Глава 61
SOIXANTE-ET-UNIÈME CHAPITRE
Родът на Кр̣ш̣н̣а
L’arbre généalogique de la famille de Kṛṣṇa
Кр̣ш̣н̣а имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и с всяка от тях заченал десет сина, които били равни на баща си във всички съвършенства – сила, красота, мъдрост, слава, богатство и самоотречение. „Какъвто бащата, такъв и синът.“ Всички съпруги на Кр̣ш̣н̣а били принцеси. Тъй като всяка виждала Кр̣ш̣н̣а непрекъснато в двореца си, който Той никога не напускал, всяка мислела, че Кр̣ш̣н̣а е от тези съпрузи, които послушно се оставят да бъдат водени от жените си и че е много привързан към нея. Всяка мислела, че Кр̣ш̣н̣а е нейният покорен съпруг, но всъщност нито една от тях не привличала Кр̣ш̣н̣а. Макар че всяка си мислела, че е единствената съпруга на Кр̣ш̣н̣а и му е много, много скъпа, Бог Кр̣ш̣н̣а е а̄тма̄ра̄ма, себеудовлетворен, и не изпитвал нито привързаност, нито неприязън към нито една от тях. Той се отнасял по един и същ начин с всичките си съпруги – като съвършен съпруг – само за да им достави удоволствие. Самият Той нямал нужда и от една съпруга. Всъщност заради това че били жени, съпругите му не можели да разберат издигнатото положение на Кр̣ш̣н̣а и истината за него.
À chacune de ses 16 108 épouses, Kṛṣṇa donna dix fils, tous égaux à leur père en puissance, beauté, sagesse, renom, richesse, et renoncement ; « Tel père tel fils », dit le proverbe. Chacune des 16 108 épouses de Kṛṣṇa, voyant le Seigneur toujours présent chez elle, sans jamais la quitter, tenait Kṛṣṇa pour un époux très attaché qu’elle menait à sa guise. Chacune pensait de Kṛṣṇa comme d’un époux très soumis et d’elle-même comme de son unique épouse, mais en vérité Il n’avait d’attirance pour aucune. Śrī Kṛṣṇa est ātmārāma, satisfait en Lui-même, c’est pourquoi elles ne lui inspiraient ni attachement ni inimitié ; Il Se montrait égal envers toutes, Il les traitait comme un parfait époux, à seule fin de leur plaire. Lui n’avait besoin pas même d’une seule femme ; et elles, à cause de leur nature féminine, ne pouvaient comprendre Sa position suprême ou les vérités sur Sa nature.
Всички принцеси, съпруги на Кр̣ш̣н̣а, били необикновено красиви и всички били пленени от очите на Кр̣ш̣н̣а, подобни на лотосов цвят, от изящното му лице, дългите му ръце, широките му уши, подкупващата му усмивка, шегите му и ласкавите му слова. Омагьосани от тези черти на Кр̣ш̣н̣а, те се обличали много хубаво, защото искали да го привлекат с женското си очарование. Те женствено се усмихвали, красиво свивали вежди и хвърляли острите си любовни стрели, само и само да събудят у Кр̣ш̣н̣а страстно желание. Но те не били в състояние да възбудят нито ума на Кр̣ш̣н̣а, нито любовната му страст. Това означава, че Кр̣ш̣н̣а никога не влизал в полови сношения с никоя от съпругите си, освен за да създаде деца.
Toutes les reines de Kṛṣṇa resplendissaient d’une exquise beauté, et chacune sentait en elle une attirance pour les yeux de Kṛṣṇa, semblables aux pétales du lotus, pour Son visage merveilleux, Ses longs bras, Ses larges oreilles, Son sourire charmeur, Son humeur et Ses douces paroles. Charmées par ces traits du Seigneur, elles aimaient se vêtir de façon séduisante, pour attirer Kṛṣṇa. Souriant, battant des cils, elles usaient de leurs traits féminins, lançant les flèches acérées de l’amour conjugal pour éveiller en Lui désirs et convoitises. Mais elles voyaient leurs efforts impuissants à troubler le mental de Kṛṣṇa, à éveiller Son appétit sexuel. Ainsi Kṛṣṇa n’eut-Il jamais avec aucune d’entre Ses nombreuses épouses d’autres relations sexuelles que celles destinées à mettre au monde des enfants.
Цариците на Два̄рака̄ имали голямото щастие техен съпруг и постоянен спътник да бъде Бог Кр̣ш̣н̣а, когото не могат да достигнат дори висшите полубогове като Брахма̄. Бог Кр̣ш̣н̣а и цариците му живеели като съпрузи и към всяка една от тях Кр̣ш̣н̣а се отнасял съвършено, така че с всеки миг нараствало трансценденталното блаженство в усмивките, които те си разменяли, в разговорите и взаимоотношенията им. Всяка съпруга имала десетки хиляди прислужници, но когато Кр̣ш̣н̣а се връщал в двореца, тя лично му служела, като му предлагала да седне на хубаво кресло, обожавала го с всички необходими принадлежности, сама измивала лотосовите му крака, предлагала му бетелови ядки, разтривала нозете му, за да се стопи умората му, веела му, за да може Той да се почувства удобно, предлагала му множество видове уханен сандалов балсам, благовония и масла, слагала гирлянди от цветя на шията му, разресвала косите му, приготвяла постелята му, за да се отмори Той и му помагала да се изкъпе. Така всички царици постоянно служели на Кр̣ш̣н̣а във всичките му дейности, особено когато се хранел. Те непрекъснато отдавали служене на Бога.
Grande était la fortune des reines de Dvārakā, elles qui avaient obtenu Śrī Kṛṣṇa pour époux et compagnon personnel, quand ne peuvent l’approcher des devas aussi élevés que Brahmā. Ils demeurèrent unis, mari et femme, et le Seigneur, en tant qu’époux idéal, vécut avec elles de manière à ce que chaque instant voie s’accroître, dans leurs échanges de sourires, leur conversation et leur compagnie, une félicité toute spirituelle. Chacune des épouses du Seigneur avait par centaines, par milliers, des servantes, mais quand Kṛṣṇa rentrait au palais, c’était chacune d’elles qui Le recevait personnellement – en Lui offrant un siège agréable, en Lui rendant un culte avec tout le faste requis, en lavant Ses pieds pareils-au-lotus, en Lui offrant des noix de bétel, en massant Ses jambes pour les soulager de la fatigue, en L’éventant pour qu’Il Se sente à l’aise, en Lui offrant toutes sortes de pulpe de santal, d’huiles et d’aromates aux délicieux parfums, en Le parant de guirlandes de fleurs, en Le coiffant, en Lui demandant de S’allonger sur un lit et en L’aidant à prendre Son bain. Chacune servait donc constamment et en tous points le Seigneur, et surtout lorsqu’Il mangeait.
От всичките си шестнайсет хиляди сто и осем съпруги Кр̣ш̣н̣а имал по десет сина. Ето имената на синовете на първите осем царици. От Рукмин̣ӣ Кр̣ш̣н̣а имал десет сина: Прадюмна, Ча̄рудешн̣а, Судеш̣н̣а, Ча̄рудеха, Суча̄ру, Ча̄ругупта, Бхадрача̄ру, Ча̄ручандра, Вича̄ру и Ча̄ру. Никой от тях не отстъпвал по качества на божествения си баща, Бог Кр̣ш̣н̣а. И Сатябха̄ма̄ имала десет сина: Бха̄ну, Субха̄ну, Сварбха̄ну, Прабха̄ну, Бха̄нума̄н, Чандрабха̄ну, Бр̣хадбха̄ну, Атибха̄ну, Шрӣбха̄ну и Пратибха̄ну. Следващата царица била Джа̄мбаватӣ и тя имала десет сина, най-голям от които бил Са̄мба. Ето имената им: Са̄мба, Пуруджит, Шатаджит, Сахасраджит, Виджая, Читракету, Васума̄н, Дравид̣а и Крату. Бог Кр̣ш̣н̣а обичал особено много синовете на Джа̄мбаватӣ. От съпругата си Сатя̄, дъщерята на цар Нагнаджит, Бог Кр̣ш̣н̣а имал десет сина: Вӣра, Чандра, Ашвасена, Читрагу, Вегава̄н, Вр̣ш̣а, А̄ма, Шан̇ку, Васу и Кунти. От тях най-силен бил Кунти. Ка̄линдӣ също родила на Кр̣ш̣н̣а десет сина и това били Шрута, Кави, Вр̣ш̣а, Вӣра, Суба̄ху, Бхадра, Ша̄нти, Дарша, Пӯрн̣ама̄са и най-малкият, Сомака. Със следващата си съпруга, Лакш̣ман̣а̄, дъщерята на царя на провинция Мадрас, Бог Кр̣ш̣н̣а създал десет сина, които се наричали Прагхош̣а, Га̄трава̄н, Сим̇ха, Бала, Прабала, Ӯрдхвага, Маха̄шакти, Саха, Оджа и Апара̄джита. Следващата му съпруга, Митравинда̄, също имала десет сина: Вр̣ка, Харш̣а, Анила, Гр̣дхра, Вардхана, Анна̄да, Маха̄м̇са, Па̄вана, Вахни и Кш̣удхи. И следващата му съпруга, Бхадра̄, имала десет сина, които се наричали Сан̇гра̄маджит, Бр̣хатсена, Шӯра, Прахаран̣а, Ариджит, Джая, Субхадра, Ва̄ма, А̄ю и Сатяка. Освен осемте главни царици, Кр̣ш̣н̣а имал още шестнайсет хиляди и сто други съпруги, които също родили по десет сина.
Voici la liste des fils que les huit premières reines de Kṛṣṇa Lui donnèrent : Rukmiṇī donna à Kṛṣṇa dix fils ; Pradyumna, Cārudeṣṇa, Sudeṣṇa, Cārudeha, Sucāru, Cārugupta, Bhadracāru, Cārucandra, Vicāru et Cāru. Aucun d’entre eux n’était inférieur à son Père Divin, Śrī Kṛṣṇa. Les dix fils de Satyabhāmā : Bhānu, Subhānu, Svarbhānu, Prabhānu, Bhānumān, Candrabhānu, Bṛhadbhānu, Atibhānu, Śrībhānu et Pratibhānu. Les dix fils de Jāmbavatī, pour lesquels Śrī Kṛṣṇa nourrissait une affection toute particulière : Sāmba, Sumitra, Purujit, Śatajit, Sahasrajit, Vijaya, Citraketu, Vasumān, Draviḍa et Kratu. Les dix fils de Satyā, la fille du roi Nagnajit : Vīra, Candra, Aśvasena, Citragu, Vegavān, Vṛṣa, Āma, Śaṅku, Vasu et Kunti, lequel jouissait de la plus grande puissance. Les dix fils de Kālindī : Śruta, Kavi, Vṛṣa, Vīra, Subāhu, Bhadra, Śānti, Darśa, Pūrṇamāsa et Somaka, le plus jeune. Les dix fils de Lakṣmaṇā, la fille du roi de la province de Madras : Praghoṣa, Gātravān, Siṁha, Bala, Prabala, Ūrdhvaga, Mahāśakti, Saha, Oja et Aparājita. Les dix fils de Mitravindā : Vṛka, Harṣa, Anila, Gṛdhra, Vardhana, Unnāda, Mahāṁsa, Pāvana, Vahni et Kṣudhi. Les dix fils de Bhadrā : Saṅgrāmajit, Bṝhatsena, Sūra, Praharaṇa, Arijit, Jaya, Subhadra, Vāma, Āyur et Satyaka. Outre ces huit reines principales, chacune des 16 100 autres épouses de Kṛṣṇa donna également le jour à dix fils.
Прадюмна, най-големият син на Рукмин̣ӣ, още от самото си раждане се оженил за Ма̄я̄ватӣ, а по-късно се оженил и за Рукмаватӣ, дъщерята на вуйчо му Рукмӣ. От Рукмаватӣ Прадюмна имал син на име Анируддха. Така семейството на Кр̣ш̣н̣а – Той, съпругите му, синовете, внуците и дори правнуците му – наброявали почти един милиард.
Le fils aîné de Rukmiṇī, Pradyumna, avait dès sa naissance Māyāvatī pour épouse, puis il se maria à nouveau, avec Rukmavatī, la fille de son oncle maternel, Rukmī. D’elle, Pradyumna eut un fils du nom d’Aniruddha. Au total, la famille de Kṛṣṇa – Kṛṣṇa et Ses épouses, leurs fils, petit-fils et même arrière-petits-fils – comprenait près de dix millions de membres.
Рукмӣ, големият брат на първата съпруга на Кр̣ш̣н̣а (Рукмин̣ӣ), бил победен и опозорен в битката с Кр̣ш̣н̣а, но по молба на Рукмин̣ӣ животът му бил пощаден. Оттогава Рукмӣ изпитвал силна омраза и бил враждебно настроен към Кр̣ш̣н̣а. Въпреки това дъщеря му се омъжила за сина на Кр̣ш̣н̣а, а внучката му се омъжила за Анируддха, внука на Кр̣ш̣н̣а. Когато Шукадева Госва̄мӣ казал това на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, царят се учудил: „Удивен съм, че такива заклети врагове като Рукмӣ и Кр̣ш̣н̣а са могли отново да се свържат чрез женитбата на потомците си.“ Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа очаквал с любопитство да научи отговора на тази загадка и затова задал на Шукадева Госва̄мӣ още много въпроси. Шукадева Госва̄мӣ бил истински йогӣ и нищо не оставало скрито за неговия взор. Един съвършен йогӣ като Шукадева Госва̄мӣ може да вижда миналото, настоящето и бъдещето до най-малките подробности. От такива йогӣ мистици нищо не може да се прикрие. На въпросите на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа Шукадева Госва̄мӣ отговорил следното.
On se souvient que Rukmī, le frère aîné de Rukmiṇī, la première épouse de Kṛṣṇa, avait été fort harcelé et insulté lors de son combat avec Kṛṣṇa, mais qu’à la demande de Rukmiṇī, sa vie avait été épargnée. Depuis, Rukmī avait gardé une profonde rancune à l’égard de Kṛṣṇa et se montrait toujours hostile envers Lui. Sa fille fut toutefois mariée au fils de Kṛṣṇa, et sa petite-fille au petit-fils du Seigneur, Aniruddha. Mahārāja Parīkṣit s’en étonna lorsqu’il l’entendit des lèvres de Śukadeva Gosvāmī : « Je suis surpris que Rukmī et Kṛṣṇa, toujours si hostiles l’un envers l’autre, aient pu de nouveau se trouver réunis à travers le mariage de leurs descendants. » Parīkṣit Mahārāja, désireux de pénétrer ce mystère, s’en enquit auprès de Śukadeva Gosvāmī, car celui-ci étant un véritable yogī, rien n’échappait à son pouvoir de pénétration. Un yogī parfait comme Śukadeva Gosvāmī peut voir le passé, le présent et le futur dans les moindres détails. Rien ne peut lui être caché. Voici quelle fut la réponse de Śukadeva Gosvāmī aux questions de Parīkṣit Mahārāja.
Прадюмна, най-големият син на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ, бил самият бог на любовта. Той бил толкова красив и обаятелен, че дъщерята на Рукмӣ, която се наричала Рукмаватӣ, на сваям̇варата си не била в състояние да избере никой друг, освен него. Пред очите на всички събрали се принцове тя поставила гирлянд на шията на Прадюмна. Разгорял се бой, от който Прадюмна излязъл победител, и Рукмӣ бил длъжен да му даде хубавата си дъщеря. Макар че в сърцето му непрекъснато горял огънят на ненавистта заради оскърблението, което Кр̣ш̣н̣а му нанесъл, когато отвлякъл сестра му Рукмин̣ӣ, Рукмӣ не можел да се противопостави. Той дал съгласието си за женитбата на дъщеря си и нейния избраник Прадюмна само за да зарадва Рукмин̣ӣ. Така Прадюмна станал най-близък роднина на Рукмӣ. Освен десетте сина, за които говорихме по-горе, Рукмин̣ӣ имала и една красива дъщеря с големи очи, която се омъжила за Балӣ, сина на Кр̣таварма̄.
Pradyumna, le fils aîné de Kṛṣṇa, né de Rukmiṇī, était Cupidon en personne, et si beau, si fascinant, que la fille de Rukmī, Rukmavatī, ne put vraiment choisir d’autre époux lors de son svayaṁvara. C’est donc à lui qu’elle offrit, en présence de tous les autres princes, la guirlande de fleurs. Aussitôt une bataille éclata entre les princes, dont Pradyumna sortit victorieux. Rukmī fut donc contraint de lui offrir sa fille à la beauté merveilleuse. L’ancienne hostilité brûlait encore dans le cœur de Rukmī, mais lorsque sa fille choisit Pradyumna comme époux, il ne put résister à y consentir, pour plaire à Rukmiṇī. C’est ainsi que Pradyumna devint le gendre de Rukmī. Outre les dix fils dont le nom est donné plus haut, Rukmiṇī eut une fille fort belle, aux grands yeux, mariée plus tard au fils de Kṛtavarmā, Bali.
Въпреки че Рукмӣ бил истински враг на Кр̣ш̣н̣а, той много нежно обичал сестра си Рукмин̣ӣ и бил готов да направи всичко, за да бъде тя щастлива. Затова когато дошло време да се ожени внукът на Рукмин̣ӣ (Анируддха), Рукмӣ му дал своята внучка Рочана̄. Женитбата между първи братовчеди не се одобрявала особено много във ведическото общество, но Рукмӣ дал дъщеря си и внучката си на сина и на внука на Кр̣ш̣н̣а, за да зарадва Рукмин̣ӣ. Когато се споразумели за женитбата на Анируддха и Рочана̄, една голяма група сватовници тръгнали от Два̄рака̄ заедно с Анируддха. Те отпътували за Бходжакат̣а, завладяна от Рукмӣ след отвличането на сестра му. Това сватбено шествие било водено от дядото, т.е. от Бог Кр̣ш̣н̣а, когото придружавали Бог Балара̄ма, първата съпруга на Кр̣ш̣н̣а (Рукмин̣ӣ), синът му Прадюмна, синът на Джа̄мбаватӣ (Са̄мба) и много други родственици и близки. Те стигнали до град Бходжакат̣а и сватбеният обред бил извършен мирно и спокойно.
On a pu voir que si Rukmī nourissait une véritable hostilité à l’égard de Kṛṣṇa, il portait une grande affection à sa sœur, Rukmiṇī, et désirait lui plaire en tous points. Ainsi lorsque le petit-fils de Rukmiṇī, Aniruddha, fut en état de se marier, Rukmī lui offrit-il sa petite-fille Rocanā. Un tel mariage, entre cousins germains, est plutôt déconseillé dans la culture védique, mais Rukmī, afin de satisfaire Rukmiṇī, contribua à le réaliser, d’abord en offrant sa fille au fils de Kṛṣṇa, puis sa petite-fille au petit-fils du Seigneur. Lorsque s’achevèrent les négociations pour le mariage d’Aniruddha et de Rocanā, le futur marié quitta Dvārakā escorté par une foule de proches. Ils voyagèrent jusqu’à atteindre Bhojakaṭa, que Rukmī avait colonisé après l’enlèvement de sa sœur. L’escorte nuptiale était conduite par le grand-père, Śrī Kṛṣṇa, qu’accompagnaient Śrī Balarāma, Rukmiṇī – la première épouse du Seigneur –, son fils Pradyumna, le fils de Jāmbavatī – Sāmba –, et de nombreux autres proches. À Bhojakaṭa, la cérémonie du mariage se déroula dans la paix.
Царят на Калин̇га бил приятел на Рукмӣ и му дал лошия съвет да играе на шах с Балара̄ма и да го принуди да загуби облога. Облозите и залагането на шах не били рядкост сред царете кш̣атрии. Ако някой предизвикал свой приятел да играе шах с него, приятелят му не можел да откаже. Шрӣ Балара̄маджӣ не бил много опитен в играта на шах и това било известно на царя на Калин̇га. И така, Рукмӣ решил да си отмъсти на рода на Кр̣ш̣н̣а, като покани Балара̄ма да играе с него шах. Макар че не владеел добре шаха, Шрӣ Балара̄маджӣ винаги се включвал в развлеченията и игрите с голямо въодушевление. Той приел предизвикателството на Рукмӣ и седнал да играят. Те се обзалагали със златни монети. Първият път Балара̄ма заложил сто монети, след това хиляда, след това десет хиляди. Всеки път Балара̄ма губел, а Рукмӣ излизал победител.
Le roi de Kaliṅga, ami de Rukmī, lui donna le fâcheux conseil de défier au jeu Balarāma pour tenter de Le vaincre. Le jeu d’échecs était une pratique en honneur chez les rois kṣatriyas, si bien qu’on ne pouvait, défié, refuser de se prêter au jeu. Śrī Balarāmajī n’était pas des plus habiles à ce jeu, et le roi Kaliṅga le savait. C’était l’occasion pour Rukmī de se venger des membres de la famille de Kṛṣṇa. S’Il n’était pas très habile aux échecs, Śrī Balarāmajī n’en éprouvait pas moins beaucoup d’enthousiasme pour les jeux et les sports. Il releva le défi de Rukmī et prit place à la table de jeu. La mise se constituait de pièces d’or ; Balarāma ouvrit avec cent pièces, puis mille, puis dix mille. Chaque fois, Il perdit, donnant à Rukmī la victoire.
Загубите на Шрӣ Балара̄ма дали повод на царя на Калин̇га да започне да обижда Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Царят говорел присмехулно, кривял се и нарочно се зъбел срещу Балара̄ма. Понеже губел, Балара̄ма не можел да понася спокойно язвителните шеги и бил обзет от раздразнение. Рукмӣ покачил облога на сто хиляди златни монети, но за щастие, този път Балара̄ма спечелил. Коварният Рукмӣ обаче започнал да твърди, че Балара̄ма е загубил, а е победил самият той. Заради тази лъжа Балара̄ма страшно се ядосал на Рукмӣ. Гневът му бил толкова неочакван и толкова невъздържан, че приличал на огромна приливна вълна в океана в ден на пълнолуние. Очите на Балара̄ма по природа са леко червеникави, а когато е неспокоен или гневен, очите му почервеняват още повече. Този път Той заложил и покачил облога на сто милиона монети.
Le roi de Kaliṅga profita de la situation pour critiquer à la fois Balarāma et Kṛṣṇa. Il se prêtait à des plaisanteries montrant exprès ses dents à Balarāma. Ce dernier, perdant au jeu, avait quelque mal à supporter les sarcasmes, qui commençaient à agiter Son esprit. Sur un nouveau défi de Rukmī, cent mille pièces d’or furent engagées. Par fortune, Balarāma fut cette fois le vainqueur ; malgré quoi le sournois Rukmī déclara qu’il l’avait emporté. Ce mensonge emplit Balarāmajī d’un courroux extrême. Si soudaine, si grande Son agitation, qu’Il rappelait un raz-de-marée un soir de pleine lune. Les yeux de Balarāma sont naturellement un peu rouges : envahis par la colère, ils le devinrent encore plus. Il relança le défi avec un enjeu de cent millions de pièces.
Победил отново Балара̄ма, по всички правила на шаха. Но Рукмӣ пак заявил коварно, че той е победител. Рукмӣ се позовал на присъстващите принцове, и най-вече на царя на Калин̇га. В този миг от небето се разнесъл глас, който оповестил на спорещите, че Балара̄ма е спечелил играта съвсем честно, а думите на Рукмӣ, че той е победител, са пълна лъжа.
À nouveau, Balarāma sortit vainqueur selon les règles, à nouveau Rukmī eut la malice de s’affirmer victorieux, faisant appel pour en témoigner aux princes présents, dont notamment le roi de Kaliṅga. Alors, une voix venue du ciel interrompit la querelle pour annoncer qu’aux yeux de tous ceux dont les fins sont honnêtes, Balarāma, le vrai vainqueur, Se trouvait victime d’une tricherie et que les dires de Rukmī n’étaient que mensonges.
Въпреки този неземен глас Рукмӣ настоявал, че Балара̄ма е загубил, и с упорството си сякаш призовавал смъртта си. Заслепен от гордост след лошия съвет на приятеля си, той не обърнал голямо внимание на пророчеството и започнал да сипе хули срещу Балара̄маджӣ. Той казал: „Любезни Балара̄маджӣ, Вие с брат Ти сте само едни пастирчета, които може да са големи специалисти в доенето на крави, но и понятие си нямат от умела игра на шах или от пускане на стрели на бойното поле. Тези изкуства владеят само принцовете.“ Когато чул тези обидни думи и силния смях на другите принцове, Бог Балара̄ма се разгневил като пламтящ въглен. Сграбчил веднага в ръката си един боздуган и без нищо да каже, ударил Рукмӣ по главата. Рукмӣ се строполил мъртъв и заминал за владенията на смъртта. Така Балара̄ма убил Рукмӣ в светлия ден на сватбата на Анируддха.
Nonobstant cette voix divine, Rukmī persistait à affirmer sa victoire : cette distinction montrait planer la mort au-dessus de sa tête. Flatté dans son orgueil par les mauvais conseils de son ami, il négligea l’oracle et se mit à invectiver Balarāmajī : « Mon cher Balarāma, toi et ton frère, les jeunes pâtres, vous êtes sans doute versés dans l’art de garder les vaches, mais où auriez-vous appris l’art de jouer aux échecs ou de tirer à l’arc sur le champ de bataille ? Ce sont les privilèges de l’ordre royal. » Entendant ces provocations, et les éclats de rire des princes présents, Śrī Balarāma devint comme de la braise ardente. Sur l’instant, Il prit une masse et, sans un mot de plus, frappa Rukmī à la tête, d’un coup unique qui le fit tomber raide mort. C’est ainsi qu’il fut tué par Balarāma, à l’heureuse occasion du mariage d’Aniruddha.
Такива произшествия не са нещо необичайно сред съсловието на кш̣атриите и царят на Калин̇га побързал да се скрие, за да не бъде следващият. Но преди да успее да направи и две крачки, Балара̄ма го пленил и му строшил зъбите с боздугана си, защото докато се подигравал на Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а, царят постоянно се зъбел. Балара̄ма хванал и другите принцове, които били на страната на Рукмӣ и царя на Калин̇га, набил ги с боздугана си и им изпочупил ръцете и краката. Те не се и опитали да си отмъстят – решили, че е по-разумно да избягат от това кръвопролитие.
Au sein de la société kṣatriya, de tels incidents ne sont pas rares, et le roi de Kaliṅga, de peur d’être à son tour attaqué, décida de quitter les lieux. Mais avant même qu’il ait pu faire quelques enjambées, Balarāmajī le rattrapa, et de Sa masse brisa les dents qu’on Lui avait montrées, à Lui et à Kṛṣṇa, avec tant d’insolence. Les autres princes du parti de Rukmī et de Kaliṅga furent aussi capturés ; Balarāma, de Sa masse, leur brisa bras et jambes : ils jugèrent plus sage d’abandonner le combat.
По време на спора между Балара̄ма и Рукмӣ Бог Кр̣ш̣н̣а не казал нито дума, защото знаел, че ако застане на страната на Балара̄ма, Рукмин̣ӣ ще страда, а ако каже, че убийството на Рукмӣ е несправедливо, тогава нещастен ще бъде Балара̄ма. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а мълчаливо посрещнал смъртта на брата на съпругата си в деня на сватбата на своя внук. Той не накърнил нежните си взаимоотношения нито с Балара̄ма, нито с Рукмин̣ӣ. След това невестата и женихът тържествено седнали в колесницата и потеглили към Два̄рака̄, съпровождани от сватовниците на жениха. Роднините на жениха винаги са покровителствани от Бог Кр̣ш̣н̣а, убиеца на демона Мадху. Така те напуснали Бходжакат̣а, царството на Рукмӣ, и радостни се отправили към Два̄рака̄.
Tout au long des affrontements entre Balarāma et Rukmī, Śrī Kṛṣṇa ne prononça pas un mot, sachant bien que s’Il soutenait Balarāma, Rukmiṇī serait malheureuse, et que s’Il déclarait injuste la mort de Rukmī, Balarāma en concevrait de la tristesse. Voilà pourquoi Śrī Kṛṣṇa garda le silence devant la mort de son beau-frère, au mariage de son petit-fils. Ce qui Lui permit de ne point altérer l’affection qui L’unissait d’un côté à Balarāma et de l’autre à Rukmiṇī. Puis, les jeunes mariés prirent place sur le char de cérémonie et partirent pour Dvārakā, escortés des proches d’Aniruddha, et toujours sous la protection de Śrī Kṛṣṇa, Vainqueur de l’asura Madhu. C’est ainsi qu’ils quittèrent le royaume de Rukmī, Bhojakaṭa, pour prendre dans l’allégresse le chemin de Dvārakā.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху шестдесет и първа глава на книгата „Кр̣ш̣н̣а, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Родът на Кр̣ш̣н̣а“.
Ainsi s’achèvent les enseignements de Bhaktivedanta pour le soixante-et-unième chapitre du Livre de Kṛṣṇa, intitulé : « L’arbre généalogique de la famille de Kṛṣṇa ».