Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.6

Богът е източник на всичко съществуващо, следователно от него произлизат също всички видове отречения и аскетизъм. За да постигнат успех в себепознанието, мъдреците приемат велики обети за отречение. Смисълът на човешкия живот е в тапасята, а тя започва с обета за полово въздържание, т.е. брахмачаря. В суровия живот, посветен на тапася, няма място за общуване с жени. Тъй като човешкият живот е предназначен за тапася, за себепознание, в истинското човешко общество, градящо се на основите на сана̄тана-дхарма, системата от четири касти и четири начина на живот, общуването с жени е абсолютно забранено в три от степените на живота. В духовното си развитие човек минава през четири етапа: безбрачие, семеен живот, оттегляне и отречение. В първия етап от живота, който продължава до двадесет и пет годишна възраст, под ръководството на истински духовен учител младежът се учи да спазва принципите на брахмачаря, за да разбере, че истинската сила, приковаваща човека към материалното битие, е жената. Ако иска да се освободи от материалното робство на обусловения живот, той трябва да се освободи от влечението към женското тяло. Жената, и женският пол въобще, омагьосва всички живи същества, а мъжкото тяло, и особено в човешкия живот, е дадено за постигане на себепознание. Движеща сила на целия свят е женското очарование и веднага щом мъжът се съедини с жената, той се озовава стегнат в здравия възел на материалното робство. Измамното чувство за господство над материалния свят опиянява живото същество, а това му желание да властва над материалната природа се ражда именно когато се съединяват мъжът и жената. Желанията за дом, земя, деца и положение в обществото, любовта към съотечествениците и родното място и жаждата за богатство са като призрачен мираж, като илюзорен сън, който обременява човешкото същество и му пречи да познае себе си, с други думи, да постигне истинската цел на живота. Брахмача̄рӣ стават момчетата, които са навършили пет години, и най-вече тези от висшите касти – бра̄хман̣и (учени), кш̣атрии (управници) и вайши (търговци или производители). Под грижите на истински гуру (учител) те се учат, докато навършат двадесет и пет години. Следвайки строг режим и дисциплина, момчетата разбират стойността на живота и заедно с това се научават да си изкарват прехраната. Тогава те са свободни да се върнат вкъщи и да се оженят за подходяща девойка. Но много брахмача̄рӣ не се връщат у дома си, за да станат семейни, а до края на живота си остават наиш̣т̣хика-брахмача̄рӣ и не поддържат никакви връзки с жени. Съзнавайки, че общуването с жени е ненужно бреме, което затруднява себепознанието, те приемат сання̄са, степента на отречение. Но тъй като в определен период от живота половото желание е много силно, духовният учител позволява на брахмача̄рӣте да се женят. Това е отстъпка за онези, които не могат да продължат по пътя на наиш̣т̣хика-брахмачаря; един истински гуру трябва да умее да разпознава тези ученици. Необходимо е семейният живот да се планира. Мъжът, който е минал школата на брахмачаря, общува със съпругата си според ограниченията на писанията – неговият живот не може да прилича на живота на котките и кучетата. Когато навърши петдесет години, такъв семеен човек прекъсва връзката с жена си и става ва̄напрастха, за да се научи да живее сам, без да общува с жени. Когато и този етап отмине, усамотеният семеен става сання̄сӣ и напълно се отделя от жените, дори и от собствената си съпруга. Когато разгледаме внимателно цялата система за постепенно прекъсване на връзките с жените, ще стигнем до извода, че жената е препятствие по пътя към себепознанието. Богът се появил като На̄ра̄ян̣а именно за да покаже как трябва да се поеме обет за въздържание от общуването с жени. От завист към суровия живот на стриктните брахмача̄рӣ полубоговете се опитват да ги предизвикат да нарушат обета си и им изпращат воините на Купидон. Но в случая с Бога начинанието им напълно се провалило – райските красавици видели, че с мистичната си вътрешна енергия Богът може да създаде безброй подобни красавици, затова нямало смисъл да бъде прелъстяван от външни творения. Има поговорка, че сладкарят не се блазни от сладкиши. Сладкарят постоянно прави сладкиши, затова не изпитва никакво желание да ги яде. По същия начин чрез енергиите на удоволствието си Богът може да създаде безброй духовни красавици, затова остава равнодушен към съмнителните прелести на красавиците от материалното творение. Само последните невежи могат да обвиняват Бог Кр̣ш̣н̣а, че в своята ра̄са-лӣла̄ във Вр̣нда̄вана се е наслаждавал на жени или че се е наслаждавал на шестнайсетте си хиляди съпруги в Два̄рака̄.