ТЕКСТ 1:

Атом се нарича най-малката частица на материалното проявление, която е неделима и не образува отделно тяло. Атомът е невидима същност, която съществува вечно, дори след унищожението на всички форми. Материалното тяло не е нищо друго, освен комбинация от такива атоми, но обикновеният човек не разбира това.

ТЕКСТ 2:

Атомите са елементарната единица на проявената вселена. Когато са в чист вид, т.е. когато не са съединени под формата на едни или други тела, те се наричат безкрайно единство. Безспорно, съществуват най-различни физични тела, но атомите сами по себе си изграждат основата на цялото проявление.

ТЕКСТ 3:

Човек може да измерва времето, като го съотнася с движението на телата, изградени от атоми. Времето е енергия на всемогъщия Хари, Божествената Личност, който управлява всички движения на физичните тела, въпреки че в материалния свят Той остава невидим.

ТЕКСТ 4:

Атомното време се измерва според пространството, което заема конкретният атом. Времето, което обхваща цялата непроявена съвкупност от атоми, се нарича велико време.

ТЕКСТ 5:

Единицата за измерване на грубото време се определя по следния начин: два атома, съединявайки се, правят един двоен атом, а три двойни атома образуват един хексатом. Хексатомите могат да бъдат наблюдавани в лъчите на слънчевата светлина, която прониква през дупчиците на мрежата на прозореца. Човек ясно може да види как те се издигат нагоре, към небето.

ТЕКСТ 6:

Периодът от време, който е необходим за съединяването на три трасарен̣у, се нарича трут̣и. Сто трут̣и правят една ведха, а три ведхи се равняват на една лава.

ТЕКСТ 7:

Периодът от време, който продължава три лави, се равнява на една нимеш̣а, три нимеш̣и правят една кш̣ан̣а, пет кш̣ан̣и правят една ка̄ш̣т̣ха, а петнайсет ка̄штхи са равни на едно лагху.

ТЕКСТ 8:

Петнайсет лагху са равни на една на̄д̣ика̄, която понякога се нарича и дан̣д̣а. Две дан̣д̣и правят една мухӯрта, а според изчисленията на хората шест или седем дан̣д̣и представляват една четвърт от деня или нощта.

ТЕКСТ 9:

Продължителността на една на̄д̣ика̄ (дан̣д̣а) може да се измери, като в меден съд с тегло шест пала (триста шейсет и шест грама) се пробие отвор със златен свредел, който тежи четири ма̄ш̣и и има дължина четири пръста. Когато съдът се постави върху водна повърхност, времето, за което той се напълва догоре с вода, се нарича една дан̣д̣а.

ТЕКСТ 10:

Изчислено е, че денят на човека се състои от четири прахари, които се наричат още я̄ми. Толкова продължава и нощта му. Петнайсет дни и нощи правят половин месец, а всеки месец се състои от две половини – светла и тъмна.

ТЕКСТ 11:

Двете половини на месеца, взети заедно, представляват едно пълно денонощие на планетите от системата Пита. Два месеца правят един сезон, а за шест месеца Слънцето прави пълен преход от юг на север.

ТЕКСТ 12:

Два прехода на Слънцето се равняват на едно денонощие за полубоговете, или на една пълна календарна година за човеците. Продължителността на човешкия живот е сто години.

ТЕКСТ 13:

Въздействащите звезди, планетите, светещите тела и атомите в цялата вселена се въртят в орбитите си, управлявани от волята на Върховния, олицетворение на която е вечната ка̄ла.

ТЕКСТ 14:

Орбитите на Слънцето, Луната, звездите и светилата в небесната твърд се назовават с пет различни имена. Всяко от тези небесни тела има своя собствена сам̇ватсара.

ТЕКСТ 15:

О, Видура, с безкрайната си светлина и топлина слънцето поддържа съществуването на всички създания. То съкращава живота им, за да ги освободи от илюзията на материалните привързаности, и прокарва широк път нагоре към небесното царство. То с огромна скорост се движи по небесния свод, затова всеки е длъжен веднъж на пет години да му отдава почитания, като му предлага с ритуал всички предмети, необходими за обожанието.

ТЕКСТ 16:

Видура каза: Разбрах колко продължава животът на тези, които обитават планетите Пита̄, на райските жители и на човешките същества. Моля те, сега ми кажи колко живеят онези велики и мъдри живи същества, които не са подвластни на калпата.

ТЕКСТ 17:

О, духовно могъщи, ти можеш да разбереш хода на вечното време, което олицетворява властта на Върховната Божествена Личност. Тъй като си постигнал себепознание, ти притежаваш мистично зрение, с което можеш да видиш всичко.

ТЕКСТ 18:

Маитрея каза: О, Видура, четирите милениума се наричат Сатя юга, Трета̄ юга, Два̄пара юга и Кали юга. Общата им продължителност се равнява на дванайсет хиляди години по летоброенето на полубоговете.

ТЕКСТ 19:

Милениумът Сатя продължава 4 800 години по летоброенето на полубоговете; милениумът Трета̄ продължава 3 600 години по същото летоброене, продължителността на милениума Два̄пара е 2 400 години, а на милениума Кали – 1 200 години по летоброенето на полубоговете.

ТЕКСТ 20:

Според вещите астрономи преходните периоди преди и след всеки милениум продължават по няколкостотин години. Както казахме преди, те се наричат юга-сандхя̄ – връзки между милениумите. По време на преходните периоди се извършват всякакви видове религиозни дейности.

ТЕКСТ 21:

О, Видура, в Сатя юга човечеството стриктно следваше всички принципи на религията, но в следващите епохи влиянието на религията постепенно взе да отслабва с по една четвърт във всяка епоха, а пропорционално на това растеше влиянието на безбожието.

ТЕКСТ 22:

На планетата на Брахма̄, която е отвъд пределите на трите планетарни системи (Сварга, Мартя и Па̄та̄ла), един ден продължава колкото хиляда цикъла на четирите юги. Толкова трае и нощта на Брахма̄, през която той, създателят на вселената, е потънал в сън.

ТЕКСТ 23:

Когато нощта му свърши и настъпи денят, Брахма̄ отново започва да сътворява трите свята. По време на тяхното съществуване се сменят общо четиринайсет Манувци, бащи на човечеството.

ТЕКСТ 24:

Всеки Ману се наслаждава на живот, който продължава малко повече от седемдесет и един цикъла на четирите епохи.

ТЕКСТ 25:

След унищожението на поредния Ману на негово място идва следващият. Потомците на Ману управляват различните планети, а седемте прославени мъдреци, полубоговете като Индра и техните приближени, такива като гандхарвите, се появяват едновременно с Ману.

ТЕКСТ 26:

През деня на Брахма̄ трите планетарни системи на творението – Сварга, Мартя и Па̄та̄ла – периодично се създават и унищожават, а обитателите им, към които се числят низшите животни, хората, полубоговете и питите, се появяват и изчезват в съответствие с плодовете от дейностите си.

ТЕКСТ 27:

При всеки пореден Ману Върховната Божествена Личност идва, като проявява вътрешната си енергия в различни инкарнации – Ману и други. Така Богът поддържа вселената, показвайки силата си.

ТЕКСТ 28:

Когато денят на Брахма̄ вече е в края си, под влиянието на незначителна част от гун̣ата на невежеството огромното вселенско проявление потъва в мрака на нощта. Заставени от вечното време, неизброимите живи същества потъват в това унищожение и навсякъде се възцарява тишина.

ТЕКСТ 29:

Когато настъпи нощта на Брахма̄, трите свята изчезват от погледа, а Слънцето и Луната спират да светят, както обикновено е нощем.

ТЕКСТ 30:

Причина за опустошението е огънят, който изригва от устата на Сан̇карш̣ан̣а. Тогава великите мъдреци, такива като Бхр̣гу и останалите обитатели на Махарлока, се пренасят на Джаналока, измъчвани от горещината на силния огън, който бушува в трите свята под тях.

ТЕКСТ 31:

В началото на унищожението моретата и океаните излизат от бреговете си. Връхлитат яростни ураганни ветрове, които издигат чудовищни вълни, и за броени мигове трите свята биват потопени от водата.

ТЕКСТ 32:

Върховният Бог, Божествената Личност, лежи със затворени очи върху ложето си Ананта, потопено във водата, а жителите на планетите от системата Джаналока, допрели длани, го възславят с молитвите си.

ТЕКСТ 33:

Така неусетно се стопява животът на всяко едно живо същество, дори и на Брахма̄. Всяко създание живее само сто години според летоброенето на планетата, на която се намира.

ТЕКСТ 34:

Стогодишният живот на Брахма̄ се разделя на две части: първа и втора половина. Първата половина вече е изтекла и в момента тече втората.

ТЕКСТ 35:

Първата половина от живота на Брахма̄ започва с милениум, наречен Бра̄хма-калпа. Тогава се ражда Брахма̄, а заедно с него се раждат и Ведите.

ТЕКСТ 36:

Милениумът, който идва след Бра̄хма-калпа, се нарича Па̄дма-калпа, защото тогава от езерото в пъпа на Божествената Личност Хари израства вселенският лотос.

ТЕКСТ 37:

О, потомъко на Бхарата, първият милениум във втората половина от живота на Брахма̄ се нарича още Ва̄ра̄ха, защото в този милениум Божествената Личност се появява в образа на глиган.

ТЕКСТ 38:

Общата продължителност на двете половини от живота на Брахма̄, които бяха описани по-горе, се равнява на една нимеш̣а (по-малко от секунда) за Върховната Божествена Личност, Бога, който е неизменен и безкраен и е причината на всички причини във вселената.

ТЕКСТ 39:

Вечното време властва над всички измерения – от измерението на атома до свръхдългите периоди в живота на Брахма̄, – но въпреки това то самото се подчинява на Върховния. Времето има власт само над ония, които се отъждествяват с тялото, дори ако те живеят на Сатялока и на другите висши планети във вселената.

ТЕКСТ 40:

Този осезаем материален свят се простира в диаметър от шест милиарда километра и е изграден от осем материални елемента, които след това се трансформират в шестнайсет категории както вътре, така и вън от вселената.

ТЕКСТ 41:

Всеки слой от елементите, които покриват вселената, е десет пъти по-дебел от предходния и всички вселени, струпани заедно, напомнят на огромен грозд от атоми.

ТЕКСТ 42:

Затова се казва, че Върховната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната причина на всички причини. И така, духовната обител на Виш̣н̣у е вечна, в това няма съмнение, и е обител така също и на Маха̄-виш̣н̣у, източника на всички проявления.