Skip to main content

TEXT 7

ТЕКСТ 7

Текст

Текст

йада̄ йада̄ хі дгармасйа
ґла̄нір бгаваті бга̄рата
абгйуттга̄нам адгармасйа
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам
яда̄ яда̄ хи дхармася
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам̇ ср̣джа̄мй ахам

Послівний переклад

Дума по дума

йада̄ йада̄—коли б і де б не; хі—неодмінно; дгармасйа—релігії; ґла̄ніх̣—послаблення; бгаваті—проявляється; бга̄рата—нащадок Бгарати; абгйуттга̄нам — переважає; адгармасйа — безвір’я; тада̄—тоді; а̄тма̄нам—Себе; ср̣джа̄мі—проявляю; ахам—Я.

яда̄ яда̄ – когато и където; хи – несъмнено; дхармася – на религията; гла̄них̣ – упадък; бхавати – се прояви; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; абхюттха̄нам – надмощие; адхармася – нерелигиозност; тада̄ – тогава; а̄тма̄нам – себе; ср̣джа̄ми – появявам; ахам – Аз.

Переклад

Превод

Коли релігія на Землі занепадає й домінує безвір’я, тоді, о нащадку Бгарати, Я являюсь Сам.

Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.

Коментар

Пояснение

У цьому вірші велике значення має слово ср̣джа̄мі («проявляю»). Воно не може бути використане в значенні «творення», бо, як було сказано в попередньому вірші, форми Господа або Його тіло не створюються, тому що всі вони існують вічно. Отже, ср̣джа̄мі означає, що Господь проявляє Себе таким, яким Він є. Хоча Господь приходить на Землю певного часу, а власне, наприкінці Два̄пара-йуґи, двадцять восьмого тисячоліття сьомого Ману, кожного дня Брахми, Він не зобов’язаний дотримуватись цього правила, тому що Він повністю вільний і може діяти як завгодно згідно зі Своїми бажаннями. Отже, Він з’являється за власним бажанням тоді, коли в світі панує безвір’я і зникає істинна релігія. Релігійні засади викладено в Ведах, і всяке відхилення од правильного виконання приписів Вед робить людину безбожною. В Бга̄ґаватам стверджується, що такі засади є Божими заповідями, і лише Сам Господь може створити систему релігії. Сказано також, що Господь сповістив Веди в їхньому первинному вигляді Брахмі з середини його серця. Тому принципи дгарми, або релігії, є прямими вказівками Верховного Бога-Особи (дгармам̇ ту са̄кша̄д бгаґават- пран̣ı̄там). Ці заповіді ясно викладено в Бгаґавад-ґı̄ті. Мета Вед полягає в тому, щоб дати ці принципи згідно з волею Верховного Господа, і наприкінці Ґı̄ти Господь прямо каже, що найвища релігійна засада — відданість Йому й нічого більше. Ведичні засади допомагають людині повністю вручити себе Господу, коли ж демони порушують такі принципи, на Землю приходить Господь. З Бга̄ґаватам стає зрозумілим, що Господь Будда є втілення Кр̣шн̣и, який з’явився, коли в світі буяв матеріалізм, а матеріалісти прикривались авторитетом Вед. Хоча в Ведах є суворі правила й настанови стосовно жертвопринесення тварин з певною метою, однак люди з демонічними нахилами здійснювали такі жертвопринесення, фактично не дотримуючись ведичних приписів. Господь Будда з’явився, щоб зупинити таке безглуздя та відновити ведичні засади незастосування насильства. Тому кожна авата̄ра, або втілення Господа, має певну місію, і всі ці втілення описано в ш́а̄страх. Нікого не слід приймати за авата̄ру, якщо про нього не згадано в ш́а̄страх. Не треба думати, що Господь приходить лише на землю Індії, Він може з’явитись у будь-якому місці й коли забажає. В кожному Своєму втіленні Він каже про релігію лише стільки, скільки можуть збагнути конкретні люди за певних обставин. Але мета завжди одна — привести людей до усвідомлення Бога й виконання релігійних принципів. Інколи Господь приходить особисто, інколи Він посилає Своїх істинних представників в образі сина або слуги, або приходить Сам в якому-небудь замаскованому вигляді.

Думата ср̣джа̄ми в този стих е от особено значение. Ср̣джа̄ми не може да се употреби в смисъла на сътворение, защото, както стана ясно в предишния стих, тялото на Бога никога не е било сътворено, а всяка от формите му съществува вечно. Затова ср̣джа̄ми означава, че Бог се разкрива такъв, какъвто е. Въпреки че идва точно в определено време, а именно в края на Два̄пара-юга, в двайсет и осмата епоха на седмия Ману, в деня на Брахма̄, Той не е задължен да се придържа строго към тези срокове, бидейки напълно свободен да постъпва, както пожелае. Така че Той се появява по собствена воля, когато безбожието вземе връх и истинската религия западне. Религиозните принципи са изложени във Ведите и всяко отклонение от правилното следване на ведическите правила превръща хората в безбожници. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че тези принципи са закони на Бога. Само Бог може да създава религиозна система. Известно е, че първоначално Ведите са произнесени от него в сърцето на Брахма̄. Ето защо законите на дхарма, религията, са преки заповеди на Върховната Божествена Личност (дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагавад-пран̣ӣтам). Тези принципи са ясно посочени в Бхагавад-гӣта̄. Предназначението на Ведите е да утвърдят религиозните принципи в съответствие с волята на Върховния и в края на Бхагавад-гӣта̄ Бог открито заявява, че висшият принцип на религията е да му се отдадем, и нищо повече. Предписанията на Ведите насърчават човек безрезервно да се отдаде на Бога. И когато тези принципи са нарушени от демоните, Господ се появява. От Бха̄гаватам научаваме, че Бог Буда, едно от въплъщенията на Кр̣ш̣н̣а, се появява на земята, когато материализмът започва да преобладава и демоните използват за оправдание авторитета на Ведите. Във Ведите съществуват строги правила и ограничения за принасянето на животни в жертва с определена цел, но хората с демонични наклонности жертват животните, без да се съобразяват с ведическите предписания. Бог Буда се появява, за да спре този произвол и да установи ведическите принципи на ненасилие. Затова всяка авата̄ра, въплъщение на Върховния Бог, идва с определена мисия. Всички авата̄ри са описани в свещените писания. Никой не трябва да бъде приеман за авата̄ра, ако за него не се споменава в писанията. Не бива да мислим, че Бог се появява само на индийска земя. Той може да се появи навсякъде и по всяко време според желанието си. Чрез всяко свое въплъщение Той говори за религията толкова, колкото могат да разберат конкретните хора при съответните обстоятелства. Но мисията е една и съща – да води хората към съзнание за Бога и към следване принципите на религията. Понякога Той идва лично, понякога изпраща някой верен представител като свой син или като слуга, а понякога се появява сам под прикрита форма.

Засади Бгаґавад-ґı̄ти було викладено саме Арджуні, тому що з духовного погляду він стояв набагато вище своїх сучасників, і через нього вони стали доступними іншим духовно розвиненим людям. Два плюс два дорівнює чотири — ця математична рівність справедлива як для школяра, що вивчає арифметику, так і для вченого- математика. І все ж таки вища математика відрізняється од простої арифметики. Так само й Господь у Своїх втіленнях вчить нас одним і тим же законам, але, залежно від різних обставин, вони можуть викладатись на вищому або нижчому рівні. Дотримування вищих релігійних засад починається з прийняття чотирьох класів і чотирьох статусів соціального життя, як це буде з’ясовано далі. Загальна мета всіх втілень Кр̣шн̣и — всюди пробудити свідомість Кр̣шн̣и. І така свідомість проявляється або ж не проявляється залежно від різних обставин.

Принципите на Бхагавад-гӣта̄ са изложени пред Арджуна, а по този начин и пред други възвишени души, защото в сравнение с обикновените хора по света Арджуна е бил високоразвита личност. Това, че две и две прави четири, е математически принцип, валиден както за началната аритметика, така и за висшата математика. И все пак, освен аритметиката, съществува и висша математика. Аналогично всички въплъщения на Бога ни учат на едни и същи принципи, но външно те изглеждат по-висши или по-нисши в зависимост от обстоятелствата. Висшите религиозни принципи започват с приемането на четирите подразделения и четирите стъпала в социалния живот, както ще бъде обяснено по-нататък. Целта на божествените въплъщения е да събудят Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Това съзнание е проявено или непроявено в зависимост от обстоятелствата.