Шрӣмад бха̄гаватам 1.2.14
Текст
бхагава̄н са̄твата̄м̇ патих̣
шротавях̣ кӣртитавяш ча
дхйеях̣ пӯджяш ча нитяда̄
Дума по дума
тасма̄т – следователно; екена – с едно; манаса̄ – съсредоточаване на ума; бхагава̄н – Личността на Бога; са̄твата̄м – на преданите; патих̣ – закрилник; шротавях̣ – трябва да се слуша; кӣртитавях̣ – трябва да се възхвалява; ча – и; дхйеях̣ – да се помни; пӯджях̣ – да се обожава; ча – и; нитяда̄ – постоянно.
Превод
Следователно с напълно съсредоточено внимание човек трябва постоянно да слуша разказите за величието на Божествената Личност, да я възхвалява, помни и обожава, защото тя е закрилник на преданите.
Пояснение
Щом осъзнаването на Абсолютната Истина е крайната цел на живота, човек трябва да се стреми към него с всички средства. Тези четири процеса – възхваляване, слушане, помнене и обожаване – са дейности, общи за всички гореспоменати касти и начини на живот. Никой не може да съществува без тях. Дейностите на живото същество протичат в сферата на тези четири принципа. Всички дейности, особено в съвременното общество, зависят повече или по-малко от слушането и възхваляването. Всеки човек, независимо от общественото си положение, много бързо става прочут, ако вестниците започнат да го възхваляват, заслужено или не. Понякога вестниците правят реклама на политическите лидери на някоя партия и благодарение на този вид възхвала и най-посредственият човек много бързо става знаменитост. Но незаслуженото възхваляване на един недостоен човек няма да доведе до нищо добро нито за самия него, нито за обществото. Подобна пропаганда може да донесе някои временни резултати, но не може да окаже дълбоко влияние. Затова такива дейности са само губене на време. Истинският обект за възхвала е Върховната Божествена Личност, която е сътворила всичко, проявяващо се пред нас. За това подробно говорихме в началото на Бха̄гаватам, като се започне от шлоката джанма̄дй ася. Склонността си да възхвалява другите човек трябва да насочи към истинския обект на възхвала – Върховното същество. Това ще му донесе щастие.