Шрӣмад бха̄гаватам 2.9.19
Текст
праджа̄-висарге ниджа-ша̄сана̄рхан̣ам
бабха̄ш̣а ӣш̣ат-смита-шочиш̣а̄ гира̄
приях̣ приям̇ прӣта-мана̄х̣ каре спр̣шан
Дума по дума
там – на Брахма̄; прӣяма̄н̣ам – достоен да бъде скъп; самупастхитам – намиращия се пред; кавим – велик учен; праджа̄ – живи същества; висарге – относно творението; ниджа – неговата; ша̄сана – власт; архан̣ам – подходящ; бабха̄ш̣е – обърна се; ӣш̣ат – лека; смита – усмивка; шочиш̣а̄ – с просветляващи; гира̄ – слова; приях̣ – любимият; приям – на възлюбения; прӣта-мана̄х̣ – много удовлетворен; каре – с ръка; спр̣шан – здрависвайки.
Превод
А Богът, като видя пред себе си Брахма̄, реши, че той е достоен да създаде живите същества, които да бъдат управлявани по неговата воля. Много доволен от Брахма̄, Богът му стисна ръката и едва доловимо усмихвайки се, му каза следното.
Пояснение
Материалният свят не възниква сляпо или случайно. Той е сътворен, за да даде възможност на вечнообусловените живи същества (нитя-баддха) да се освободят, като следват наставленията на представител на Бога, такъв като Брахма̄. Богът предал на Брахма̄ ведическото знание, за да може той да го разпространи сред обусловените души. Тъй като обусловените души са забравили отношенията си с Бога, било нужно Богът да извърши сътворението и да разпространи ведическото знание. Брахма̄ е поел голяма отговорност в освобождаването на обусловените души, затова е много скъп на Бога.
Брахма̄ изпълнява съвършено дълга си не само като създава живите същества, но и като разпространява школата си за спасяване на падналите души. Тази школа се нарича Брахма-сампрада̄я. Всичките ѝ последователи и до днес имат една-единствена мисия – да призовават падналите души да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Богът много силно желае да върне при себе си всичките си неотделими частици, затова за него няма по-скъп от този, който поема отговорността да върне обратно падналите души.
Има много изменници, някога принадлежали към Брахма-сампрада̄я, чието единствено занимание е да карат хората да забравят Бога колкото се може повече и още по-здраво да се оплитат в мрежите на материалното битие. Тези злобни демони не могат да бъдат скъпи на Бога и Той ги запраща все по-дълбоко и по-дълбоко, в най-тъмните области на материята, така че никога да нямат възможност да го постигнат.
Но този, който служи на мисията на Бога в Брахма-сампрада̄я, винаги му е скъп. Удовлетворен от проповедника на истинския култ на бхакти, Богът с радост му стиска ръката.