С изключение на споменатите по-горе мадхяма-адхика̄рӣ и уттама-адхика̄рӣ, никой не вижда правилно духовното положение на живото същество. Живите същества са качествено еднакви с Върховния, както искрите са качествено еднакви с огъня. И все пак искрите не са огън, когато става дума за количество. Количеството топлина и светлина на огъня е различно от това на искрите. Маха̄-бха̄гавата, великият предан, вижда единство, в смисъл че вижда всичко като енергия на Върховния Бог. Между енергията и източника ѝ няма разлика; това предполага единството. Думата „огън“ не би имала смисъл, без топлина и светлина, но от аналитична гледна точка светлината и топлината се различават от огъня. Така че в същността си топлината, светлината и огънят са едно и също нещо.

В тази мантра думите екатвам анупашятах̣ означават, че човек трябва да вижда единството на всички живи същества от гледна точка на свещените писания. Отделната искра от върховното цяло притежава почти осемдесет процента от качествата му, но не е количествено равностойна на Върховния Бог. Тези качества съществуват у нея в нищожно количество, тъй като живото същество е нищожно малка частица от върховното цяло. Това е като капката вода и океана: количеството сол в капката не може да се сравнява с количеството, съдържащо се в целия океан. Но качеството на солта в капката, т.е. химичният ѝ състав, е еднакво с качеството на солта в целия океан. Ако индивидуалното живо същество беше равно качествено и количествено на Бога, не би било възможно да попадне под влияние на материалната енергия. В предишните мантри вече бе обсъдено, че нито едно живо същество, нито дори могъщите полубогове не могат да превъзхождат Върховното същество в никакво отношение. Следователно екатвам не означава, че живото същество е равностойно на Върховния по всякакъв начин. Тази дума в по-широк смисъл посочва, че те имат общ интерес, както членовете на едно семейство имат общи интереси; или за различни граждани на една нация националният интерес е един. Тъй като живите същества са членове на единното върховно семейство, техният интерес и този на Върховното същество не се различават. Всяко живо същество е син на Върховното същество. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.3-4), живите създания в цялата Вселена – птици, влечуги, мравки, риби, дървета и пр. – произлизат от междинната енергия на Бога. Следователно принадлежат към семейството на Върховното същество. И няма сблъсък на интереси.

На духовните същества е отредено да се наслаждават; както се казва във Веда̄нта сӯтра (1.1.12): а̄нанда-майо'бхя̄са̄т. По природа на всяко живо същество – включително Върховния и неговите частици – е дълбоко присъщо вечното наслаждение. Живите същества затворени във временното убежище на материалното тяло постоянно се стремят към наслаждение, но го търсят на погрешно място. Освен материалното съществува и духовно равнище, където Върховният се наслаждава с безбройните си спътници; там няма и следа от материални качества, затова се нарича ниргун̣а. На равнището ниргун̣а няма никакви препятствия пред наслаждението. В материалния свят постоянно има сблъсъци между отделните индивиди, защото в наслаждението липсва обединяващото звено. Истинското обединяващо звено е Върховният Бог; Той е в центъра на възвишения духовен танц ра̄са. На нас ни е отредено да се присъединим към него и да се наслаждаваме на живот, в който има един-единствен трансцендентален интерес,  без никакъв сблъсък. Това е висшето равнище на духовен интерес. Веднага щом се постигне тази съвършена форма на единство, изчезва всяка илюзия (моха) и скръб (шока).

Една безбожна цивилизация възниква от илюзията и следствие от такава цивилизация е скръбта. Атеистичната цивилизация, изградена от съвременните политици, винаги е изпълнена с безпокойства, защото може да бъде унищожена във всеки един момент. Това е природен закон. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.14), никой освен отдалите се в лотосовите нозе на Бога, не може да преодолее строгите повели на природата. Така че ако искаме да се освободим от всяка илюзия и безпокойство и да създадем единство въпреки различните интереси, във всичките ни дейности трябва да присъства Върховният.

Резултатите от нашата дейност трябва да се използват само в служба на Бога и за никаква друга цел. Защото, само когато служим на неговите интереси, ще можем да проумеем интереса а̄тма-бхӯта, за който се говори тук. Той не се различава от брахма-бхӯта, споменат в Бхагавад-гӣта̄ (18.54). Върховната а̄тма̄ е самият Бог, а живото същество е нищожно малката а̄тма̄. Върховната а̄тма̄, Парама̄тма̄, сама поддържа индивидуалните безкрайно малки живи същества, защото Бог иска да се наслаждава на любовта им. Бащата се продължава в децата си и ги отглежда, за да им се радва. Ако децата се подчиняват на бащината воля, семейните дела ще вървят гладко, при общи интереси и в приятна атмосфера. Същите отношения съществуват в трансценденталното абсолютно семейство на Пара-брахман, Върховния Дух.

Пара-брахман е толкова личност, колкото са и индивидуалните същества. Те не са безличностни. Тези трансцендентални личности са изпълнени с трансцендентално блаженство, знание и вечен живот. Това е действителното положение в духовното битие и когато го осъзнае напълно, човек веднага се отдава в лотосовите нозе на Върховното същество, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Но такъв маха̄тма̄, велика душа, се среща много рядко, защото това трансцендентално познание се постига след много, много животи. Веднъж постигнато, то унищожава илюзията и скръбта, страданията на материалното битие, раждането и смъртта, през които преминаваме в сегашното си съществуване. Това научаваме от тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.