Цар Кам̇са не само завзел царствата на династиите Яду, Бходжа и Андхака и царството на Шӯрасена, но освен това се съюзил с останалите демонични царе: демона Праламба, демона Бака, демона Ча̄н̣ӯра, демона Тр̣н̣а̄варта, демона Агха̄сура, демона Муш̣т̣ика, демона Ариш̣т̣а, демона Двивида, демона Пӯтана̄, демона Кешӣ и демона Дхенука. По това време цар на провинция Магадха (в днешно време щат Бихар) бил Джара̄сандха. Така с дипломатически ходове Кам̇са изградил най-могъщото царство по това време, което било защитавано от Джара̄сандха. По-нататък той се съюзил и с други царе, такива като Ба̄н̣а̄сура и Бхаума̄сура, докато станал най-силният. След това започнал да предприема крайно враждебни действия срещу династията Яду, в която трябвало да се роди Кр̣ш̣н̣а.

Изтощени от постоянните нападения на Кам̇са, царете на династиите Яду, Бходжа и Андхака потърсили убежище в други държави – в държавата на Кауравите, в държавата на Пан̃ча̄лите, в държавите Кекая, Ша̄лва, Видхарба, Нишадха, Видеха и Кошала. Кам̇са разрушил единството на царството Яду, на Бходжа и на Андхака. Той укрепил много здраво позициите си в обширните земи, известни тогава като Бха̄рата варша.

След като Кам̇са убил шестте деца на Девакӣ и Васудева, много приятели и близки дошли и го помолили да спре тези ужасни деяния. Но по-късно и те станали негови последователи и поклонници.

Когато Девакӣ забременяла за седми път, в утробата ѝ влязъл Ананта, една пълна експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Девакӣ била обзета от радост и от скръб. Тя се радвала, защото разбирала, че в нейната утроба е приел подслон Бог Виш̣н̣у, но същевременно страдала, защото Кам̇са щял да убие детето, щом то се роди. Тогава Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, се смилил над страшното положение на Яду, предизвикано от жестокостите на Кам̇са, и наредил да се появи неговата Йогама̄я̄, вътрешната му енергия. Кр̣ш̣н̣а е Господар на вселената, но Той е преди всичко господар на династията Яду.

Йогама̄я̄ е основната енергия на Божествената Личност. Във Ведите е казано, че Богът, Върховната Божествена Личност, има безброй енергии. Пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте. Всички те действат външно и вътрешно, а главната енергия е Йогама̄я̄. Той наредил на Йогама̄я̄ да се появи в земите Враджабхӯми, във Вр̣нда̄вана, които винаги са богато окичени и са пълни с хубави крави. Във Вр̣нда̄вана, в къщата на цар Нанда и царица Яшода̄, живеела Рохин̣ӣ, една от съпругите на Васудева. Не само Рохин̣ӣ – много други членове на династията Яду се били пръснали по цялата страна, наплашени от жестокостите на Кам̇са. Някои живеели дори в планинските пещери.

Богът казал на Йогама̄я̄: „Девакӣ и Васудева са затворени от Кам̇са и сега Шеша, моята пълна експанзия, се намира в утробата на Девакӣ. Ти можеш да преместиш Шеша от утробата на Девакӣ в утробата на Рохин̣ӣ. После Аз лично ще вляза в утробата на Девакӣ заедно с пълните си енергии. След това ще се появя като син на Девакӣ и Васудева. А ти ще дойдеш като дъщеря на Нанда и Яшода̄ от Вр̣нда̄вана.

„Тъй като ще бъдеш моя сестра и връстничка, по целия свят хората ще те обожават с ценни дарове: благоухания, свещи, цветя и жертвоприношения. Ти бързо ще удовлетворяваш желанията им за сетивно наслаждение. Хората, които имат материални привързаности, ще те обожават в различните форми на твоите експанзии, които ще се наричат Дурга̄, Бхадрака̄лӣ, Виджая̄, Ваиш̣н̣авӣ, Кумуда̄, Чан̣д̣ика̄, Кр̣шн̣а̄, Ма̄дхавӣ, Каняка̄, Ма̄я̄, На̄ра̄ян̣ӣ, Ӣша̄нӣ, Ша̄рада̄ и Амбика̄.“

Кр̣ш̣н̣а и Йогама̄я̄ се появили като брат и сестра – собственикът на върховната енергия и самата върховна енергия. Макар че няма ясно очертана разлика между Източника на енергията и самата енергия, енергията винаги е подчинена на източника си. Материалистите обожават енергията, а трансценденталистите – Източника ѝ. Кр̣ш̣н̣а е Върховният собственик на енергиите, а Дурга̄ е върховната енергия в материалния свят. Всъщност във времето на ведическата култура хората са обожавали и Източника на енергията, и самата енергия. Има стотици хиляди храмове на Виш̣н̣у и на Девӣ, които понякога биват обожавани едновременно. Този, който обожава Дурга̄, външната енергия на Кр̣ш̣н̣а, постига много бързо материални успехи. Но ако някой иска да се издигне трансцендентално, трябва в Кр̣ш̣н̣а съзнание да обожава Източника на енергията.

Освен това Богът разкрил на Йогама̄я̄, че Ананта Шеша, неговата пълна експанзия, е в утробата на Девакӣ. Затова че ще трябва да бъде преместен в утробата на Рохин̣ӣ, Той ще бъде известен като Сан̇карш̣ан̣а и ще бъде източник на бала, т.е. духовната сила, чрез която човек може да достигне най-висшето блаженство в живота, раман̣а. И Ананта, пълната част на Кр̣ш̣н̣а, след появяването си ще се нарича Сан̇карш̣ан̣а или Балара̄ма.

В Упаниш̣адите се казва: на̄ям а̄тма̄ бала-хӣнена лабхях̣. Смисълът на този израз е, че без благоволението на Балара̄ма не може да се достигне върховното стъпало на себепознанието. Бала не означава физическа сила – никой не може да постигне духовно съвършенство с физическа сила. Човек трябва да притежава духовното могъщество, чийто източник е Балара̄ма, т.е. Сан̇карш̣ан̣а. Ананта, или Шеша, е силата, която поддържа всички планети в съответното им положение. От материална гледна точка тази поддържаща сила е позната като закон за гравитацията, но в действителност тя е проявна форма на енергията на Сан̇карш̣ан̣а. Балара̄ма (или Сан̇карш̣ан̣а) е духовната сила, изначалният духовен учител. Следователно Бог Нитя̄нанда Прабху, който също е инкарнация на Балара̄ма, е изначалният духовен учител. А духовният учител е представител на Балара̄ма, Върховната Божествена Личност, който дава духовна сила. В Чайтаня чарита̄мр̣та се потвърждава, че духовният учител е проявление на милостта на Кр̣ш̣н̣а.

Като изслушала поръката на Върховната Божествена Личност, Йогама̄я̄ обиколила веднъж Бога, и следвайки заповедта му, се появила в материалния свят. Когато Върховният Източник на енергията, Божествената Личност, преместил Бог Шеша от утробата на Девакӣ в утробата на Рохин̣ӣ, и двете жени били в плен на Йогама̄я̄ – това нейно влияние се нарича йога-нидра̄. След като замяната била направена, хората помислили, че в седмата си бременност Девакӣ е пометнала. И така, макар че Балара̄ма дошъл като син на Девакӣ, той бил преместен в утробата на Рохин̣ӣ, за да се появи като неин син. След като станало всичко това, Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, който винаги е готов да вложи пълните си енергии в съвършено чистите си предани, влязъл в ума на Васудева като Бога на цялото творение. Става ясно, че Бог Кр̣ш̣н̣а първоначално се е установил в чистото сърце на Васудева, а след това се е преместил в сърцето на Девакӣ. Той не е бил вложен в утробата на Девакӣ чрез изхвърляне на семе. Чрез невъобразимата си енергия Върховната Божествена Личност може да се появи по всякакъв начин, по какъвто поиска. Не е задължително тя да се появява по традиционния начин, чрез впръскване на семе в женската утроба.

Когато Васудева подслонил формата на Върховната Божествена Личност в сърцето си, той бил като блестящото слънце, чиито ярки лъчи са непоносимо горещи за обикновените хора. Образът на Бога в чистото, напълно лишено от замърсявания сърце на Васудева, не се различава от изначалния образ на Кр̣ш̣н̣а. Когато формата на Кр̣ш̣н̣а се появи някъде, особено в нечие сърце, това появяване се нарича дха̄ма. Дха̄ма се отнася не само до формата, но и до името, качествата и принадлежностите на Кр̣ш̣н̣а. Всичко това се проявява едновременно.

Така вечната форма на Върховната Божествена Личност заедно с пълните енергии се преместила от ума на Васудева в ума на Девакӣ – както лъчите на залязващото слънце се прехвърлят върху кръглата луна, изгряваща от изток.

Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, влязъл в тялото на Девакӣ от тялото на Васудева. Той е над условията, в които са поставени обикновените живи същества. Трябва да се знае, че когато Кр̣ш̣н̣а идва, заедно с него са и всичките му пълни експанзии, например На̄ра̄ян̣а, и инкарнациите като Бог Нр̣сим̇ха и Вара̄ха. И те не са подчинени на условията на материалното съществуване. Така Девакӣ се превърнала в обител на Върховната Божествена Личност, която е единствена, неповторима и е причината на цялото творение. Девакӣ дала подслон на Абсолютната Истина, но тъй като се намирала в двореца на Кам̇са, приличала на скрит огън или на зле използвано знание. Когато стените на делвата скриват огъня или пък той се пази в стомна, не могат да се видят светещите му лъчи. Така и зле използваното знание, което не носи полза на хората, не се цени високо. И така, Девакӣ била затворена зад стените на двореца на Кам̇са и никой не можел да види трансценденталната ѝ красота, чиято причина била Върховната Божествена Личност в утробата ѝ.

Обаче Кам̇са забелязал тази трансцендентална красота на сестра си Девакӣ и веднага разбрал, че Върховната Божествена Личност е приела подслон в утробата ѝ. Никога преди сестра му не била изглеждала така невероятно красива. Той ясно разбрал, че в утробата на Девакӣ има нещо необикновено. Кам̇са много се разтревожил. Той бил сигурен, че Върховната Божествена Личност ще го убие, че Богът вече е дошъл. Кам̇са се умислил: „Какво да правя с Девакӣ? Без съмнение, Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а, е в утробата ѝ и е сигурно, че е дошъл, за да изпълни мисията на полубоговете. Дори веднага да убия Девакӣ, мисията му няма да се осуети.“ Кам̇са знаел много добре, че никой не може да осуети намеренията на Виш̣н̣у. Всеки разумен човек разбира, че законите на Бога не могат да бъдат нарушени. Неговата воля ще се изпълни въпреки всички препятствия, създавани от демоните. Кам̇са мислел: „Ако сега убия Девакӣ, Виш̣н̣у ще наложи върховната си воля с много по-голяма ярост. Да убия Девакӣ точно сега, би било много ужасна постъпка. Никой не иска да опетнява доброто си име дори и при трудни обстоятелства. Ако убия Девакӣ сега, със славата ми ще бъде свършено. Девакӣ е жена, намира се под мое покровителство, бременна е и ако я убия, в същия миг ще бъде свършено с всичко: с доброто ми име, с резултатите от благочестивите ми дейности и с продължителността на живота ми.“

Той започнал да разсъждава: „Човек, който е прекалено жесток, все едно че е мъртъв, въпреки че живее. Никой не обича жестоките хора, докато те са живи, а когато умрат, хората ги проклинат. Заради това че се отъждествяват с тялото си, те деградират и пропадат до най-тъмните области на ада.“ Така Кам̇са обмислял всички доводи „за“ и „против“ убийството на Девакӣ в този момент.

Накрая той решил да не убива Девакӣ веднага, а да изчака неизбежното бъдеще, но в същото време бил погълнат от неприязнени мисли за Божествената Личност. Той търпеливо зачакал раждането на детето, което възнамерявал да убие, както бил сторил с другите деца на Девакӣ. Тъй като бил потопен в истински океан от омраза към Божествената Личност, Кам̇са мислел за Кр̣ш̣н̣а и Виш̣н̣у и докато седял, и докато спял, и докато вървял, ядял или работел – каквото и да правел. Умът му бил дотолкова погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност, че Кам̇са по косвен начин виждал около себе си единствено Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у. За съжаление, въпреки че бил толкова погълнат от мисли за Виш̣н̣у, той не може да бъде признат за предан, защото мислел за Кр̣ш̣н̣а като за свой враг. Умът на един предан също постоянно е погълнат от Кр̣ш̣н̣а, но той мисли за Кр̣ш̣н̣а с добро, а не с омраза. Когато човек е благоразположен към Кр̣ш̣н̣а и мисли постоянно за него, това състояние е Кр̣ш̣н̣а съзнание; ако мисли за него с омраза, това не може да бъде наречено Кр̣ш̣н̣а съзнание.

По това време Брахма̄ и Шива, съпровождани от велики мъдреци като На̄рада и следвани от още много полубогове, проникнали невидими в двореца на Кам̇са. Те започнали да отдават на Върховната Божествена Личност отбрани молитви, които доставят голямо удоволствие на преданите и изпълняват желанията им. С първите думи, които изрекли, те възхвалили Бога за това, че е удържал обещанието си. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Кр̣ш̣н̣а слиза в материалния свят само, за да защити благочестивите и да унищожи неблагочестивите. Това е негово обещание. Полубоговете разбрали, че Богът е приел подслон в утробата на Девакӣ, за да изпълни обещанието си. Те много се зарадвали на това. Те много се зарадвали, че Богът се е появил, за да изпълни мисията си, и го нарекли сатям̇ парам, Върховната Абсолютна Истина.

Всеки търси истината. Това е философската основа на живота. Полубоговете казват, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Абсолютна Истина. Този, който постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да постигне Абсолютната Истина. Кр̣ш̣н̣а е Абсолютната Истина. Относителната истина не остава истина във всичките три фази на вечното време. Времето се дели на минало, настояще и бъдеще. Кр̣ш̣н̣а е винаги Истината – и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. В материалния свят всичко е подвластно на върховното време в хода му от минало към настояще и бъдеще. Но Кр̣ш̣н̣а е съществувал и преди сътворяването, по време на съществуването на творението всичко се поддържа от него, а когато дойде краят на творението, Кр̣ш̣н̣а остава. Той е Абсолютната Истина при всички обстоятелства. Ако има някаква истина в материалния свят, тя произлиза от Кр̣ш̣н̣а. Ако има някакво богатство в материалния свят, причината му е Кр̣ш̣н̣а. Ако има някаква слава в материалния свят, причината ѝ е Кр̣ш̣н̣а. Ако има някаква сила в материалния свят, причината ѝ е Кр̣ш̣н̣а. Ако има някаква мъдрост и знание в материалния свят, причината им е Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е източникът на всички относителни истини.

Материалният свят е изграден от пет основни елемента: земя, вода, огън, въздух и етер, – които произлизат от Кр̣ш̣н̣а. Учените-материалисти приемат тези пет основни елемента за причина на материалното проявление, но елементите в грубите си и фините си състояния са създадени от Кр̣ш̣н̣а. Живите същества, които действат в материалния свят, също са продукт на неговата междинна енергия. В Седма глава на Бхагавад-гӣта̄ подробно е обяснено, че проявлението представлява съединение на двата вида енергии на Кр̣ш̣н̣а – висшата и низшата. Живите същества са висша енергия, а мъртвите материални елементи са негова низша енергия. В непроявеното си състояние всичко остава в Кр̣ш̣н̣а.

Полубоговете продължили с почтителните си молитви към върховната форма на Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а, като разгледали подробно материалното проявление. Какво представлява материалното проявление? – То може да се сравни с дърво. Дървото израства от земята. Както земята е опора за дървото, по подобен начин материалното проявление се поддържа от материалната природа. Материалното проявление се сравнява с дърво, защото с отсичането на дървото идва и краят на дървото. Дървото се нарича вр̣кш̣а. Вр̣кш̣а означава това, което рано или късно ще бъде отсечено. Затова дървото на материалното проявление не може да се приема за Окончателната Истина. Материалното проявление е подвластно на времето. Но тялото на Кр̣ш̣н̣а е вечно. Кр̣ш̣н̣а е съществувал преди материалното проявление, съществува по време на битието му и когато проявлението изчезне, Той ще продължи да съществува.
В Кат̣ха Упаниш̣ад материалното проявление също се сравнява с дърво, израстващо от почвата на материалната природа. Това дърво ражда два вида плодове: щастие и нещастие. Обитателите по дървото на тялото са като две птици. Едната птица е Парама̄тма̄, локализираният аспект на Кр̣ш̣н̣а, а другата птица е живото същество. Живото същество яде от плодовете на материалното проявление. Понякога то яде от плодовете на щастието, понякога – от плодовете на нещастието. Но другата птица не се интересува от плодовете на щастието и нещастието, защото е себеудовлетворена. В Кат̣ха Упаниш̣ад се казва, че едната птица кълве плодовете по дървото на тялото, а другата само наблюдава. Корените на дървото се простират в три посоки. Това означава, че корените на дървото са трите проявни форми на материалната природа: добро, страст и невежество. Както коренът на дървото се разклонява, така поради връзката ни с трите проявни форми на материалната природа (добро, страст и невежество) и ние увеличаваме продължителността на материалното си съществуване. Плодовете имат четири вида вкус: религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и накрая освобождение. Според връзките си с различните проявни форми на материалната природа живите същества се наслаждават на вкуса на различни видове религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. На практика всички материални дейности се извършват в невежество, но тъй като съществуват три качества, понякога качеството невежество се покрива от доброто или от страстта. Вкусът на тези материални плодове се възприема чрез петте сетива. Петте сетивни органа, с които се добива знание, са удряни от шест камшика: скръб, илюзия, слабост, смърт, глад и жажда. Това материално тяло, или материално проявление, е покрито от седем слоя: кожа, мускули, плът, костен мозък, кости, тлъстини и семе. Дървото има осем клона: земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и его. Тялото има девет врати: две очи, две ноздри, две уши, уста, полов орган и ректум. И в тялото се движат десет вида вътрешен въздух: пра̄н̣а, апа̄на, уда̄на, вя̄на, сама̄на и т.н. Както бе обяснено по-горе, двете птици на това дърво са живото същество и локализираната Върховна Божествена Личност.

В основата на материалното проявление, описано тук, стои Върховната Божествена Личност. Върховната Божествена Личност се разширява и поема управлението на трите качества на материалния свят. Виш̣н̣у отговаря за проявлението на доброто, Брахма̄ – за проявлението на страстта, а Шива – за проявлението на невежеството. С помощта на проявната форма на страстта Брахма̄ сътворява това проявление, чрез проявната форма на доброто Виш̣н̣у го поддържа, а чрез проявната форма на невежеството Шива го унищожава. В крайна сметка цялото материално творение се опира на Върховния Бог. Той е причината за сътворяването, поддържането и унищожението. А когато проявлението се разпада, то остава в тялото на Върховния Бог във фината си форма на енергия на Бога.

„И сега – молели се полубоговете – Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а се появява заради поддържането на проявлението.“ Всъщност Върховната Причина е една, но заблудени от трите проявни форми на материалната природа, неинтелигентните хора мислят, че материалният свят е проявен от много причини. Интелигентните разбират, че причината е една, Кр̣ш̣н̣а. Както се казва в Брахма сам̇хита̄: сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е причината на всички причини. Брахма̄ е представител, упълномощен за сътворяването, Виш̣н̣у е експанзия на Кр̣ш̣н̣а за поддържането, а Шива е експанзия на Кр̣ш̣н̣а за унищожението.

Полубоговете се молели: „Скъпи Господи, много е трудно човек да разбере вечната ти форма на личност. Обикновено хората не са в състояние да разберат истинската ти форма, затова Ти лично слизаш – за да покажеш вечната си изначална форма. По един или друг начин хората разбират многобройните ти инкарнации, но изпадат в недоумение, когато трябва да разберат вечната двуръка форма на Кр̣ш̣н̣а, която се движи сред човешките същества, сякаш е едно от тях. Твоята вечна Божествена форма доставя на преданите постоянно нарастващо удоволствие. Но за неотдадените тя е много опасна.“ Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, за един са̄дху тази форма е извор на голямо блаженство. Паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м. Но за демоните тя е много опасна, защото Кр̣ш̣н̣а идва също така и за да убие демоните. Следователно Той дава удоволствие на преданите, но същевременно представлява заплаха за демоните.

„О, лотосооки Господи, Ти си източникът на чистото добро. Толкова много велики мъдреци, потопени в сама̄дхи, трансцендентална медитация върху лотосовите ти нозе, и погълнати в мисли за теб, лесно са превръщали огромния океан от незнание, създаден от материалната природа, в шепа вода, събрала се в стъпката на теленце.“ Целта на медитацията е да се съсредоточи умът върху Бога, Върховната Личност, като се започне от лотосовите му нозе. Просто като медитират върху лотосовите нозе на Бога, великите мъдреци прекосяват без никаква трудност огромния океан на материалното съществуване.

„О, лъчезарни Боже, великите святи личности, които са прекосили океана на незнанието с помощта на трансценденталната лодка – твоите лотосови крака, – не са взели тази лодка със себе си. Тя още стои на отсамния бряг.“ Полубоговете използват хубаво сравнение. Ако прекосим реката с лодка, лодката идва с нас на другия бряг на реката. А щом сме пристигнали вече, как е възможно същата лодка да използват тези, които все още са на отсамния бряг? За да разрешат този труден въпрос, полубоговете казват в молитвата си, че лодката остава. Преданите, които все още са на отсамния бряг, могат да прекосят океана на материалната природа, защото чистите предани не взимат лодката със себе си. Достатъчно е само да се приближим към лодката, и целият океан от материално невежество се превръща в шепата вода, събрала се в стъпката на теленце. Преданите нямат нужда от лодката, за да отидат до отсрещния бряг; те прекосяват океана просто в един миг. Тъй като великите святи личности изпитват състрадание към всички обусловени души, лодката остава в лотосовите крака на Бога. Можем да медитираме върху тях по всяко време – така ще прекосим огромния океан на материалното съществуване.

Медитацията означава човек да се съсредоточи върху лотосовите крака на Бога. Лотосовите крака обозначават Върховната Божествена Личност. Имперсоналистите не приемат лотосовите крака на Бога и обектът на тяхната медитация е нещо безличностно. Полубоговете изразяват зрялото си убеждение, че личностите, които имат склонност към медитация върху нещо празно или безличностно, не могат да прекосят океана на невежеството. Те само си въобразяват, че са постигнали освобождение. „О, лотосооки Боже! Тяхната интелигентност е осквернена, защото не могат да медитират върху Божествените ти лотосови крака.“ Заради това че пренебрегват лотосовите крака на Бога, имперсоналистите отново падат в материално обусловения живот, макар временно да са се издигнали до платформата на имперсоналното разбиране. След като преминат през сурови въздържания и отречения, те потъват в сиянието Брахман, сливат се със съществуванието на безличностния Брахман. Но умът им не е освободен от материалното замърсяване. Имперсоналистите просто се опитват да отрекат материалния начин на мислене. Но това не означава, че са се освободили. Затова те падат.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че имперсоналистите трябва да понесат много изпитания, за да осъществят крайната си цел. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам също се казва, че без предано служене на Върховната Божествена Личност не може да се постигне освобождение от оковите на плодоносните дейности. Това са думите на Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄, на великия мъдрец На̄рада в Шрӣмад Бха̄гаватам, а сега и полубоговете потвърждават същото. „Трябва да се знае, че личностите, които не отдават предано служене, не успяват да разберат крайната цел на знанието и Ти не им даряваш милостта си.“ Имперсоналистите само мислят, че са се освободили, но в действителност не могат да почувстват Върховната Божествена Личност. Те мислят, че когато Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят, приема материално тяло. Затова пренебрегват трансценденталното тяло на Кр̣ш̣н̣а. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ – аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣. Въпреки че са преодолели материалната похот и са се издигнали до платформата на освобождението, имперсоналистите падат. Щом изучават нещата единствено заради самото знание и не се обръщат към предано служене на Бога, те не могат да достигнат желаната цел. Всичко, което в крайна сметка постигат, са трудностите, които срещат.

В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че да разберем Брахман, не е всичко. Отъждествяването с Брахман може да ни помогне да бъдем щастливи, без материални привързаности и непривързаности и да достигнем едно състояние на спокойствие, но след този етап трябва да се обърнем към преданото служене. Когато човек започне да отдава предано служене, след като се е издигнал до позицията да разбира Брахман, тогава той получава право да влезе в духовното царство, за да живее там вечно, общувайки с Върховната Божествена Личност. Това е следствие от преданото служене. Преданите на Върховната Божествена Личност никога не падат, за разлика от имперсоналистите. Дори и да паднат, те запазват любовната си привързаност към своя Бог. Те може да срещат всякакви препятствия по пътя на преданото служене, но ги преодоляват свободно, без никакъв страх. Тъй като са се отдали, те са сигурни, че Кр̣ш̣н̣а винаги ще ги защитава. Кр̣ш̣н̣а обещава в Бхагавад-гӣта̄: „Мой предан никога няма да пропадне.“

„О, скъпи Господи, Ти се появи в изначалната си чиста форма, вечната форма на доброто, за благото на всички живи същества в материалния свят. Възползвайки се от появяването Ти, сега те ще могат много лесно да разберат същността и формата на Върховната Божествена Личност. Всички, които спадат към четирите духовни подразделения на обществото (брахмача̄рӣте, гр̣хастхите, ва̄напрастхите и сання̄сӣте) могат да извлекат полза от появяването ти.

Скъпи Господи, Ти си съпруг на богинята на щастието и преданите, които са неразлъчно свързани с твоето служене, не падат от възвишената си позиция като имперсоналистите. Закриляни от теб, те преминават над главите на многобройните военачалници на ма̄я̄, които винаги издигат препятствия по пътя към освобождението. Скъпи Господи, Ти се явяваш в трансценденталната си форма за благото на живите същества, за да могат те да те видят лице в лице и да те обожават с жертвоприношенията на ритуалните церемонии във Ведите, с мистичната медитация и с преданото служене, така както се препоръчва в писанията. Скъпи Господи, ако не беше дошъл във вечната си трансцендентална форма, изпълнена с блаженство и знание – която изтръгва от корен всички невежи предположения за позицията Ти, – хората щяха само да правят догадки за теб в съответствие с проявните форми на природата, в които се намират.“

Появяването на Кр̣ш̣н̣а е отговор на всички опити на хората да си представят Бога и да го изобразяват според измислиците на въображението си. Всеки си представя формата на Върховната Божествена Личност според проявната форма на материалната природа, в която се намира. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Богът е най-старата личност. Затова в някои религии съществува представата, че Богът е на преклонна възраст, затова и го изобразяват като старец. Но същевременно в Брахма сам̇хита̄ това се опровергава: макар Той да е най-старият сред живите същества, вечната му форма се характеризира с най-свежа младост. В Шрӣмад Бха̄гаватам точните думи, употребени в тази връзка, са вигя̄нам агя̄на-бхида̄пама̄рджанам. Вигя̄нам означава трансцендентално знание за Върховната Личност. Също така вигя̄нам е реализирано знание. Трансценденталното знание трябва да се приема в низходящия ред на ученическата последователност, така както Брахма̄ представя знанието за Кр̣ш̣н̣а в Брахма сам̇хита̄. Брахма сам̇хита̄ е вигя̄нам, знание, постигнато в трансценденталните преживявания на Брахма̄. Така той представя формата и забавленията на Кр̣ш̣н̣а в трансценденталната му обител. Агя̄набхида̄ означава това, което може да разгроми всички сухи умозрителни разсъждения. В невежеството си хората се опитват да си представят формата на Бога – понякога Той има форма, понякога няма, в зависимост от различните им фантасмагории. Но описанието на Кр̣ш̣н̣а в Брахма сам̇хита̄ е вигя̄нам – научно, експериментирано знание, дадено от Брахма̄ и прието от Бог Чайтаня. В това не може да има никакво съмнение. Формата и флейтата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, цветът на Кр̣ш̣н̣а – всичко е реално. Тук се казва, че вигя̄нам винаги побеждава всички видове умозрително знание. „Следователно ако Ти не се появиш като Кр̣ш̣н̣а, ако не се появиш такъв, какъвто си, човек няма да може да разбере нито какво е агя̄набхида̄ (невежеството на умозрителното знание), нито какво е вигя̄нам. Агя̄на-бхида̄пама̄рджанам – с появяването Ти ще бъдат победени умозрителното знание и невежеството и ще се установи истинското знание, постигнато от авторитети като Брахма̄. Хората, подвластни на трите проявни форми на материалната природа, си измислят свой Бог в съответствие с тези форми. Затова Богът е представян по най-различни начини, но твоето идване ще докаже каква е истинската форма на Бога.“

Най-глупавата грешка на имперсоналистите е, че когато идва инкарнация на Бога, те мислят, че Богът приема материална форма в проявлението на доброто. Всъщност формата на Кр̣ш̣н̣а или на На̄ра̄ян̣а е отвъд всички материални представи. Дори най-великият имперсоналист, Шан̇кара̄ча̄ря, признава: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – материалното творение е породено от авякта, безличностното проявление на материята или цялостната съвкупност от неосезаема материя, но Кр̣ш̣н̣а е извън пределите на това начално създаване на материята. В Шрӣмад Бха̄гаватам това е определено като шудха-саттва, трансцендентално. Кр̣ш̣н̣а не принадлежи на материалната проявна форма добро и е над позицията на материалното добро. Той принадлежи на трансценденталната вечна позиция на блаженството и знанието.

„Скъпи Господи, когато се появяваш в многобройните си инкарнации, според различните обстоятелства Ти приемаш различни имена и форми. Името ти е Бог Кр̣ш̣н̣а, защото Ти си всепривличащ. Шя̄масундара се наричаш заради трансценденталната си красота. Шя̄ма означава „синкав, почти черен“ и въпреки това се казва, че Ти си по-красив от хиляди богове на любовта (кандарпа-кот̣и-каманӣя). Макар да се явяваш с цвят, подобен на цвета на тъмния облак, тъй като си Трансценденталният Абсолют, твоята красота е многократно по-привлекателна от нежното тяло на бога на любовта. Понякога те наричат Гиридха̄рӣ, защото повдигна хълма Говардхана. Понякога те наричат Нанданандана или Ва̄судева, или Девакӣнандана, защото се появяваш като син на Маха̄ра̄джа Нанда, Девакӣ и Васудева. Имперсоналистите мислят, че многобройните ти имена и форми произтичат от определен вид дейности и качества, защото те приемат от позицията на материални наблюдатели.“

„Скъпи Господи, пътят на познанието не се състои в изучаване на абсолютната ти природа, форма и дейности чрез умствени разсъждения. Човек трябва да отдава предано служене – само тогава може да разбере абсолютната ти природа, трансценденталната ти форма, името и качествата Ти. Всъщност само този, който има някакъв вкус към служенето в лотосовите ти крака, може да разбере трансценденталната ти природа, форма и качества. Останалите може да се отдават на умозрителни размишления в продължение на милиони години, но няма да могат да разберат и частица от истинската ти същност.“ Иначе казано, неотдадените не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, защото истинските му черти са покрити от завесата на Йогама̄я̄. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася. Богът казва: „Аз не се показвам на всеки.“ Когато Кр̣ш̣н̣а е бил тук, Той наистина е присъствал на бойното поле Курукшетра и всички са го виждали. Но не всички са могли да разберат, че Той е Върховната Божествена Личност. Въпреки това всички, които са умрели в негово присъствие, са постигнали пълно освобождение от оковите на материята и са се върнали в духовния свят.

„О, Господи, имперсоналистите и неотдадените не могат да разберат, че името ти и формата ти са тъждествени.“ Тъй като Богът е абсолютен, между името му и истинската му форма няма разлика. В материалния свят съществува разлика между името и формата. Плодът манго се различава от названието манго. Не можем да усетим вкуса на плода само като повтаряме: „Манго, манго, манго.“ Но тъй като преданите знаят, че между името и формата на Бога няма разлика, те повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и осъзнават, че постоянно общуват с Кр̣ш̣н̣а.

Кр̣ш̣н̣а показва трансценденталните си забавления за тези, които не са много напреднали в абсолютното знание за Върховния. Просто като мислят за забавленията на Бога, те могат да се облагодетелстват изключително много. Тъй като няма разлика между трансценденталното име и форма на Бога, няма разлика и между трансценденталните забавления на Бога и формата му. За тези, които не притежават висока интелигентност (жените, работниците и търговците), великият мъдрец Вя̄садева е написал Маха̄бха̄рата. В Маха̄бха̄рата Кр̣ш̣н̣а е представен в различните си дейности. Маха̄бха̄рата е история и просто като изучават, слушат и помнят трансценденталните дейности на Кр̣ш̣н̣а, неинтелигентните могат постепенно да се издигнат до равнището на чисти предани.

Никога не трябва да мислим, че чистите предани, които постоянно са потопени в мисли за трансценденталните лотосови крака на Кр̣ш̣н̣а и постоянно отдават предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, се намират в материалния свят. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ обяснява, че тези, които са непрекъснато в Кр̣ш̣н̣а съзнание – с тялото, ума и дейностите си, – трябва да бъдат считани за освободени дори докато се намират в това тяло. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄: личностите, отдаващи предано служене на Бога, са вече на трансцендентална, а не на материална позиция.

Кр̣ш̣н̣а се появява, за да даде възможност както на преданите, така и на неотдадените да осъществят крайната цел на живота. Преданите получават пряка възможност да го видят и да го обожават. Тези, които не са толкова издигнати, имат възможност да научат за дейностите му и да постигнат същото положение.

„Скъпи Господи! О, върховни властителю, ти управляваш всичко и когато дойдеш на земята, всички демони като Кам̇са и Джара̄сандха ще бъдат сразени и в света ще възцари небивало благоденствие. Когато вървиш по земното кълбо, лотосовите ти крака ще отпечатват по земята знаците на стъпалата ти: знаме, тризъбец и мълния. С това Ти ще облагодетелстваш както земята, така и нас тук, на райските планети, защото ние ще виждаме тези знаци.

О, скъпи Господи – продължавали полубоговете, – Ти си нероден, затова не откриваме никаква друга причина за появяването ти, освен блажените ти забавления.“ Въпреки че причината за появяването на Бога е изложена в Бхагавад-гӣта̄ (Той идва само за да защити преданите и да срази неотдадените), в действителност Той слиза, за да се наслади на срещата си с преданите, а не толкова за да унищожи неотдадените. Тях може да ги унищожи и материалната природа. „Действията и последствията в материалната природа (създаване, поддържане и унищожение) се осъществяват автоматически от външната ѝ енергия. Но просто като приемат подслон при святото ти име, преданите получават необходимата закрила, защото святото ти име не се различава от Личността Ти.“ Всъщност защитаването на преданите и унищожаването на демоните не е работа на Върховната Божествена Личност. Когато Богът идва, Той прави това единствено за свое собствено трансцендентално удоволствие. Не може да има никаква друга причина за появяването му.

„О, скъпи Господи, Ти се появяваш като най-добрия от династията Яду и ние отдаваме в лотосовите ти крака най-смирените си почитания. Преди сегашното ти появяване Ти идваш като инкарнация в образа на риба, на кон, на костенурка, на глиган и на лебед, идва като цар Ра̄мачандра, като Парашура̄ма и като още много други инкарнации. Ти се появяваш само, за да защитиш преданите си и ние те умоляваме в сегашното си появяване като самата Върховна Божествена Личност да ни дадеш същото покровителство в трите свята и да отстраниш всички пречки за мирния ни живот.“

„Скъпа майко Девакӣ, в утробата ти се намира Върховната Божествена Личност, която се появява с всичките си пълни разширения. Това е изначалната Божествена Личност, която се появява за доброто на всички нас. Затова не трябва да се боиш от брат си, царя на Бходжа. Твоят син, Бог Кр̣ш̣н̣а, който е изначалната Божествена Личност, ще се появи, за да защити благочестивата династия Яду. Още повече че Той няма да дойде сам, а ще бъде съпровождан от непосредствената си пълна част Балара̄ма.“

Девакӣ много се страхувала от брат си Кам̇са, защото той вече бил убил толкова много нейни деца. Тя много се безпокояла за Кр̣ш̣н̣а. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че за да успокоят Девакӣ, всички полубогове заедно със съпругите си ходели при нея да разсейват страха ѝ, че синът ѝ ще бъде убит от Кам̇са. Кр̣ш̣н̣а, който се намирал в утробата ѝ, щял да се появи не само, за да намали бремето на земята, но и специално за да защити Васудева и Девакӣ. Разбрахме, че Кр̣ш̣н̣а влязъл от ума на Васудева в ума на Девакӣ и оттам се прехвърлил в утробата ѝ. Затова всички полубогове обожавали Девакӣ, майката на Кр̣ш̣н̣а.

След като отдали обожание на трансценденталната форма на Бога, всички полубогове, начело с Брахма̄ и Шива, отпътували за райските селения.