат, но в същото време има една категория живи същества, наречени нитя-баддха, които са вечнообусловени. За тях се казва, че са обусловени от незапомнени времена, защото никой не може да проследи кога живото същество, неотделима частица от Върховния Бог, е въстанало срещу върховенството на Бога.
Факт е, че съществуват две категории хора – тези, които се подчиняват на законите на Върховния Бог, и атеистите, или агностиците, които не признават съществуването на Бога и искат да създадат свои собствени закони. Те се стремят да утвърдят правото на всеки да си създава свои закони и своя религия. Без да търсим причината за съществуването на тези две категории, можем със сигурност да кажем, че някои живи същества са въстанали срещу законите на Бога. Тези живи същества се наричат обусловени души, защото са обусловени от трите гун̣и на материалната природа. Затова в тази строфа са употребени думите гун̣аир вичитра̄х̣.
В материалния свят има осем милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Духовни по природа, всички живи същества са трансцендентални към материалния свят. Тогава защо се явяват в различни форми на живот? Отговорът се съдържа в настоящата строфа: обусловените живи същества се намират под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Те са създадени от материалната енергия и затова телата им са изградени от материални елементи. Покрити от материалното тяло, живите същества забравят духовната си природа; затова тук е употребена думата мумухе, която посочва, че те са забравили духовната си същност. Тази забрава на духовната природа е присъща на джӣвите, на душите, които са обусловени, тъй като са покрити от материалната енергия. Друга дума, която е употребена в тази строфа, е думата гя̄на-гӯхая̄. Гӯха̄ означава „покритие“. Знанието на малките обусловени души е покрито, затова те се появяват в най-различни видове и форми на живот. В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: „Живите същества са заблудени от материалната енергия“. Във Ведите също се казва, че вечните живи същества са покрити от различни гун̣и на природата. Затова те се наричат трицветни – червени, бели и сини. Червеното е символ на гун̣ата на страстта, бялото символизира гун̣ата на доброто, а синьото е символ на гун̣ата на невежеството. Гун̣ите на материалната природа са част от материалната енергия, затова живите същества, които попадат под въздействието им, получават различни видове материални тела. Забравили за духовната си природа, те си мислят, че са тези материални тела. За обусловената душа аз означава материалното тяло. Това състояние се нарича моха, или заблуда.
В Кат̣ха Упаниш̣ад неколкократно се казва, че Върховната Божествена Личност никога не попада под влиянието на материалната природа. Само обусловените души – безкрайно малки частици от Върховния – са подвластни на нейното въздействие и се появяват в различни тела, подчинени на материалните гун̣и.