Церемонията в чест на Говардхана се състояла в ден на новолуние. В продължение на седем дни се лели поройните дъждове и градушки, предизвикани от цар Индра. Така от новолунието минали девет дни. На десетия цар Индра възславил Бог Кр̣ш̣н̣а и цялата история благополучно приключила. На следващия, единадесетия ден, било Ека̄дашӣ. Маха̄ра̄джа Нанда гладувал през целия ден и рано сутринта на Два̄дашӣ, деня след Ека̄дашӣ, отишъл да се изкъпе в река Ямуна̄. Той влязъл навътре във водата, но тук изведнъж го хванал един от слугите на Варун̣адева. Слугите го завели при полубога Варун̣а и го обвинили, че се къпе в реката в неподходящо време. Според астрономическите изчисления времето, през което той се къпал, се смятало за демонично. Всъщност Нанда Маха̄ра̄джа искал да се изкъпе в реката рано сутринта преди изгрев-слънце, но малко подранил и започнал да се къпе в непозволено време. Затова бил задържан.

Когато слугите на Варун̣а отвлекли Нанда Маха̄ра̄джа, приятелите на Нанда започнали с все сила да призовават Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Двете момчета веднага разбрали какво се е случило и отишли в жилището на Варун̣а, защото били обещали, че винаги ще дават закрила. Жителите на Вр̣нда̄вана, които били чисти предани на Бога и нямали никакво друго убежище, освен Върховната Божествена Личност, го повикали за помощ съвсем естествено, като деца, които нямат други закрилници, освен родителите си.

Полубогът Варун̣а приел Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма много почтително и казал: „Скъпи Господи, благодарение на присъствието Ти тук животът ми вече е успешен. Макар че аз съм владетел на всички подводни съкровища, знам, че те не могат да ми донесат щастие в живота. Но сега, когато те видях, постигнах най-големия си успех, защото повече няма да бъда задължаван да приемам материално тяло. Затова о, Господи, о, Върховна Божествена Личност, о, Върховен Брахман и Свръхдуша на всичко, позволи ми да Ти отдам най-смирените си почитания. Ти си върховната трансцендентална личност. Теб не може да те засегне влиянието на материалната природа. Много съжалявам, че хората ми са толкова глупави. Те не знаят какво трябва и какво не трябва да правят и по погрешка са задържали баща Ти, Нанда Маха̄ра̄джа. Много те моля да простиш обидата, нанесена Ти от слугите ми. Мисля, че точно Ти си наредил нещата да се случат по този начин, за да проявиш милостта си към мен, като лично дойдеш тук. О, мой скъпи Боже Кр̣ш̣н̣а, о, Говинда, смили се над мен. Ето виж, баща Ти е тук. Можеш веднага да го отведеш обратно.“

Така Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, спасил баща си и ликуващ, го завел при приятелите му. Нанда Маха̄ра̄джа бил смаян колко почтително се отнесъл този полубог с Кр̣ш̣н̣а, въпреки че бил толкова богат. Това било толкова необичайно – Нанда изумено разказвал на приятелите и роднините си за произшествието.

Всъщност макар че Кр̣ш̣н̣а извършвал изключително необикновени дела, Маха̄ра̄джа Нанда и майка Яшода̄ не можели да мислят за него като за Върховната Божествена Личност. Те винаги го приемали за своето любимо дете. Нанда Маха̄ра̄джа не вярвал, че Варун̣а се е поклонил на Кр̣ш̣н̣а, защото Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той отдавал всичко това на факта, че Кр̣ш̣н̣а е толкова прекрасно дете. Всички приятели на Нанда Маха̄ра̄джа, пастирите, силно пожелали да узнаят дали Кр̣ш̣н̣а наистина е Върховната Божествена Личност и дали ще им даде освобождение. Кр̣ш̣н̣а разбрал за какво мислят и за да ги увери, че ще се върнат в духовното царство, им показал духовното небе. Обикновените хора в материалния свят само работят без почивка и не знаят, че съществува друго царство, друго небе, духовното, където животът е вечен, блажен и изпълнен със знание. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, този, който се върне в духовното небе, никога не попада обратно в материалния свят, в който господстват страданията и смъртта.

Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, винаги се стреми да даде на обусловените души знанието, че далеч, далеч отвъд материалното небе съществува духовно небе, което е трансцендентално спрямо безбройните вселени, сътворени от цялостната материална енергия. Разбира се, Кр̣ш̣н̣а е много милостив към всички обусловени души, но както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Той има особено влечение към преданите. Кр̣ш̣н̣а чул въпросите на пастирите и веднага си помислил, че преданите от Вр̣нда̄вана трябва да узнаят за духовното небе и планетите във Ваикун̣т̣ха.

В материалния свят всички обусловени души са потънали в мрака на невежеството. Това означава, че гледат на битието от позицията на тялото. Всички се заблуждават, че принадлежат към материалния свят. В различните форми на живот всеки действа в невежество, породено от това схващане. Дейностите на отделния вид тяло се наричат карма, или плодоносна работа. Всички обусловени души, които са с материални схващания, действат в съответствие с вида тяло, който притежават. Тези дейности оформят бъдещия им обусловен живот. Понеже обусловените души имат много оскъдно знание за духовния свят, обикновено те не се заемат с духовни дейности, т.е. с бхакти йога. Тези, които практикуват бхакти йога с успех, след като напуснат сегашното си тяло, отиват право в духовния свят и се установяват на някоя от планетите във Ваикун̣т̣ха. Всички жители на Вр̣нда̄вана са чисти предани. След като напускат това тяло, те достигат Кр̣ш̣н̣алока. Те са дори над Ваикун̣т̣халоките. Всъщност тези, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдават зряло и чисто предано служене, след смъртта получават възможност да общуват с Кр̣ш̣н̣а във вселените от материалния свят. Забавленията на Кр̣ш̣н̣а продължават вечно, независимо дали в тази или в някоя друга вселена. Както слънчевото кълбо постоянно свети над някое кътче от земята, така кр̣ш̣н̣а-лӣла̄, трансценденталното пришествие и забавления на Кр̣ш̣н̣а, вечно се проявяват тук или в някоя друга вселена. Напредналите предани, които са развили в пълна степен Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага отиват в тази вселена, където ще се появи Кр̣ш̣н̣а. Там те за пръв път получават възможност да общуват лично и непосредствено с Кр̣ш̣н̣а. После продължават развитието си, както виждаме във вр̣нда̄вана-лӣла̄ на Кр̣ш̣н̣а на тази планета. Кр̣ш̣н̣а разкрил истинския облик на планетите във Ваикун̣т̣ха, за да могат жителите на Вр̣нда̄вана да узнаят къде ще отидат.

Кр̣ш̣н̣а им показал изначалното, вечно съществуващо духовно небе, което е безкрайно и изпълнено със знание. В материалния свят има различни по съвършенство форми и знанието им е зависимо от степента на развитието им. Например знанието на едно дете не е така съвършено като знанието на един възрастен човек. Навсякъде има по-висши и по-низши живи същества – сред водните обитатели, сред дърветата и другите растения, сред влечугите и насекомите, сред птиците и бозайниците и сред цивилизованите и нецивилизованите човешки форми. Полубоговете, като се започне от Ча̄ран̣ите и Сиддхите и се стигне до Брахмалока, където живее Брахма̄, стоят над човешката форма на живот. При тях знанието също е степенувано. Но в небето Ваикун̣т̣ха, отвъд материалния свят, всички притежават съвършено знание. Там живите същества служат предано на Бога на планетите във Ваикун̣т̣ха или на Кр̣ш̣н̣алока.

Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, пълно знание означава да осъзнаваш, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Във Ведите, както и в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че в брахмаджьоти, т.е. в духовното небе, няма нужда от слънчева светлина, луна или електричество. Всички планети светят сами и са вечни. Брахмаджьоти, духовното небе, никога не се създава или унищожава. Бхагавад-гӣта̄ казва също, че отвъд материалното небе съществува друго, нетленно духовно небе, където всичко е вечно. Сведения за това духовно небе могат да се получат само от великите мъдреци и светци, които са преодолели влиянието на трите проявни форми на материалната природа. Няма да можем да разберем духовната природа, ако не сме твърдо установени в тази трансцендентална позиция.

За нас се препоръчва да се заемем с бхакти йога и да работим в Кр̣ш̣н̣а съзнание денонощно, защото по този начин ще се издигнем над обсега на действие на проявните форми на материалната природа. Този, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, лесно може да разбере същността на духовното небе. Затова жителите на Вр̣нда̄вана, които непрекъснато били в Кр̣ш̣н̣а съзнание, с лекота разбрали трансценденталната природа на Ваикун̣т̣халоките.

Кр̣ш̣н̣а завел всички пастири и Нанда Маха̄ра̄джа до езерото, където по-късно Акрӯра видял планетарните системи във Ваикун̣т̣ха. Пастирите се изкъпали и видели истинската природа на Ваикун̣т̣халоките. Всички почувствали необикновено трансцендентално блаженство. Като излезли от водата, съзрели Кр̣ш̣н̣а и започнали да го обожават с прекрасни молитви.