Шрӣмад бха̄гаватам 3.2.23
Текст
джигха̄м̇сая̄па̄яяд апй аса̄дхвӣ
лебхе гатим̇ дха̄трй-учита̄м̇ тато 'ням̇
кам̇ ва̄ дая̄лум̇ шаран̣ам̇ враджема
Дума по дума
ахо – уви; бакӣ – демоницата (Пӯтана̄); ям – която; стана – на гърдите си; ка̄ла – смъртоносна; кӯт̣ам – отрова; джигха̄м̇сая̄ – от ненавист; апа̄яят – нахрани; апи – въпреки; аса̄дхвӣ – невярваща; лебхе – постигна; гатим – цел; дха̄трӣ-учита̄м – съответстващо на положението на дойката; татах̣ – освен него; аням – друг; кам – кой друг; ва̄ – несъмнено; дая̄лум – милостив; шаран̣ам – убежище; враджема – да приема.
Превод
Уви, нима ще намеря покровител, по-милостив от този, който отреди на вероломната демоница (Пӯтана̄) позицията на майка, въпреки че тя намаза гръдта си със смъртоносна отрова и му даде да суче.
Пояснение
Събитието, за което става дума тук, е пример за безкрайната милост, която Богът проявявал дори към враговете си. Казва се, че благородният човек вижда положителни качества дори у хората със съмнително поведение, подобно на човек, който може да извлече капка нектар дори от океан с отрова. Демоницата Пӯтана̄ се опитала да убие прекрасния новороден Бог, като му дала смъртоносна отрова. Понеже била демоница, тя не можела да проумее, че макар да играе ролята на невръстно дете, Върховният Бог си остава същата Върховна Божествена Личност. Той не загубил качествата си на Върховен Бог от това, че се превърнал в младенец, за да достави удоволствие на своята предана Яшода̄. Богът може да приеме образ на младенец или форма, различаваща се от човешката, но това не променя нищо; Той винаги си остава Върховен Бог. Едно живо същество, колкото и могъщо да стане чрез извършването на сурови отречения, никога не може да достигне равнището на Върховния Бог.
Бог Кр̣ш̣н̣а се отнесъл с Пӯтана̄ като с майка, защото тя се престорила на любеща майка и му дала да суче. Богът приема и най-малкото достойнство на живото същество и в замяна го възнаграждава с най-ценния дар. Такъв е Кр̣ш̣н̣а. Затова кой друг би могъл да бъде последно убежище за всички?