Шрӣмад бха̄гаватам 3.16.24
Текст
кш̣емам̇ джана̄я ниджа-шактибхир уддхр̣та̄рех̣
наита̄вата̄ трй-адхипатер бата виш̣ва-бхартус
теджах̣ кш̣атам̇ тв аванатася са те винодах̣
Дума по дума
тат – това унищожение на благочестивия път; те – на теб; анабхӣш̣т̣ам – не Ти се харесва; ива – като; саттва-нидхех̣ – източник на цялото добро; видхитсох̣ – желаейки да направиш; кш̣емам – добро; джана̄я – на простите хора; ниджа-шактибхих̣ – чрез своите енергии; уддхр̣та – унищожени; арех̣ – злите сили; на – не; ета̄вата̄ – с това; три-адхипатех̣ – на собственика на трите вида творения; бата – о, Господи; виш̣ва-бхартух̣ – вседържителят на вселената; теджах̣ – могъщество; кш̣атам – намалява; ту – но; аванатася – смирено; сах̣ – това; те – твое; винодах̣ – удоволствие.
Превод
О, Господи, Ти си източникът на всичко добро, затова не позволяваш да бъде изличен благочестивият път. За благото на човечеството чрез огромното си могъщество Ти унищожаваш всички зли сили. Ти си собственикът на трите творения и вседържителят на вселената. Смиреното Ти държание ни най-малко не намалява могъществото Ти. Нещо повече, това твое смирение е част от трансценденталните Ти забавления.
Пояснение
Това, че Кр̣ш̣н̣а играл ролята на пастирче или отдавал почитания на бра̄хман̣а Суда̄ма̄ и на другите си предани, такива като Нанда Маха̄ра̄джа, Васудева, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Кунтӣ, майката на Па̄н̣д̣авите, не уронва величието му. Всички знаели, че Той е Върховната Божествена Личност, и въпреки това неговото поведение било за пример. Богът, Върховната Личност, е сач-чид-а̄нанда-виграха – формата му е изцяло духовна, вечна и изпълнена с блаженство и знание. Тъй като живите същества са негови неотделими частици, те притежават същата вечна духовна форма като на Бога, но когато влязат в съприкосновение с ма̄я̄, материалната енергия, забравят същинската си природа. Трябва да се опитаме да разберем появяването на Кр̣ш̣н̣а в духа, в който Кума̄рите отправят молитви към него. Той вечно си остава пастирче във Вр̣нда̄вана, пълководец в битката при Курукш̣етра, богат принц в Два̄рака̄ и любим на девойките от Вр̣нда̄вана. Всичките появявания на Върховния Бог са важни, защото показват на обусловените души, които са забравили връзката си с него, истинските му качества и характеристики. Всичко, което Той прави, го прави за тяхно добро. Силата, която била употребена по негова воля от страна на Арджуна по време на битката при Курукш̣етра, също била необходима, защото когато хората станат твърде безбожни, употребата на сила е неизбежна. В този случай ненасилието би било глупост.