Когато двете дървета арджуна рухнали на земята с трясък, подобен на тътена на гръмотевица, там веднага дотичали всички жители на Гокула, включително и Нанда Маха̄ра̄джа. Те били много удивени как изведнъж дърветата са се съборили. Не можели да си обяснят как е станало това и били много объркани. Когато видели детенцето Кр̣ш̣н̣а, завързано за дървения хаван с въжетата на Яшода̄, те веднага решили, че някой демон е съборил дърветата. Иначе как е възможно? Същевременно те били много смутени, защото все с Кр̣ш̣н̣а се случвали такива необикновени произшествия. Докато възрастните пастири разсъждавали така, дечицата, които си играели наоколо, им казали, че дърветата паднали, защото Кр̣ш̣н̣а дръпнал дървения хаван, за който бил завързан. „Кр̣ш̣н̣а тръгна между дърветата, дървеният хаван се преобърна и се заклещи между тях – започнали да обясняват те. – След това Кр̣ш̣н̣а дръпна въжето и дърветата паднаха. Тогава от тях излязоха двама блестящи човека и започнаха да говорят с Кр̣ш̣н̣а.“

Повечето пастири не повярвали на думите на децата. Те не можели дори да допуснат, че такива неща са възможни. Но някои повярвали и казали на Нанда Маха̄ра̄джа: „Твоят син се различава от всички други деца. Нищо чудно Той да го е направил.“ Щом чул за необикновените способности на сина си, Нанда Маха̄ра̄джа се усмихнал. Той се приближил и развързал възела, за да освободи прекрасното си дете. След като бил отвързан, Кр̣ш̣н̣а веднага се озовал в прегръдките на по-възрастните гопӣ. Те го отвели в двора на къщата, започнали да пляскат с ръце и да възхваляват невероятните му дейности. Кр̣ш̣н̣а също започнал да пляска с тях, сякаш е най-обикновено дете. Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а запял и затанцувал като кукла в ръцете на гопӣте, оставяйки се изцяло в тяхна власт.

Понякога майка Яшода̄ молела Кр̣ш̣н̣а да ѝ донесе дървено трупче, за да седне. Макар че то бивало прекалено тежко за едно дете, Кр̣ш̣н̣а го домъквал някак си до майка си. Понякога, докато обожавал На̄ра̄ян̣а, баща му го молел да му донесе дървените чехли и Кр̣ш̣н̣а с големи усилия ги слагал на главата си и му ги занасял. Когато го молели да вдигне нещо прекалено тежко, Той само повдигал раменцата си. Така всеки ден, всеки миг Той бил източник на постоянно удоволствие за родителите си. Богът проявявал детските си дейности пред жителите на Вр̣нда̄вана, защото искал да покаже на великите философи и мъдреци, които търсят Абсолютната Истина, как желанията на чистите предани управляват и подчиняват Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност.

Веднъж край къщата на Нанда Маха̄ра̄джа минала продавачка на плодове. Като я чул да вика: „Който иска плодове, нека дойде при мен!“, – Кр̣ш̣н̣а бързо гребнал в шепичката си малко жито и изтичал да го размени за плодове. В онези дни търговията била разменна – Кр̣ш̣н̣а бил виждал родителите си да разменят зърно за плодове и за други неща и затова направил същото. Но ръчичките му били много малки, а и Той не ги стискал твърде внимателно и зърното се сипело. Жената, която била дошла да продава плодове, видяла това и така била запленена от красотата на Бога, че взела малкото зрънца, останали в шепичката му, и му напълнила ръчичките с плодове. Тогава изведнъж видяла, че кошницата ѝ с плодове се е напълнила със скъпоценни камъни. Богът дарява всички благословии. Ако някой му даде нещо, не губи, а печели милиони пъти.

Един ден Бог Кр̣ш̣н̣а, освободителят на дърветата арджуна, си играел с Балара̄ма и другите деца на брега на Ямуна̄. Тъй като вече денят превалял, Рохин̣ӣ, майката на Балара̄ма, отишла да ги извика обратно вкъщи. Но те били толкова увлечени в игрите с приятелчетата си, че не искали да се връщат, а да играят още и още. Когато Рохин̣ӣ видяла, че няма да може да ги прибере вкъщи, тя се върнала и изпратила да ги вика майка Яшода̄. Майка Яшода̄ толкова обичала сина си, че щом излязла да го вика да се прибира вкъщи, гърдите ѝ се напълнили с мляко. Тя високо извикала: „Скъпо мое дете, моля те, прибирай се вкъщи. Времето за обяд вече мина.“ После казала: „Скъпи мой Кр̣ш̣н̣а, о, мое лотосооко дете, моля те, ела да пиеш от млякото ми. Вече достатъчно игра. Сигурно си много гладно, мое скъпо малко детенце. Сигурно си уморено от толкова много игри.“ Тя викала и Балара̄ма: „Хайде, мили мой, Ти си славата на семейството, моля те, веднага се връщай с малкото си братче Кр̣ш̣н̣а. Цяла сутрин играхте – вече трябва да сте уморени. Моля ви, идвайте да обядвате. Бащата ви Нанда Маха̄ра̄джа чака. Върнете се, за да може да започне да яде.“

Щом Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма чули, че Нанда Маха̄ра̄джа ги чака и че няма да обядва без тях, те тръгнали да се връщат. Другарчетата им започнали да хленчат: „Кр̣ш̣н̣а ни изоставя на най-интересното място, следващия път няма да го пуснем да си ходи.“

След това го заплашили, че повече няма да му дават да играе с тях. Кр̣ш̣н̣а се уплашил и вместо да си отиде у дома, се върнал обратно да играе с момченцата. Тогава майка Яшода̄ започнала да се кара на децата и рекла на Кр̣ш̣н̣а: „Драги Кр̣ш̣н̣а, Ти какво си мислиш, че си някакъв уличник ли? Че нямаш дом ли? Бързо се прибирай вкъщи! Целият си се изпоцапал с тези игри от ранна сутрин! Идвай си да се изкъпеш. Още повече, днес е тържеството по случай твоя рожден ден. Трябва да се върнеш вкъщи и да подариш крави на бра̄хман̣ите. Виж само другарчетата си – как са ги украсили и накичили майките им! Ти също трябва да си чист, да си облечен с хубави дрехи и да носиш украшения. Моля те, ела, изкъпи се, облечи се празнично и тогава отново ще отидеш да играеш.“

Така майка Яшода̄ викала Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, които великите полубогове като Брахма̄ и Шива обожават. Тя мислела за Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма като за свои деца.

Когато децата на майка Яшода̄ – Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма – се прибрали у дома, тя хубаво ги изкъпала, облякла ги и им сложила украшения. След това повикала бра̄хман̣ите и децата им подарили от нейно име много крави по случай рождения ден на Кр̣ш̣н̣а. Така тя чествала у дома си празничната рождена церемония за Кр̣ш̣н̣а.

Скоро след последното произшествие всички пастири начело с Нанда Маха̄ра̄джа се събрали и започнали да се съвещават как да сложат край на безпокойствата, причинявани от демоните в Маха̄ван. На това събрание присъствал и Упананда, братът на Нанда Маха̄ра̄джа. Той бил известен като начетен човек с голям опит и желаел доброто на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Упананда влязъл в ролята на водач и казал на събралите се пастири: „Скъпи приятели! Трябва да си заминем оттук, защото тук постоянно идват големи демони, които развалят мира и спокойствието и се опитват да убиват малки деца. Вземете само Пӯтана̄ и Кр̣ш̣н̣а! Само по милостта на Бог Хари Кр̣ш̣н̣а се спаси от ръцете на този огромен демон. След това Кр̣ш̣н̣а беше отнесен в небесата от демона вихрушка, но по милостта на Бог Хари Той се спаси, а демонът падна върху камъните и умря. Съвсем наскоро, докато детето си играело между две дървета, те се стоварили с огромна сила и въпреки това по детенцето нямаше никакви наранявания. Бог Хари отново го спаси. Само си представете какво нещастие можеше да се случи, ако падналите дървета бяха ударили това детенце или някое от другарчетата му! Като имаме предвид всички тези произшествия, трябва да направим извода, че това място вече не е безопасно. Нека го изоставим! По милостта на Бог Хари бяхме спасявани от толкова много беди. Сега трябва да сме разумни, да напуснем това място и да отидем някъде, където ще можем да живеем спокойно. Според мен всички трябва да отидем в гората Вр̣нда̄вана, където младите растения и билки вече са поникнали. Тя е много подходяща за пасище на кравите, а за нас и семействата ни – гопӣте и децата – ще има мир и спокойствие. Близо до Вр̣нда̄вана има един много красив хълм, наречен Говардхана. Там има свежа трева и паша за животните, така че всичко ще бъде наред. Затова ви предлагам веднага да тръгнем към това красиво място. Излишно е да губим повече време. Ако нямате нищо против, нека приготвим волските коли, а кравите да вървят най-отпред.“

Всички пастири се съгласили с Упананда: „Хайде да потегляме за това място.“ След това натоварили покъщнината си на волските коли и се приготвили да отпътуват за Вр̣нда̄вана. Старите хора от селото, жените и децата седнали в колите, а пастирите вървели отстрани, въоръжени с лъкове и стрели. Кравите, биковете и теленцата вървели отпред. Мъжете обградили стадата със своите лъкове и стрели и надули роговете и тръбите си. Така, с много врява и шум, те тръгнали за Вр̣нда̄вана.

А може ли някой да опише девойките на Враджа? Те седели в колите, облечени в скъпи са̄рӣта и накичени с бижута. Както обикновено, девойките възпявали забавленията на детето Кр̣ш̣н̣а. Майка Яшода̄ и майка Рохин̣ӣ били в отделна кола, а Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма седели в скута им. Докато се возели, двете си говорели с Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. И като се наслаждавали на удоволствието от тези разговори, изглеждали много, много хубави.

Така пристигнали във Вр̣нда̄вана, където всички живеят вечно, много мирно и щастливо. Пастирите обиколили местността и я оградили отвсякъде с волските си коли. След като погледали красивия силует на Говардхана, който се извисявал над бреговете на река Ямуна̄, те започнали да строят жилищата си. Новите обитатели на Вр̣нда̄вана се чувствали много щастливи – децата бъбрели с родителите си, приятелите се разхождали.

По това време Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма започнали вече да се грижат за теленцата. Първото задължение, което се възлага на пастирчетата, е да се занимават с малките теленца. Още от най-ранно детство момчетата се учат да правят това. И така, Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма отивали на пасището заедно с другите пастирчета, грижели се за теленцата и играели с другарчетата си. Понякога двете братчета свирели на флейта. А понякога си играели с плодовете а̄малакӣ и бел, както малките деца си играят с топка. Понякога танцували и звънчетата по глезените им подрънквали. Понякога се замятали с одеяла и се правели на бикове и крави. Така си играели Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Двете братчета обичали да подражават на мученето на кравите и да се борят като бикове. Понякога наподобявали звуците, издавани от различни животни и птици. Те се наслаждавали на детските си забавления на пръв поглед като най-обикновени земни деца.

Веднъж, докато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма си играели на брега на Ямуна̄, дошъл един демон на име Ватса̄сура, за да убие братята. Той взел образа на теленце. Демонът се смесил с другите теленца, но Кр̣ш̣н̣а забелязал това и веднага казал на Балара̄ма, че се е промъкнал демон. Двете братчета се прокраднали и го нападнали изневиделица. Кр̣ш̣н̣а го сграбчил за опашката и задните крака и със страшна сила го запратил на едно дърво. Демонът се простил с живота си и паднал от високото дърво на земята. Когато той се строполил мъртъв, всички пастирчета започнали да поздравяват Кр̣ш̣н̣а: „Браво! Браво!“ А полубоговете с голямо задоволство засипали цветя от небето. Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, поддръжниците на цялото творение, пасели всяка сутрин теленцата и се наслаждавали на детските си забавления като пастирчета във Вр̣нда̄вана.

Всеки ден пастирчетата отивали на брега на Ямуна̄, за да напоят теленцата. Обикновено момчетата също пиели заедно с теленцата. Един ден, след като утолили жаждата си и седнали на брега на реката, те видели огромно животно с много яка човка, което приличало на патица, но било могъщо като планина, чийто връх не могат да разцепят дори мълниите. При вида на това необикновено същество те много се уплашили. Това бил един приятел на Кам̇са, на име Бака̄сура. Той се появил неочаквано, със скоростта на мълния нападнал Кр̣ш̣н̣а с острата си човка и го глътнал. Като видели това, всички момченца и Балара̄ма загубили дъх, сякаш умрели. Но когато погълнал Кр̣ш̣н̣а, демонът Бака̄сура изведнъж почувствал нетърпима изгаряща болка в гърлото си. Тя се дължала на блестящото сияние на Кр̣ш̣н̣а. Демонът бързо изплюл Кр̣ш̣н̣а и се опитал да го убие, като го накълве с човката си. Бака̄сура не знаел, че Кр̣ш̣н̣а си остава първоначалният баща на съзидателя на вселената Брахма̄, макар и да играел ролята на дете на Нанда Маха̄ра̄джа. Детето на Яшода̄, което е извор на удоволствие за полубоговете и поддържа святите личности, хванало човката на гигантската патица и я разчекнало на две, както дете с лекота разкъсва на две стръкче трева. От небето жителите на райските планети посипали малли, най-благоуханните от всички цветя, за да предадат поздравленията си. Дъждът от цветя бил съпроводен от звуци на тръби, барабани и раковини.

Момчетата гледали падащите цветя, слушали божествените звуци и стояли като поразени. Когато видели Кр̣ш̣н̣а, те всички толкова се зарадвали, сякаш започнали нов живот. Щом Кр̣ш̣н̣а се приближил, те един по един го прегърнали и го притиснали до гърдите си. След това събрали теленцата си и се запътили към къщи.

След като се прибрали, пастирчетата започнали да разказват за невероятните дейности на сина на Нанда. Гопӣте и пастирите чули историята на момчетата и изпитали огромно щастие, защото истински обичали Кр̣ш̣н̣а и докато слушали описанието на величието и славните му подвизи, още повече се привързвали към него. Те гледали лицето му с голяма нежност и любов и мислели как се е изтръгнал от ръцете на смъртта. Всички много се тревожели за него и не можели да откъснат очи от лицето му. Гопӣте и мъжете започнали да обсъждат как толкова много демони нападали детето толкова пъти и по най-различни начини и въпреки това всички били убити, а Кр̣ш̣н̣а нито веднъж не пострадал. Те говорели как толкова много демони нападали Кр̣ш̣н̣а с ужасните си огромни тела, за да го убият, но по милостта на Хари не могли да му причинят никаква вреда. Нещо повече – умирали като малки мушици в огъня. И си припомнили думите на Гаргамуни, който с помощта на обширните си познания върху Ведите и астрологията предсказал, че много демони ще нападат момчето. Сега всички виждали, че това се сбъдва дума по дума.

Възрастните пастири и Нанда Маха̄ра̄джа обичали да говорят за необикновените дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма. Те постоянно били толкова погълнати от тези разговори, че били забравили тристранните страдания на материалното съществуване. Това е следствието от постигането на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това, на което преди пет хиляди години се наслаждавал Нанда Маха̄ра̄джа, днес личностите, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да постигнат просто като говорят за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а и неговите придружители.

Балара̄ма и Кр̣ш̣н̣а се наслаждавали на детските си забавления – те подражавали на маймуните на Бог Ра̄мачандра, които построили мост над океана, и на Ханума̄н, който прескочил над водата чак до Цейлон. Те разигравали тези игри пред приятелите си и така щастливо минавало детството им.