Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е » ШЕСТА ГЛАВА

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 6.30

Текст

йо ма̄м̇ пашяти сарватра
сарвам̇ ча майи пашяти
тася̄хам̇ на пран̣ашя̄ми
са ча ме на пран̣ашяти

Дума по дума

ях̣ – който; ма̄м – мен; пашяти – вижда; сарватра – навсякъде; сарвам – всичко; ча – и; майи – в мен; пашяти – вижда; тася – за него; ахам – Аз; на – не; пран̣ашя̄ми – съм загубен; сах̣ – той; ча – също; ме – за мен; на – нито; пран̣ашяти – е изгубен.

Превод

Този, който ме вижда навсякъде и вижда всичко в мен, никога няма да остане без мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.

Пояснение

Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание несъмнено вижда Бог Кр̣ш̣н̣а навсякъде и вижда всичко в Кр̣ш̣н̣а. Може да ни се струва, че тя възприема отделните проявления на материалната природа, но всъщност във всеки момент тя е осъзната за Кр̣ш̣н̣а и знае, че всичко е проявление на неговата енергия. Нищо не може да съществува без Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а е Повелител на всичко – това е основният принцип на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание е пробуждане на любов към Кр̣ш̣н̣а – позиция, трансцендентална дори по отношение на материалното освобождение. На този етап на Кр̣ш̣н̣а съзнание, отвъд себепознанието, преданият става едно с Кр̣ш̣н̣а, в смисъл че Кр̣ш̣н̣а става всичко за него и го изпълва с любов. Тогава е налице интимна връзка между Бога и неговия предан. В това състояние живото същество не може да бъде погубено, нито Божествената Личност изчезва от погледа на своя предан. Сливането с Кр̣ш̣н̣а означава духовно унищожение. Преданият не поема такъв риск. Затова в Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:

према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми

„Почитам предвечния Бог, Говинда, когото преданите винаги виждат с очи, намазани с елея на любовта, във вечната му форма на Шя̄масундара, установена в сърцата им“.

На този етап Бог Кр̣ш̣н̣а постоянно е пред очите на своя предан и той не престава да го вижда дори за миг. Това важи и за случая, когато един йогӣ вижда Бога като Парама̄тма̄ в сърцето си. Такъв йогӣ става чист предан и не иска да живее нито миг, без да вижда Бога вътре в себе си.