Докато Нанда Маха̄ра̄джа пътувал към къщи, той мислел върху предупреждението на Васудева, че в Гокула може да се случи нещо лошо. Със сигурност съветът на Васудева бил приятелски и верен. И Нанда мислел: „Това трябва да е истина…“ Затова от страх той потърсил убежище при Върховната Божествена Личност. Съвсем естествено е, когато един предан е в опасност, да мисли за Кр̣ш̣н̣а, защото за него няма друго убежище. Когато едно дете е в опасност, то търси закрила при майка си и баща си. Един предан е винаги под закрилата на Върховната Божествена Личност. Особено пък когато има някаква опасност – тогава той веднага си спомня за Бога.

След като се посъветвал с демоничните си министри, Кам̇са наредил на една вещица на име Пӯтана̄, която можела да убива малките деца с черни магии и по други ужасни и греховни начини, да убие всички деца из градовете, селата и пасищата. Тези вещици могат да вършат черното си изкуство само там, където не се възпяват и слушат святите имена на Кр̣ш̣н̣а. Казва се, че там, където се мантрува святото име на Кр̣ш̣н̣а, дори и небрежно, всички зли сили – вещици, духове, опасни бедствия – тутакси изчезват. А за мястото, където сериозно се възпява святото име на Кр̣ш̣н̣а, особено за Вр̣нда̄вана, където Върховният Бог присъства лично, това със сигурност е истина. Следователно в основата на всички опасения на Нанда Маха̄ра̄джа била любовта му към Кр̣ш̣н̣а. Всъщност дейностите на Пӯтана̄ не представлявали никаква заплаха, въпреки че тя била толкова силна. Тези вещици се наричат кхечарӣ, което означава, че могат да летят в небето. Черното изкуство на вещиците и до днес владеят някои жени в северозападната част на Индия. Те могат да пътуват от едно място на друго, яхнали клон от изкоренено дърво. Пӯтана̄ владеела тази магия и затова в Шрӣмад Бха̄гаватам е описана като кхечарӣ.

Пӯтана̄ без разрешение навлязла в пределите на Гокула, където било жилището на Нанда Маха̄ра̄джа. Тя приела образа на красива жена, облякла хубави дрехи и влязла в къщата на майка Яшода̄. Пӯтана̄ била много красива – със заоблени бедра, с хубави закръглени гърди, с обици и с цветя в косите. Тънката ѝ снага ѝ придавала особена прелест. Тя се усмихвала много привлекателно, поглеждала всеки и пленявала всички жители на Вр̣нда̄вана. Наивните пастирки помислили, че във Вр̣нда̄вана е дошла богинята на щастието с лотосов цвят в ръка. Те помислили, че тя лично идва да види Кр̣ш̣н̣а, който е неин съпруг. Заради изключителната ѝ красота никой не спрял Пӯтана̄ и тя спокойно влязла в къщата на Нанда Маха̄ра̄джа. Пӯтана̄, убийцата на много, много деца, видяла бебето Кр̣ш̣н̣а да лежи на едно малко креватче и веднага усетила, че това бебе крие сила, която няма равна на себе си. Пӯтана̄ си помислила: „Това дете е толкова могъщо, че може в един миг да унищожи цялата вселена.“

Заключението на Пӯтана̄ е много важно. Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, се намира във всяко сърце. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Той ни дава необходимата интелигентност и също така ни кара да забравяме. Пӯтана̄ веднага разбрала, че детето в къщата на Нанда Маха̄ра̄джа е самата Върховна Божествена Личност. Богът лежал като малко бебе, но това не означава, че притежавал по-малко могъщество. Материалистическата теория, че Богът е антропоморфен, не е вярна. Нито едно живо същество не може да стане Бог, като извършва отречения или като медитира. Богът винаги си е Бог. Кр̣ш̣н̣а като малко бебе е точно толкова съвършен, колкото и като напълно зрял младеж. Теориите на ма̄я̄ва̄дӣте поддържат, че живите същества първоначално са били Бог, а сега са покорени от въздействието на ма̄я̄. Те казват, че сега не са Бог, но когато се отстрани влиянието на ма̄я̄, тогава отново ще станат Бог. Тази теория не е валидна за нищожно малките живи същества. Те са малки, неотделими от Върховната Божествена Личност части, те са миниатюрни частици или искри от върховния огън, но не са Кр̣ш̣н̣а, първоначалният огън. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност дори от самото начало на появяването си в дома на Девакӣ и Васудева.

Кр̣ш̣н̣а се държал съвсем като малко бебе и затворил очи, сякаш се побоял от лицето на Пӯтана̄. Преданите тълкуват по различни начини този факт. Някои казват, че Кр̣ш̣н̣а си затворил очите, защото не искал да гледа лицето на Пӯтана̄, убийцата на толкова много деца, която сега идвала да убие и него. Други казват, че на нея ѝ било внушено нещо необикновено и Кр̣ш̣н̣а си затворил очите, за да ѝ вдъхне кураж да не се плаши. А други пък го обясняват така. Кр̣ш̣н̣а се появил, за да убие демоните и да защити преданите, както се казва в Бхагавад-гӣта̄. Първият демон, който трябвало да убие, бил жена. Ведическите правила забраняват да се убиват жени, бра̄хман̣и, крави и деца. Кр̣ш̣н̣а бил длъжен да убие демоницата Пӯтана̄, но тъй като ведическите ша̄стри забраняват убиването на жени, Той не могъл да се въздържи и си затворил очите. Друго обяснение е, че Кр̣ш̣н̣а просто приел Пӯтана̄ за своя дойка. Пӯтана̄ дошла при Кр̣ш̣н̣а просто, за да му предложи млякото си. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че макар и да знаел, че тя идва да го убие, я приел за своя дойка или майка.

Според ведическите предписания има седем вида майки: истинската майка, съпругата на наставника или на духовния учител, съпругата на царя, съпругата на бра̄хман̣а, кравата, дойката и майката земя. Кр̣ш̣н̣а приел Пӯтана̄ за една от майките си, защото тя дошла да го вземе на скута си и да му даде да суче млякото на нейните гърди. Това се смята за още една причина Кр̣ш̣н̣а да затвори очи: той трябвало да убие своята дойка или майка. Но това, че убива майка си, дойката, не се различава от любовта му към Яшода̄, неговата осиновителка, или към истинската му майка. От ведическите източници научаваме, че Пӯтана̄ също била приета като майка и получила това, което получила и Яшода̄. Както Яшода̄ получила освобождение от материалния слят, така и Пӯтана̄ била освободена. Когато бебето Кр̣ш̣н̣а си затворило очите, Пӯтана̄ го взела в скута си. Тя не знаела, че държи самата си смърт. Ако някой вземе змията за въже, умира. Пӯтана̄ била убила много бебета, преди да види Кр̣ш̣н̣а, но сега поела в ръцете си змията, която щяла да я убие.

Пӯтана̄ взела Кр̣ш̣н̣а в скута си. Яшода̄ и Рохин̣ӣ били там, но не я спрели, защото била облечена много красиво и показвала към Кр̣ш̣н̣а майчинска нежност. Те не разбирали, че тя е сабя в украсена ножница. Пӯтана̄ била намазала гърдите си с много силна отрова и щом взела бебето в скута си, бързо пъхнала зърното на гръдта си в устата му. Тя се надявала То да умре, когато започне да суче. Но бебето Кр̣ш̣н̣а ядосано сграбчило гръдта ѝ. Заедно с отровеното мляко То изсмукало и жизнения дъх на демоницата. Кр̣ш̣н̣а изсмукал млякото от гръдта ѝ и същевременно я убил, като изсмукал живота ѝ. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че когато демоницата Пӯтана̄ дошла да го нахрани с млякото си, Той изпълнил желанието ѝ и приел постъпката ѝ като майчинска. Но за да сложи край на престъпленията ѝ, Той я убил. И тъй като била убита от Кр̣ш̣н̣а, демоницата получила освобождение. Когато Кр̣ш̣н̣а изсмукал жизнените ѝ сили, Пӯтана̄ паднала на земята с разперени ръце и крака и завикала: „О, дете, остави ме, остави ме!“ Тя крещяла силно, цялото ѝ тяло плувнало в пот.

Демоницата умряла и силен тътен разтърсил земята и небето. Грохотът му се понесъл във всички посоки и хората помислили, че падат мълнии. Това бил краят на кошмарната вещица Пӯтана̄ – тя възвърнала истинския си облик на огромен демон. Ужасната ѝ уста се разтворила, ръцете и краката ѝ се отпуснали. Тя се проснала като Вр̣тра̄сура, поразен от мълнията на Индра. Дългите ѝ коси се разпилели и се омотали по цялата ѝ снага. Падналото ѝ тяло било дълго една йоджана и половина, то направило на трески всички дървета и всички били смаяни, когато видели това гигантско туловище. Зъбите ѝ приличали на изровени пътища, а ноздрите ѝ – на планински пещери. Гърдите ѝ наподобявали малки хълмове, а косата ѝ – огромен червен храсталак. Очните ѝ кухини били като сухи кладенци, двете ѝ бедра били като речни брегове, ръцете ѝ – като два здрави моста, а коремът ѝ приличал на пресъхнало езеро. Всички пастири и пастирки замръзнали от страх, като видели това. Грохотът от падналото ѝ тяло проглушил ушите им, разтърсил мозъците им и накарал сърцата им силно да забият.

Когато гопӣте видели малкия Кр̣ш̣н̣а да си играе в скута на Пӯтана̄, те бързо се спуснали и го взели оттам. Майка Яшода̄, Рохин̣ӣ и другите по-възрастни гопӣ незабавно извършили благочестиви ритуали – взели една кравешка опашка и обиколили веднъж тялото му. После хубаво измили детето с кравешка урина и поръсили тялото му с праха, който кравите вдигат при вървежа си. Всичко това било, за да предпази малкия Кр̣ш̣н̣а от бъдещи злини. Тази случка ясно ни показва от какво значение е кравата за семейството, обществото и за всички живи същества. Трансценденталното тяло на Кр̣ш̣н̣а нямало нужда от никаква защита, но за да научим колко важни са кравите, Той бил намазан с кравешки тор, измит с кравешка урина и поръсен с праха, който кравите вдигат при вървежа си.

След този пречистващ обред гопӣте, водени от майка Яшода̄ и Рохин̣ӣ, започнали да повтарят дванадесет от имената на Виш̣н̣у, за да защитят тялото на Кр̣ш̣н̣а от зли сили. Преди да започнат, те си измили ръцете и краката, а после пийнали три пъти по една капка вода, както е обичаят. Те пеели следното: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, нека Богът, наречен Ман̣има̄н, пази бедрата Ти. Нека Бог Виш̣н̣у, наречен Ягя, пази краката Ти. Нека Бог Ачюта пази ръцете Ти. Нека Бог Хаягрӣва пази корема Ти. Нека Бог Кешава пази сърцето Ти. Нека Бог Виш̣н̣у пази ръцете Ти. Бог Урукрама да пази лицето Ти. Нека Бог Ӣшвара пази главата Ти. Нека Бог Чакрадхара да Те пази отпред. Нека Бог Гада̄дхара да Те пази отзад. Нека Бог Мадхусӯдана, който държи в ръката си лък, да пази дясната Ти страна. Нека Бог Виш̣н̣у с раковината си пази лявата Ти страна. Нека Божествената Личност Упендра Те пази отгоре, а Бог Та̄ркшя да Те пази изпод земята. Нека Бог Халадхара Те пази от всички страни. Нека Божествената Личност Хр̣шӣкеша пази всичките Ти сетива. Нека Бог На̄ра̄ян̣а пази всичките видове въздух в тялото Ти. Нека Богът на Шветадвӣпа, На̄ра̄ян̣а, пази сърцето Ти. Нека Бог Йогешвара пази ума Ти. Нека Бог Пр̣шнигарбха пази разума Ти и нека Върховната Божествена Личност пази душата Ти. Докато играеш, нека Бог Говинда Те пази от всички страни, а докато спиш, нека Бог Ма̄дхава Те пази от всякакви опасности. Нека Богът на Ваикун̣т̣ха Те пази да не паднеш, когато вървиш. Докато седиш, нека изцяло Те покровителства Богът на Ваикун̣т̣ха и докато ядеш, нека Богът на всички жертвоприношения Ти даде пълно покровителство.“

Така майка Яшода напявала различните имена на Виш̣н̣у, за да предпази отделните части от тялото на Кр̣ш̣н̣а. Майка Яшода̄ била напълно убедена, че трябва да защити детето си от зли сили и духове – Да̄кӣнӣте, Я̄тудха̄нӣте, Кӯшма̄н̣д̣ӣте, Якшите, Ра̄кшасите, Вина̄яките, Кот̣ара̄, Реватӣ, Джйешт̣ха̄, Пӯтана̄, Ма̄тр̣кӣте, Унма̄дите – и от други зли сили, които карат човек да забрави съществуването си и смущават жизнения въздух и сетивата му. Понякога те се появяват в сънищата и ни причиняват голяма тревога, понякога идват като старици, които изсмукват кръвта на малките деца. Но нито една от тези зли сили и духове не може да остане там, където се възпява святото име на Бога. Майка Яшода̄ била непоклатимо убедена в твърденията на Ведите за значението на кравите, затова потърсила закрила при тях и при името на Виш̣н̣у, за да предпази детето си Кр̣ш̣н̣а. Тя изговорила всички святи имена на Виш̣н̣у, за да спаси Той детето. От самото начало на историята съществува ведическата традиция да се отглеждат крави и да се възпява святото име на Виш̣н̣у. И хората, които още следват ведическия път, особено семейните, отглеждат поне една дузина крави и обожават мӯрти на Бог Виш̣н̣у, поставено в дома им.

Старшите гопӣ във Вр̣нда̄вана изпитвали толкова силна любов към Кр̣ш̣н̣а, че искали да го спасят, макар и да не било необходимо, защото Той вече се бил защитил сам. Те не разбирали, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност в ролята на дете. След като извършила обредите за закрила на детето, майка Яшода̄ взела Кр̣ш̣н̣а и му дала да суче от собствената си гръд. Когато детето било под закрилата на виш̣н̣у-мантрата, майка Яшода̄ чувствала, че То е в безопасност. Междувременно всички пастири, които отишли в Матхура̄ да платят данъците, се завърнали у дома си и замрели от ужас, когато видели гигантското мъртво тяло на Пӯтана̄.

Нанда Маха̄ра̄джа си спомнил предсказанието на Васудева и си помислил, че той е велик мъдрец и йогӣ мистик. Как иначе би могъл да предвиди произшествието, случило се във Вр̣нда̄вана, докато Нанда го нямало? След това всички жители на Враджа разрязали гигантското тяло на Пӯтана̄ на парчета, които струпали заедно с дърва за горене на голям куп. Докато горели крайниците на Пӯтана̄, от дима се разнасял много приятен аромат. Така било, защото тя била убита от Кр̣ш̣н̣а. Това означава, че демоницата Пӯтана̄ се пречистила от всичките си греховни дейности и получила божествено тяло. Това е пример за всеобхватната доброта на Върховната Божествена Личност: Пӯтана̄ дошла да убие Кр̣ш̣н̣а, но тъй като Той сукал от млякото ѝ, тя в миг се пречистила и мъртвото ѝ тяло придобило трансцендентални качества. Единственото занимание на Пӯтана̄ било да убива деца; тя обичала само кръв. Но въпреки злонамереността си към Кр̣ш̣н̣а тя постигнала спасение, защото му дала да пие от млякото си. А какво да кажем за тези, които са свързани с Кр̣ш̣н̣а чрез любов като негови майка или баща?

Чистите предани служат на Кр̣ш̣н̣а с голяма любов и нежност, защото Той е Върховната Божествена Личност, Върховната душа за всяко живо същество. Затова е направено заключението, че ако човек използва в служене на Бога дори съвсем малко енергия, от това получава огромна трансцендентална полза. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄: свалпам апй ася дхармася. Преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова възвишено, че дори когато човек извършва някакво много малко служене за Кр̣ш̣н̣а, съзнателно или несъзнателно, ползата му е много голяма. Ако обожаваме Кр̣ш̣н̣а с цветове от дърво, това е благотворно и за живото същество, затворено в тялото на дървото. Когато поднасяме на Кр̣ш̣н̣а плодове и цветя, дървото, което ги е родило, също се сдобива с голяма полза. Процесът арчана, обожанието, е благотворен за всеки. Кр̣ш̣н̣а обожават велики полубогове като Брахма̄ и Шива, а Пӯтана̄ имала щастието същият Кр̣ш̣н̣а да си играе в скута ѝ като малко дете. Лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, обожавани от велики мъдреци и предани, били поставени върху тялото на Пӯтана̄. Хората обожават Кр̣ш̣н̣а и му предлагат храна, а Той сукал от млякото на Пӯтана̄. Затова преданите казват в молитвите си, че щом Пӯтана̄ му предложила нещо като негов враг и пак била толкова щедро възнаградена, кой би могъл да оцени ползата за тези, които обожават Кр̣ш̣н̣а с любов и привързаност?

Човек трябва да обожава Кр̣ш̣н̣а ако не за друго, поне за това, че ще бъде толкова щедро възнаграден. Макар че Пӯтана̄ била зъл дух, тя се издигнала до същите позиции като майката на Върховната Божествена Личност. Разбираме, че кравите и по-възрастните гопӣ, които давали мляко на Кр̣ш̣н̣а, също се издигнали до това трансцендентално положение. Кр̣ш̣н̣а може да даде всичко – от освобождение до всяко едно материално нещо, за което човек помисли. Няма никакво съмнение, че Пӯтана̄ била спасена, защото Кр̣ш̣н̣а сукал от млякото ѝ. А нима може да има някакво съмнение в спасението на гопӣте, които толкова обичали Кр̣ш̣н̣а? Със сигурност всички гопӣ, пастирчета и крави, които служели на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана с любов и нежност, били освободени от жалкото материално съществуване.

Когато жителите на Вр̣нда̄вана усетили приятния аромат от горящото тяло на Пӯтана̄, те се запитали откъде идва това благоухание. И докато обсъждали, разбрали, че това са изпаренията на горящата Пӯтана̄. Те много обичали Кр̣ш̣н̣а и като чули, че Той е убил демоницата Пӯтана̄, с обич го благословили. След изгарянето на Пӯтана̄ Нанда Маха̄ра̄джа си отишъл вкъщи, взел детето на коленете си и вдъхнал аромата на косицата му. Той бил напълно удовлетворен, че малката му рожба се спасила от тази голяма беда. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ благославя всички, които слушат разказа за убиването на Пӯтана̄ от Кр̣ш̣н̣а. Те със сигурност ще получат милостта на Говинда.