ТЕКСТ 47
VERSO 47
Текст
Texto
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
свабха̄ва-ниятам̇ карма
курван на̄пноти килбиш̣ам
para-dharmāt sv-anuṣṭhitāt
svabhāva-niyataṁ karma
kurvan nāpnoti kilbiṣam
Дума по дума
Sinônimos
шрея̄н – по-добре; сва-дхармах̣ – собственото занятие; вигун̣ах̣ – несъвършено извършвано; пара-дхарма̄т – отколкото занятието на друг; су-ануш̣т̣хита̄т – съвършено изпълнено; свабха̄ва-ниятам – предписана в съответствие с природата на човека; карма – работа; курван – като се извършва; на – никога; а̄пноти – достига; килбиш̣ам – греховни последици.
śreyān — melhor; sva-dharmaḥ — sua própria ocupação; viguṇaḥ — executada imperfeitamente; para-dharmāt — do que a ocupação alheia; su-anuṣṭhitāt — executada perfeitamente; svabhāva-niyatam — prescrito conforme a própria natureza; karma — trabalho; kurvan — executando; na — nunca; āpnoti — alcança; kilbiṣam — reações pecaminosas.
Превод
Tradução
По-добре да вършиш собственото си занятие, макар и несъвършено, отколкото да приемеш занятието на друг и да го извършваш съвършено. Предписаните в съответствие със собствената природа задължения никога не водят до греховни последици.
É melhor alguém dedicar-se à sua própria ocupação, mesmo que a execute imperfeitamente, do que aceitar a ocupação alheia, executando-a com perfeição. Os deveres prescritos conforme a natureza da pessoa nunca são afetados por reações pecaminosas.
Пояснение
Comentário
Предписаният дълг на всекиго е посочен в Бхагавад-гӣта̄. Както вече се обсъди в предишните стихове, задълженията на един бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра са предписани според специфичните за тях гун̣и на природата. Не трябва да се изпълнява чужд дълг. Този, който по природа е привличан от работа за шӯдри, не би трябвало да претендира, че е бра̄хман̣а, дори да е роден в семейство на бра̄хман̣а. Това е начинът за действие, в съответствие със собствената природа. Никоя дейност не е отвратителна, ако се извършва в служене на Върховния Бог. Предписаният за един бра̄хман̣а дълг несъмнено е в гун̣ата на доброто, но ако човек по природа не е в гун̣ата на доброто, не трябва да изпълнява дълга на бра̄хман̣а. За един кш̣атрия, управник, има множество отблъскващи неща: той трябва да прибягва до насилие, да убива враговете си, понякога да лъже с дипломатическа цел и прочие. Насилие и двуличие съпътстват политическите дела, но за един кш̣атрия е недопустимо да изостави предписания си дълг и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а.
Nosso dever ocupacional está prescrito no Bhagavad-gītā. Como já se discutiu nos versos anteriores, os deveres do brāhmaṇa, do kṣatriya, do vaiśya e do śūdra são prescritos segundo os modos da natureza em que eles se encaixam especificamente. Ninguém deve imitar as tarefas alheias. Um homem que por natureza se sente atraído à espécie de trabalho próprio dos śūdras não deve alegar artificialmente que é um brāhmaṇa, embora possa ter nascido numa família de brāhmaṇas. Dessa maneira, todos devem trabalhar segundo sua própria natureza; nenhum trabalho executado a serviço do Senhor Supremo é abominável. O dever ocupacional do brāhmaṇa com certeza está no modo da bondade, mas se alguém não está por natureza no modo da bondade, ele não deve imitar o dever ocupacional de um brāhmaṇa.
Existem tantas tarefas abomináveis que cabem a um kṣatriya, ou administrador: o kṣatriya precisa usar de violência contra seus inimigos e às vezes tem que mentir usando de diplomacia. Esta violência e duplicidade fazem parte das atividades políticas, mas o kṣatriya não deve abandonar suas tarefas para tentar executar os deveres de um brāhmaṇa.
Трябва да се действа за удовлетворение на Върховния. Арджуна е кш̣атрия; той се колебае дали да се сражава с противника. Но ако сражението се води в интерес на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, той няма защо да се страхува от провал. В бизнеса понякога на търговеца също се налага да лъже, за да си осигури печалба. Ако не прави това, няма да печели. Той казва: „О, мой скъпи клиенте, специално за теб, не правя печалба“. Но за всеки е ясно, че без печалба търговецът не би могъл да съществува. И уверенията му, че не печели, са чиста лъжа. Търговецът обаче не бива да мисли, че щом в професията му е нормално да се лъже, трябва да я изостави и да изпълнява задълженията на бра̄хман̣а. Това не се препоръчва. Няма никакво значение дали човек е кш̣атрия, вайшя или шӯдра, ако чрез работата си служи на Върховната Божествена Личност. Дори бра̄хман̣ите при различни жертвоприношения – трябва да убиват животни, защото в тези церемонии се принасят в жертва животни. По същия начин, ако един кш̣атрия, изпълняващ собствения си дълг, убива врага, той не извършва грях. В трета глава тези въпроси бяха подробно обяснени; трябва да се работи за ягя, т.е. Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Всичко, което се прави за лично сетивно наслаждение, е причина за робство. В заключение – всеки трябва да е зает според специфичната за него гун̣а на природата; и работата му да е подчинена единствено на върховната кауза – служенето на Бога.
Todos devem agir para satisfazer o Senhor Supremo. Por exemplo, Arjuna era um kṣatriya. Ele estava hesitando em combater o grupo oponente. Mas se a luta é em prol de Kṛṣṇa, a Suprema Personalidade de Deus, a pessoa não precisa ter medo de degradar-se. No campo dos negócios também, às vezes o comerciante tem de dizer muitas mentiras para obter lucro. Se não adotar esse procedimento, não haverá lucro. Às vezes, o comerciante diz: “Oh, meu querido freguês, não estou tirando nenhum lucro de você”, mas é bom saber que sem lucro o comerciante não pode existir. Portanto, deve-se saber que é uma pequena mentira quando um comerciante diz que não está tendo lucro. Mas o comerciante não deve pensar que, como se dedica a uma ocupação em que é compulsório dizer mentiras, ele deve abandonar sua profissão e passar a exercer a profissão de um brāhmaṇa. Não se recomenda isto. Não importa se alguém é kṣatriya, vaiśya ou śūdra, contanto que, com seu trabalho, ele sirva à Suprema Personalidade de Deus. Mesmo os brāhmaṇas, que executam diferentes espécies de sacrifício, às vezes devem matar animais porque há certas cerimônias em que se sacrificam animais. De modo semelhante, se um kṣatriya, ocupado em sua própria profissão mata um inimigo, não comete pecado algum. O Terceiro Capítulo explicou de maneira clara e detalhada esses assuntos; todo homem deve trabalhar em benefício de Yajña, ou Viṣṇu, a Suprema Personalidade de Deus. Tudo o que é feito para o gozo dos próprios sentidos é causa de cativeiro. A conclusão é que todos devem ocupar-se conforme o modo específico da natureza que adquiriram e devem aceitar trabalhar apenas para servir à causa suprema do Senhor Supremo.