Шрӣмад бха̄гаватам 1.16.20

С напредването на епохата на Кали постепенно ще деградират и намаляват четири неща: продължителността на живота, милосърдието, силата на паметта и моралните (религиозните) принципи. Тъй като щели да се загубят три четвърти от принципите на религията (Дхарма), този символичен бик стоял само на един крак. Когато безбожниците станат три четвърти от населението на цялата земя, тя се превръща в ад за животните. В епохата на Кали безбожните цивилизации ще създават множество псевдорелигиозни общества, които ще отхвърлят пряко или по заобиколен начин Божествената Личност. Тези общества от неверници ще направят света непоносим за разумните хора. В зависимост от степента на вярата във Върховната Божествена Личност има различни категории човешки същества. Към най-висшата категория спадат ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите, след това са кш̣атриите, вайшите, шӯдрите, млеччхите, яваните и накрая чан̣д̣а̄лите. Деградацията на човешката природа започва още с млеччхите, а чан̣д̣а̄лите са най-пропадналите представители на човешкия род. Тези названия, споменати във ведическите писания, никога не са се отнасяли само до определена общност или народност. Те са общи качествени характеристики на човешките същества. И дума не може да става за някакви права, произтичащи от произхода или от принадлежността към дадена общност. Човек постига качествата си със собствени усилия. Затова в зависимост от вида на обкръжението и от близостта си с Върховната Божествена Личност синът на един ваиш̣н̣ава може да стане млеччха, а синът на един чан̣д̣а̄ла – да се издигне по-високо и от бра̄хман̣а.

Обикновено месоядците са известни като млеччхи. Но не всички месоядци са млеччхи. Тези, които ядат животинска храна според указанията на писанията, не са млеччхи. Млеччхи са тези, които употребяват месо, без да спазват никакви ограничения. Писанията забраняват да се яде телешко месо и биковете и кравите се ползват с покровителството на последователите на Ведите. В епохата на Кали обаче хората използват телата на биковете и на кравите както пожелаят и с това си причиняват най-различни страдания.

В тази епоха хората няма да извършват никакви жертвоприношения. Населението, съставено от млеччхи, няма да отдава голямо значение на жертвоприношенията, макар че те са необходими за ония, които са погълнати от материалното сетивно наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ (3.14 – 16) специално се препоръчва да се извършват жертвоприношения.

Живите същества са създадени от твореца Брахма̄ и за да се поддържа напредъкът им по пътя към Бога, той е създал и системата за извършване на жертвоприношения. В основата ѝ стои следното. Живите същества живеят от зърното и зеленчуците, които отглеждат. Тези храни снабдяват тялото с необходимата жизнена сила под формата на кръв и семе, а от кръвта и семето живото същество може да създава други живи същества. Но житните растения и тревите могат да се отглеждат само ако има дъжд; а редовните валежи се осигуряват чрез извършването на препоръчаните жертвоприношения. Тези жертвоприношения се извършват според ритуалите, описани във Ведите (Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва). В Ману смр̣ти се казва, че когато принася жертви пред олтара на огъня, човек удовлетворява слънчевия бог. Когато слънчевият бог е удовлетворен, той изпарява необходимото количество вода от морето, в небето се събират достатъчно облаци и започва да вали дъжд. След обилните дъждове има достатъчно зърно за хората и за животните, а то пък дава на живото същество енергия да извършва висши дейности. Но млеччхите правят планове за построяване на кланици, в които да убиват бикове, крави и други животни, и мислят, че като увеличават броя на заводите и се хранят с месо на животни, без да се интересуват от извършването на жертвоприношения и от отглеждането на зърно, ще живеят добре. Те обаче трябва да знаят, че ще им се налага да отглеждат трева и зеленина поне за животните – животните не могат да се хранят с друго. А за да има трева за животните, трябва да има дъжд. Следователно в крайна сметка те пак зависят от милостта на слънчевия бог, на Индра, на Чандра и на другите полубогове, които трябва да бъдат умилостивявани с жертвоприношения.

Както вече неведнъж говорихме, материалният свят е нещо като затвор. Полубоговете са Божии слуги, които се грижат за правилното му поддържане. Те искат да видят как непокорните живи същества, които се опитват да преживеят без вяра, постепенно се обръщат към висшата сила на Бога. Затова в писанията се препоръчва системата на жертвоприношенията.

Материалистите искат да се трудят и да се наслаждават на плодовете от работата си, с което да удовлетворяват сетивата си. По този начин те извършват грехове на всяка крачка. А тези, които съзнателно са се посветили на предано служене на Бога, стоят над всички грехове и добродетели. Дейностите им са освободени от замърсяванията на трите проявления на материалната природа. За преданите не е необходимо да извършват предписаните жертвоприношения, защото самият им живот е символ на жертвоприношение. Но хората, които се занимават с плодоносни дейности с цел да удовлетворяват сетивата си, трябва да извършват предписаните жертвоприношения, защото това е единственият начин да се освободят от последствията на греховете, които са извършили. Жертвоприношенията са средство за обезсилване на натрупаните грехове. Полубоговете са доволни, когато се извършват такива жертвоприношения, както служителите в затвора се радват, когато затворниците станат примерни граждани. Бог Чайтаня обаче препоръчва само една ягя (жертвоприношение), която се нарича сан̇кӣртана-ягя – възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а, в което може да участва всеки. И преданите, и вършителите на плодоносни дейности могат да извлекат полза от сан̇кӣртана-ягя.