Шрӣмад бха̄гаватам 2.8.21

Думата самплавах̣ в значението си „съвършено средство“ назовава преданото служене, а пратисамплавах̣ означава точно обратното – това, което унищожава напредъка в преданото служене. Човек, който е твърдо установен в преданото служене на Бога, лесно може да изпълнява мисията, която му е възложена в обусловения живот. Животът в обусловеното състояние е като лодка, носеща се през океана. Човекът, който е насред океана, е напълно зависим от милостта на океана – дори и най-слабото вълнение го заплашва със смърт. Ако времето е добро, лодката може да плува лесно, но ако се извие буря, падне мъгла, задуха вятър или се появят облаци, опасността да потъне в океана става много голяма. Никой не може да управлява капризите на океана, с каквито и съоръжения да разполага. Тези, които са прекосявали океана с кораб, много добре знаят колко зависим е човекът от милостта на океана. По милостта на Бога човек лесно може да преплува океана на материалното съществуване, без да се бои от буря и мъгли. Всичко е във властта на Бога. Хората са беззащитни пред лицето на опасностите в обусловеното съществуване. Но чистите предани на Бога спокойно прекосяват океана на материалното съществуване, защото винаги са под закрилата на Бога (Бхагавад-гӣта̄, 9.13). Богът проявява специална загриженост към преданите, които живеят в материалния свят (Бхагавад-гӣта̄, 9.29). Затова трябва да приемем убежище в лотосовите нозе на Бога и с цената на всичко да станем негови чисти предани.

Човек трябва да научи от опитен духовен учител кое благоприятства и кое препятства преданото служене, така както Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит питал своя духовен учител Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Според Бхакти-раса̄мр̣та синдху, трактат върху науката за преданото служене, човек не трябва да яде повече, отколкото е необходимо, за да поддържа душата в тялото си. Зеленчуковите храни и млякото са достатъчни за поддържането на човешкото тяло; няма нужда човек да яде други неща, само и само да достави удоволствие на езика си. Човек не трябва да трупа пари, за да си извоюва високо положение в материалния свят. Той трябва да си изкарва прехраната просто и честно; по-добре е да бъде хамалин, но да си изкарва прехраната с честен труд, отколкото да стане голям човек с цената на всякакви измами. Няма нищо лошо, ако някой е станал най-богатият човек в света, стига да го е постигнал по честен път. Човек обаче не трябва да жертва честността заради богатството, такива действия вредят на преданото служене. Освен това човек не трябва да говори празни приказки. Дълг на предания е да спечели благоразположението на Бога, затова постоянно трябва да слави Бога и необикновените му творения. Той не трябва да говори пренебрежително за творенията на Бога и да го предизвиква, казвайки, че е сътворил един нереален свят. Този свят не е нереален. Ние вземаме от него толкова много неща, за да се прехранваме – как можем да кажем, че е нереален? И как може човек да си помисли, че Богът няма форма? Може ли някой да е лишен от форма и в същото време да притежава съвършена интелигентност и съзнание? И така, чистият предан трябва да научи много неща, и то да ги научи съвършено, като се обърне към авторитетна личност като Шукадева Госва̄мӣ.

Едно от условията, благоприятни за преданото служене, е човек да има ентусиазъм. В образа си на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху Богът е пожелал култът на преданото служене да се проповядва по целия свят, да стигне до всяко кътче на земята, затова дълг на чистия предан е да изпълнява тази повеля, доколкото му позволяват силите. Всеки предан трябва с ентусиазъм да извършва не само всекидневните ритуали в преданото служене, но и да проповядва този култ, следвайки примера на Бог Чайтаня. Дори когато не постига успех, той не трябва да се обезсърчава, а трябва да продължи да изпълнява дълга си. Успехът и поражението нямат стойност за чистия предан, защото той е воин на бойното поле. Проповядването на преданото служене е обявяване война на материалистичния начин на живот. Има най-различни видове материалисти: тези, които работят за плодовете от труда си, спекулативни философи, мистици-фокусници и много други. Никой от тях не вярва в съществуването на Бога. Понякога те обявяват самите себе си за Бог, въпреки че на всяка крачка и във всяко свое действие са зависими от милостта на Бога. Затова чистият предан избягва да общува с тази шайки безбожници. Устойчивият предан на Бога няма да се заблуди от атеистичната им пропаганда, но начинаещият трябва да е много предпазлив. Преданият трябва да се старае да спазва всички правила на преданото служене, следвайки указанията на истински духовен учител, но едновременно с това да не се увлича само от формалната страна. Под ръководството на истински духовен учител той трябва да извършва колкото се може повече служене, а не просто да съблюдава обредите. Преданият не трябва да жадува материални неща; той трябва да се задоволява само с това, което идва при него по волята на Бога. Това трябва да стане негов жизнен принцип. Под ръководството на духовен учител като Шукадева Госва̄мӣ човек лесно усвоява тези принципи. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал правилни въпроси на Шукадева и човек трябва да следва неговия пример.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит питал как се създава, поддържа и унищожава материалният свят, как трябва да се извършват ведическите ритуали и какви форми на благочестиви дейности се препоръчват в допълненията към Ведите – Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Вече сме говорили, че в Маха̄бха̄рата и в Пура̄н̣ите е описана историята на древна Индия. В допълненията към Ведите (смр̣тите) са предписани благочестиви дейности – изкопаване на водоеми и кладенци, които да снабдяват хората с вода, засаждане на дървета край пътищата, построяване на храмове, в които да се обожава Богът, откриване на благотворителни домове и раздаване безплатна храна на бедните и т.н. Всички тези дейности се наричат пӯрта.

Освен това за благото на всички царят попитал как да се удовлетворяват естествените желания за сетивно наслаждение.