Шрӣмад бха̄гаватам 3.1.43
Текст
махӣм̇ мухуш ча̄лаята̄м̇ чамӯбхих̣
вадха̄т прапанна̄рти-джихӣрш̣айешо
'пй упаикш̣ата̄гхам̇ бхагава̄н курӯн̣а̄м
Дума по дума
нӯнам – разбира се; нр̣па̄н̣а̄м – на царете; три – три; мада-утпатха̄на̄м – отклоняване поради празна гордост; махӣм – земя; мухух̣ – постоянно; ча̄лаята̄м – мъчение; чамӯбхих̣ – от движенията на воините; вадха̄т – от акта на убийството; прапанна – предал се; а̄рти-джихӣрш̣ая – желаещ да облекчи страдащите; ӣшах̣ – Богът; апи – въпреки; упаикш̣ата – чакаше; агхам – злодеяния; бхагава̄н – Върховният Бог; курӯн̣а̄м – на Кауравите.
Превод
Макар че беше Бог и винаги бе готов да се притече на помощ на страдащите, Той (Кр̣ш̣н̣а) не започна веднага да унищожава Кауравите, въпреки че нямаше грях, който те да не бяха извършили, и че Той виждаше как другите царе, тласкани от три вида напразна гордост, постоянно измъчват земята с походите на тежките си военни сили.
Пояснение
Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, Богът се появява в тленния свят, за да осъществи една крайно необходима мисия – да унищожи злодеите и да защити вярващите, които страдат. И въпреки че имал такава мисия, Бог Кр̣ш̣н̣а позволил на Кауравите да оскърбят Драупадӣ, не предприел нищо в отговор на несправедливостите, извършени срещу Па̄н̣д̣авите, и търпеливо понасял оскърбления дори срещу самия себе си. Някой основателно може да попита: „Защо Той допуснал да се вършат такива оскърбления и несправедливости в негово присъствие? Защо веднага не наказал Кауравите?“ Когато в тронната зала Кауравите оскърбили Драупадӣ, като се опитали да я разсъблекат гола пред всички, Богът я спасил, като направил дрехата ѝ безкрайно дълга. Но не наказал веднага виновниците. Мълчанието на Бога обаче не означавало, че Той е простил на Кауравите. По земята имало много други царе, които се били възгордели с богатство, образованост и последователи (тези три вида притежания) и постоянно измъчвали планетата с безкрайните си сражения и военни походи. Богът просто чакал всички те да се съберат в битката при Курукш̣етра, за да ги убие наведнъж и така да ускори мисията си, свързана с унищожаването на демоните. Когато невярващите в Бога царе или държавници се възгордеят с богатството, знанията и разрастването на нацията си, те започват да демонстрират военна сила и да причиняват тревоги на невинните. По времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а лично бил на Земята, по света имало много такива царе и затова Той предизвикал битката при Курукш̣етра. Като проявил своята виш̣ва-рӯпа, Богът формулирал унищожителната си мисия по следния начин: „По своя воля Аз дойдох на Земята в образа си на неумолимото време, за да покося недостойните. Аз ще унищожа всички, които са се събрали тук, с изключение на вас, Па̄н̣д̣авите. Това изтребление не зависи от вашето участие в него. То вече е предрешено – всички ще бъдат убити от мен. И ако искаш да се прославиш като герой в битката и да се наслаждаваш на завоюваното от теб, тогава, о, Савяса̄чӣ, просто стани непосредствената причина за тяхната смърт и се покрий със слава. Аз вече съм убил всички тези велики воини – Бхӣш̣ма, Дрон̣а, Джаядратха, Карн̣а и многото други военачалници. Не се тревожи. Сражавай се в битката и се прочуй като велик герой“ (Бхагавад-гӣта̄, 11.32 – 34).
Богът обича да прави така, че цялата слава за подвизите, които самият Той извършва, да се приписва на неговите предани. Той искал да види своя предан и приятел Арджуна като герой на битката при Курукш̣етра и затова изчаквал да се съберат всички злодеи от целия свят. Това е единственото обяснение за неговото бавене.