На̄рада муни не споменал убиването на Вьома̄сура, което означава, че Кр̣ш̣н̣а го убил в същия ден, когато убил демона Кешӣ. Кешӣ бил убит рано сутринта, след това момчетата отишли да пасат кравите на хълма Говардхана и точно там бил убит Вьома̄сура. И двамата демони били убити сутринта. Кам̇са помолил Акрӯра да стигне във Вр̣нда̄вана до вечерта. След като получил наставленията на Кам̇са, Акрӯра потеглил с колесница за Вр̣нда̄вана. Докато пътувал, той възхвалявал Бога, защото бил негов велик предан. Преданите винаги са потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а и Акрӯра постоянно мислел за лотосовите очи на Кр̣ш̣н̣а.

Той се чудел какви ли благочестиви дейности е извършил, за да получи възможността да види Бог Кр̣ш̣н̣а. Акрӯра мислел, че ако Кр̣ш̣н̣а желае, той наистина ще може да го види. Акрӯра си мислел, че е много щастлив, щом отива да види Кр̣ш̣н̣а, когото желаят да видят всички велики йогӣ мистици. Той бил убеден, че в този ден ще се сложи край на всички греховни последствия от миналия му живот и така човешката форма на живот, която имал, щяла да бъде напълно оползотворена. Акрӯра мислел също, че Кам̇са му прави много голяма услуга, като го изпраща да доведе Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, защото така му дава възможност да види Бога. Акрӯра продължил да мисли как в миналото великите мъдреци и святите личности са се освобождавали от материалния свят просто като са зървали бляскавите нокти на лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а.

Акрӯра мислел: „Върховната Божествена Личност идва сега като обикновено човешко същество и за мен е голямо щастие да мога да видя Бога лице в лице.“ Акрӯра горял от нетърпение да види тези лотосови крака, които са обожавани лично от Брахма̄, На̄рада и Шива; които обхождат земите на Вр̣нда̄вана и докосват обагрените с кун̇кума гърди на гопӣте. Той мислел: „Толкова съм щастлив, че днес ще мога да видя лотосовите крака и красивото лице на Кр̣ш̣н̣а с тилак на челото и на носа. Че ще видя усмивката му и къдравата му черна коса. Сигурен съм, че ще имам тази възможност, защото днес сърните минават от дясната ми страна. Днес наистина ще мога да видя красотата на духовното царство Виш̣н̣улока, защото Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог Виш̣н̣у, който е дошъл по собствената си добра воля. Той е изворът на красотата, затова днес очите ми ще бъдат напълно удовлетворени.“

Акрӯра знаел без всякакви съмнения, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог Виш̣н̣у. Бог Виш̣н̣у поглежда материалната вселена и по този начин започва да съществува космическото проявление. И макар че Бог Виш̣н̣у е създателят на материалния свят, Той е предпазен от въздействието на материалната енергия чрез собствената си енергия. С вътрешната си енергия Той може да прониже мрака на материалната енергия. По същия начин Кр̣ш̣н̣а, който е първоначалният Виш̣н̣у, създал жителите на Вр̣нда̄вана, като разширил вътрешната си енергия. В Брахма сам̇хита̄ също се твърди, че принадлежностите на Кр̣ш̣н̣а и жилището му са експанзии от вътрешната му енергия. Същата вътрешна енергия се проявява на земята като Вр̣нда̄вана, където Кр̣ш̣н̣а се наслаждава с родителите си и в обществото на приятелите си – пастирчетата и гопӣте. От думите на Акрӯра става ясно, че щом Кр̣ш̣н̣а е трансцендентален спрямо проявните форми на материалната природа, жителите на Вр̣нда̄вана също са трансцендентални, защото отдават любовно служене на Бога.

Акрӯра мислел и върху необходимостта от трансценденталните забавления на Бога. Той смятал, че трансценденталните дейности, наставления, качества и забавления на Кр̣ш̣н̣а целят единствено доброто на всички хора. Хората могат непрекъснато да бъдат в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като обсъждат трансценденталната форма на Бога, трансценденталните му качества, забавления и притежания. По този начин съществата от цялата вселена могат да напредват и да живеят в благочестие и мир. Но без Кр̣ш̣н̣а съзнание цивилизацията е само украса върху мъртво тяло. По един труп може да има всякакви скъпоценности, но ако го няма съзнанието, те са без стойност. Човешкото общество, лишено от Кр̣ш̣н̣а съзнание, е безстойностно и безжизнено.

Акрӯра мислел: „Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, сега се е явил като един от потомците на династията Яду. Религиозните правила са негови предписани закони. Личностите, които ги следват, са полубогове, а тези, които не им се подчиняват, са демони. Той е дошъл, за да спаси полубоговете, които се покоряват на законите на Върховния Бог. Полубоговете и преданите на Бога с радост следват законите на Кр̣ш̣н̣а, а Той изпитва удоволствие, когато ги закриля по всякакъв начин. Както се твърди в Бхагавад-гӣта̄, хората винаги трябва да слушат за тези дейности на Кр̣ш̣н̣а и да разказват за тях – за защитаването на преданите и убиването на демоните. Славните дейности на Бога ще се възхваляват от преданите и полубоговете все повече и повече.

Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е духовният учител на всички духовни учители. Той е спасителят на всички паднали души и господарят на трите свята. Всеки може да го види, стига очите му да са намазани с елея на любовта към Бога. Днес ще мога да видя Бога, Върховната Личност, привличащ с трансценденталната си красота богинята на щастието, която живее вечно с него. Щом пристигна във Вр̣нда̄вана, ще сляза от колесницата и ще падна по очи на земята, за да отдам почит на Върховния Бог, господаря на материалната природа и на всички живи същества. Великите йогӣ мистици постоянно обожават лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Аз също ще ги обожавам и ще му стана приятел във Вр̣нда̄вана, като пастирчетата. Когато се поклоня пред Кр̣ш̣н̣а, Той сигурно ще постави върху главата ми лотосовата си ръка, която не знае страх. Той подава ръка на всички обусловени души, които потърсят подслон в лотосовите му крака. Копнея за докосването на лотосовите му ръце до главата ми.“

Така Акрӯра очаквал благославящата ръка на Кр̣ш̣н̣а. Той знаел, че Индра, небесният цар и господарят на трите свята – висшите, средните и низшите планетарни системи, – получил благословията на Бога само като му предложил малко вода, която Кр̣ш̣н̣а приел. И Бали Маха̄ра̄джа подарил на Ва̄манадева само три стъпки земя и му предложил малко вода, но по този начин постигнал положението на Индра. Когато гопӣте се изморили да танцуват с Кр̣ш̣н̣а танца ра̄са, Той попил бисерните капчици пот по лицата им с ръката си, която ухаела като лотосов цвят, и те веднага се съживили. Така Акрӯра очаквал върховната благословия от ръката на Кр̣ш̣н̣а. Ръката на Кр̣ш̣н̣а може да благослови всички хора, които се заемат с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако някой иска да се наслаждава на материални удоволствия като небесния цар, може да получи тази благословия от ръката на Кр̣ш̣н̣а. И ако изпитва чиста трансцендентална любов към Кр̣ш̣н̣а и иска да общува с него лично и да докосне трансценденталното му тяло, може да получи благословията също от ръката на Кр̣ш̣н̣а.

Но Акрӯра се боял, че е пратеник на Кам̇са, врага на Кр̣ш̣н̣а. Той мислел: „Отивам да видя Кр̣ш̣н̣а като пратеник на врага му.“ Но веднага си казал: „Кр̣ш̣н̣а е Свръхдушата във всяко сърце, значи Той знае какво става в сърцето ми.“ Макар че Акрӯра бил довереник на врага на Кр̣ш̣н̣а, сърцето му било чисто. Той бил чист предан на Кр̣ш̣н̣а. Той рискувал да си навлече гнева на Кам̇са, само и само да се срещне с Кр̣ш̣н̣а. Бил убеден, че макар и да отива като представител на Кам̇са, Кр̣ш̣н̣а няма да го посрещне като враг. „Макар мисията ми да е греховна, защото ме изпраща Кам̇са, когато отида при Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, ще застана пред него напълно смирено, с допрени длани. Той ще бъде удовлетворен от предаността ми, може би ще ме погледне, ще се усмихне с любов и така ще се освободя от всичките си грехове. Тогава ще достигна нивото на трансценденталното блаженство и знание. Кр̣ш̣н̣а познава сърцето ми и сигурно ще ме прегърне, когато отида при него. Аз съм не само потомък на династията Яду, аз съм чист предан. Милостивата му прегръдка ще пречисти напълно тялото, сърцето и душата ми от действията, които съм извършил в миналия си живот и от техните последици. Когато телата ни се докоснат, аз бързо ще се изправя и ще застана много смирено с допрени длани. Сигурно Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма ще ме наричат „чичо Акрӯра“ – тогава животът ми ще бъде славен. Ако човек не бъде оценен от Върховната Божествена Личност, животът му не може да бъде пълноценен.“

Тук ясно се казва, че със служенето и предаността си човек трябва да се стреми да получи признанието на Върховната Божествена Личност. Без тях човешката форма на живот е напразно пропиляна. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Върховният Бог, Божествената Личност, се отнася еднакво към всички. Той няма нито приятели, нито врагове. Но е пристрастен към преданите, които му служат с любов и преданост. Бхагавад-гӣта̄ казва също, че Върховният Бог отвръща на преданото служене на преданите. Акрӯра мислел, че Кр̣ш̣н̣а е като дървото на желанията в райските планети – то дава такива плодове, каквито пожелае този, който го обожава. Така и Върховната Божествена Личност е извор на всичко. Един предан трябва да знае как да служи на Бога и с това да заслужи признанието му. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та се обяснява, че човек трябва да служи едновременно на духовния си учител и на Кр̣ш̣н̣а и по този начин да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Служенето, което се отдава на Кр̣ш̣н̣а под ръководството на духовен учител, е авторитетно, защото духовният учител е въплътен представител на Кр̣ш̣н̣а. Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва, че когато човек удовлетвори духовния си учител, удовлетворява Върховния Бог. Това е съвсем като работата в държавно учреждение. Човек работи под ръководството на началника на отдела. Ако той е доволен от службата ни, естествено че ще увеличи заплатата ни и ще ни повиши.

После Акрӯра си помислил: „Ако Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма останат доволни от молитвите ми, сигурно ще ме хванат за ръка, ще ме въведат у дома си, почтително ще ми предложат всякакви удобства и ще ме питат какво правят Кам̇са и приятелите му.“

Така Акрӯра, синът на Швапхалка, пътувал от Матхура̄ и мислел за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Във Вр̣нда̄вана пристигнал към края на деня. Акрӯра изминал целия път, без да усети колко време е изтекло. Когато пристигнал във Вр̣нда̄вана, слънцето вече залязвало. Той минал границите на Вр̣нда̄вана и видял стъпките на кравите и на Бог Кр̣ш̣н̣а, в които се били отпечатали знаците върху стъпалата на Кр̣ш̣н̣а – знамето, тризъбецът, мълнията и лотосовият цвят. Акрӯра веднага скочил от колесницата, за да отдаде почит. В него се проявявали всички признаци на екстаза: той плачел и тялото му треперело. Обзет от изключителен възторг при вида на праха, докоснат от лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, Акрӯра паднал по очи и започнал да се търкаля по земята.

Пътуването на Акрӯра до Вр̣нда̄вана е много показателно. Този, който иска да посети Вр̣нда̄вана, трябва да следва съвършените стъпки на Акрӯра и постоянно да мисли за забавленията и дейностите на Кр̣ш̣н̣а. Щом стигне границите на Вр̣нда̄вана, тозчас трябва да посипе тялото си с праха на Вр̣нда̄вана, без да мисли за материалното си положение и за престижа си. В прочутата си песен Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: вишая чха̄д̣ия̄ кабе шуддха хабе мана: „Когато умът ми изостави замърсяванията на материалното наслаждение и се пречисти, ще мога да посетя Вр̣нда̄вана.“ Всъщност човек не може да отиде във Вр̣нда̄вана просто като си купи билет за там. Акрӯра е показал начина, по който човек може да иде във Вр̣нда̄вана.

Когато Акрӯра влязъл във Вр̣нда̄вана, видял как Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма следят доенето на кравите. Кр̣ш̣н̣а бил облечен в жълти дрехи, а Балара̄ма – в светлосини. Акрӯра видял, че очите на Кр̣ш̣н̣а са досущ като красивите разцъфнали лотоси през есента. Акрӯра видял Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма в разцвета на младостта им. Макар че си приличали, Кр̣ш̣н̣а имал тъмна кожа, а Балара̄ма бил бял. И двамата били убежище на богинята на щастието. Телата им били добре сложени, и двамата имали красиви ръце и привлекателни лица и били силни като слонове. След като вече бил видял стъпките на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, със собствените си очи Акрӯра видял сега и самите тях. Те били най-влиятелните личности, но въпреки това го гледали с усмихнати лица. Акрӯра разбрал, че Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма вече са се върнали с кравите от гората, изкъпали са се, облекли са си чисти дрехи и са си сложили гирлянди от цветя и огърлици от скъпоценни камъни. Телата им били намазани с балсам от сандалово дърво. Акрӯра се възхитил на аромата на цветята и сандаловото дърво и на присъствието на самите Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Той мислел, че е много щастлив, защото лично вижда Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и пълната му експанзия Балара̄ма – той знаел, че те са изначалните личности в цялото творение.

Както се казва в Брахма сам̇хита̄, Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и причината на всички причини. Акрӯра знаел, че се е появила самата Върховна Божествена Личност, за да възстанови религиозните принципи, да унищожи демоните и така да подобри състоянието на творението си. Със сиянието на телата си братята разпръсквали мрака, покрил целия свят, сякаш били планини от сапфири и сребро. Без да се колебае, Акрӯра слязъл от колесницата и паднал като пръчка по очи пред Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Щом докоснал лотосовите крака на Върховната Божествена Личност, бил обзет от трансцендентално блаженство, гласът му секнал и той не могъл да отрони нито дума. Тъй като се намирал в трансценденталното присъствие на Кр̣ш̣н̣а, от очите му безспир се леели потоци сълзи. Той се вцепенил от екстаз, сякаш бил лишен от зрение и говор. Бог Кр̣ш̣н̣а, който е много мил с преданите си, със собствените си ръце помогнал на Акрӯра да се изправи и го прегърнал. Личало, че Бог Кр̣ш̣н̣а е много радостен. Балара̄ма също прегърнал Акрӯра. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма го хванали за ръка, завели го в гостната стая, където му предложили да седне на най-хубавото място и измили краката му с вода. Те му изразили почитта си, като му поднесли ястие, приготвено от мед и други неща. Когато Акрӯра се настанил удобно, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма му подарили една крава, а след това донесли най-различни вкусни ястия, от които той опитал. Когато Акрӯра свършил да яде, Балара̄ма му предложил бетелови ядки и подправки, също и балсам от сандалово дърво, за да го удовлетвори и да му предостави всички удобства. Бог Кр̣ш̣н̣а стриктно спазил ведическия обичай за посрещане на гости, за да покаже на другите как да го следват. Според ведическите предписания дори гостът да ни е враг, трябва да го посрещнем така, че да не почувства никаква заплаха от наша страна. Ако домакинът е беден човек, трябва да предложи поне сламена рогозка за сядане и чаша вода за пиене. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма посрещнали Акрӯра по начин, който съответствал на знатното му положение.

След като Акрӯра бил посрещнат както подобава и се настанил удобно, Нанда Маха̄ра̄джа, осиновителят на Кр̣ш̣н̣а, казал: „Скъпи Акрӯра, чудя се какво да те питам. Знам, че вие сте под покровителството на Кам̇са, който е жесток и демоничен. Той се грижи за вас така, както касапинът пази животните, които възнамерява да убие. Кам̇са е такъв егоист, че уби синовете на собствената си сестра. Как тогава да повярвам, че се грижи за жителите на Матхура̄?“ Тези думи са много важни. Ако политическите лидери и държавниците са заинтересувани преди всичко за самите себе си, те не могат да се грижат за добруването на гражданите.

Като слушал приятелските думи на Нанда Маха̄ра̄джа, Акрӯра забравил всичката си умора от пътуването от Матхура̄ до Вр̣нда̄вана, което било продължило цял един ден.