Шрӣмад бха̄гаватам 2.10.37-40
Текст
р̣ш̣ӣн питр̣-ган̣а̄н пр̣тхак
сиддха-ча̄ран̣а-гандхарва̄н
видя̄дхра̄сура-гухяка̄н
сарпа̄н кимпуруш̣а̄н нара̄н
ма̄тР̣̄ ракш̣ах̣-пиша̄ча̄м̇ш ча
прета-бхӯта-вина̄яка̄н
я̄тудха̄на̄н граха̄н апи
кхага̄н мр̣га̄н пашӯн вр̣кш̣а̄н
гирӣн нр̣па сарӣср̣па̄н
джала-стхала-набхаукасах̣
кушала̄кушала̄ мишра̄х̣
карман̣а̄м̇ гатаяс тв има̄х̣
Дума по дума
праджа̄-патӣн – Брахма̄, синът му Дакш̣а и другите му синове; манӯн – периодично сменящите се управници, такива като Ваивасвата Ману; дева̄н – като Индра, Чандра и Варун̣а; р̣ш̣ӣн – като Бхр̣гу и Васиш̣т̣ха; питр̣-ган̣а̄н – обитателите на планетите Пита̄; пр̣тхак – отделно; сиддха – обитателите на планетата Сиддха; ча̄ран̣а – обитателите на планетата Ча̄ран̣а; гандхарва̄н – обитателите на планетите Гандхарва; видя̄дхра – обитателите на планетата Видя̄дхара; асура – атеистите; гухяка̄н – обитателите на планетата Якш̣а; киннара – обитателите на планетата Киннара; апсарасах̣ – красивите ангели от планетата Апсара̄; на̄га̄н – змиевидните обитатели на На̄галока; сарпа̄н – жителите на Сарпалока (змии); кимпуруш̣а̄н – маймуноподобните жители на планетата Кимпуруш̣а; нара̄н – обитателите на Земята; ма̄тР̣̄ – жителите на Ма̄тр̣лока; ракш̣ах̣ – жителите на планетата на демоните; пиша̄ча̄н – обитателите на Пиша̄чалока; ча – също; прета – жителите на Преталока; бхӯта – злите духове; вина̄яка̄н – таласъми; кӯш̣ма̄н̣д̣а – блуждаещи огньове; унма̄да – лунатици; вета̄ла̄н – джинове; я̄тудха̄на̄н – особен вид зъл дух; граха̄н – добри и зли звезди; апи – също; кхага̄н – птиците; мр̣га̄н – горските животни; пашӯн – домашните животни; вр̣кш̣а̄н – призраците; гирӣн – планините; нр̣па – о, царю; сарӣср̣па̄н – влечуги; дви-видха̄х̣ – подвижните и неподвижните живи същества; чатух̣-видха̄х̣ – живите същества, раждащи се от зародиши, яйца, пот и семена; йе – други; анйе – всички; джала – вода; стхала – земя; набха-окасах̣ – птици; кушала – в щастие; акушала̄х̣ – в нещастие; мишра̄х̣ – в смесица от щастие и нещастие; карман̣а̄м – в съответствие с миналите си дела; гатаях̣ – в резултат от; ту – но; има̄х̣ – всички те.
Превод
О, царю, знай от мен, че Върховният Бог създава всички живи същества в съответствие с миналите им дейности. Това важи за Брахма̄ и синовете му (Дакш̣а и другите), за периодично сменящите се предводители на човечеството (Ваивасвата Ману и другите), за полубоговете (Индра, Чандра, Варун̣а и т.н.), за великите мъдреци, като Бхр̣гу, Вя̄са и Васиш̣т̣ха, за жителите на Питр̣лока и Сиддхалока, за ча̄ран̣ите, гандхарвите, видя̄дхарите, асурите, якш̣ите, киннарите и ангелите, за змиите, маймуноподобните кимпуруш̣и, човешките същества, жителите на Ма̄тр̣лока, демоните, пиша̄чите, призраците, духовете, лунатиците и злите духове, за благоприятните и неблагоприятните звезди, за таласъмите, горските животни, птиците, домашните животни, влечугите, планините, подвижните и неподвижните живи същества, за създанията, родени от зародиши, от яйца, от пот и от семена, и за всички останали – във водата, на земята или в небето, щастливи, нещастни или по малко и от двете. Те всички са създадени от Върховния Бог според миналите си дела.
Пояснение
Тук са изброени всевъзможни живи същества, които се отнасят към различни видове живот и населяват различни планети от тази вселена, от най-висшата до най-низшата, но всички те без изключение са създадени от Всемогъщия Баща, Виш̣н̣у. Следователно в цялата вселена няма никой, който да е независим от Върховната Божествена Личност. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (14.4) Богът утвърждава, че всички живи същества са негови рожби:
мӯртаях̣ самбхаванти я̄х̣
та̄са̄м̇ брахма махад йонир
ахам̇ бӣджа-прадах̣ пита̄
Материалната природа е като майката. Въпреки че всяко живо същество се появява на бял свят от майчиното тяло, майката не е първопричина за раждането му. Първопричина е бащата. Без бащиното семе майката не може да роди дете. Следователно всички живи същества във всички форми на живот и във всички позиции в безбройните вселени са родени от семето на Всемогъщия Баща, Божествената Личност, и само невежите ги смятат за творение на материалната природа. Всички живи същества, които са подчинени на материалната енергия на Върховния Бог, като се започне от Брахма̄ и се стигне до нищожната мравка, се проявяват в различни тела според миналите си деяния.
Материалната природа е една от енергиите на Бога (Бхагавад-гӣта̄, 7.4). Тя е по-низша в сравнение с живите същества, които принадлежат към висшата природа. Всичко, което става във вселената, е резултат от съчетаване на висшата с низшата природа на Бога.
Някои живи същества, които се намират в по-добри условия, са относително щастливи, докато други само страдат. Но в действителност никое живо същество не е истински щастливо сред обусловения живот в материалния свят. В затвора не може да има щастливи, въпреки че едни затворници са на по-лек режим от други. Интелигентният човек трябва да се стреми не да смени лошата килия с по-хубава, а завинаги да напусне затвора. Затворникът може да си издейства временно по-лек режим, но при следващата присъда пак ще трябва да страда в ужасни условия. И така, трябва да направим всичко възможно, за да се освободим от затвора и да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Това е истинската цел на живота на всички живи същества.