Шрӣмад бха̄гаватам 2.7.53

Научният подход към изучаването на определен предмет коренно се различава от сантименталното отношение на фанатиците. Фанатиците и глупаците смятат, че дейностите на външната енергия на Бога не заслужават вниманието им; те твърдят, че общуват само с висшата, вътрешната енергия на Бога. Но всъщност дейностите и на външната, и на вътрешната енергия на Бога са еднакво величествени. Нещо повече, хората, които не са се освободили напълно от плена на външната енергия на Бога, трябва редовно и с благоговение да слушат за дейностите на Бога, свързани с външната енергия. Те не трябва глупаво да се втурват към повествованията, описващи дейностите на вътрешната енергия, изпитвайки нечисто влечение към ра̄са-лӣла̄ и другите проявления на вътрешната енергия на Бога. Евтините четци на Бха̄гаватам с голямо въодушевление се впускат да разказват за дейностите на вътрешната енергия на Бога, а лъже-преданите, макар и погълнати от материално сетивно наслаждение, се представят за освободени души и така потъват още по-дълбоко в капана на външната енергия.

Някои от тях мислят, че да се слуша за забавленията на Бога, означава да се слуша само за дейностите му с гопӣте, за повдигането на хълма Говардхана и за други подобни случки, затова се отнасят с пренебрежение към пълните експанзии на Бога (пуруш̣а̄вата̄рите) и техните забавления около сътворяването, поддържането и унищожението на материалните светове. Но чистите предани знаят, че между отделните забавления на Бога няма разлика; няма разлика между ра̄са-лӣла̄ и сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят. Нещо повече, разказите за дейностите на Бога под формата му на пуруш̣а̄вата̄рите са предназначени именно за хората, които са в плен на външната енергия. Описанията на ра̄са-лӣла̄ са за освободените, а не за обусловените души. Затова обусловените души трябва да слушат с благоговение и преданост за забавленията на Бога, свързани с външната му енергия; за тях това ще има същия ефект, както слушането на повествованията за ра̄са-лӣла̄ – за освободените души. Обусловените души не трябва да подражават сляпо на освободените души. Бог Шрӣ Чайтаня никога не си позволявал да слуша разкази за ра̄са-лӣла̄ в присъствието на обикновени хора.

Първите девет песни от Шрӣмад Бха̄гаватам, който излага науката за Бога, подготвят читателя за възприемането на Десета песен. Това ще бъде обяснено по-подробно в последната глава от тази песен и особено в Трета песен. Затова чистият предан на Бога трябва да започне да чете или да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от самото му начало, а не от Десета песен. Различни „предани“ нееднократно са ни молили да започнем направо от Десета песен, но ние винаги сме се въздържали от подобно нещо, защото искаме да представим Шрӣмад Бха̄гаватам като наука за Бога, а не като фриволно произведение, създадено за удоволствие на обусловените души. Авторитетите, такива като Шрӣ Брахма̄джӣ, забраняват това. Когато четат и слушат Шрӣмад Бха̄гаватам, представен по сериозен начин, обусловените души постепенно се освобождават от влиянието на заблуждаващата енергия, основаващо се на сетивното наслаждение, и достигат висотите на трансценденталното знание.