Skip to main content

TEXT 18

ТЕКСТ 18

Текст

Текст

джйотіша̄м апі тадж джйотіс
тамасах̣ парам учйате
джн̃а̄нам̇ джн̃ейам̇ джн̃а̄на-ґамйам̇
хр̣ді сарвасйа вішт̣гітам
джьотиш̣а̄м апи тадж джьотис
тамасах̣ парам учяте
гя̄нам̇ гйеям̇ гя̄на-гамям̇
хр̣ди сарвася виш̣т̣хитам

Послівний переклад

Дума по дума

джйотіша̄м—у всіх предметах, що світяться; апі—також; тат— воно; джйотіх̣—джерело світла; тамасах̣—пітьма; парам—поза; учйате—сказано; джн̃а̄нам—знання; джн̃ейам—те, що пізнають; джн̃а̄на-ґамйам—до чого потрібно наблизитись за допомогою знання; хр̣ді—в серці; сарвасйа—кожного; вішт̣гітам—перебуває.

джьотиш̣а̄м – във всички светещи тела; апи – също; тат – това; джьотих̣ – източникът на светлина; тамасах̣ – тъмнината; парам – отвъд; учяте – се казва; гя̄нам – знание; гйеям – да бъде узнато; гя̄на-гамям – да се постигне със знание; хр̣ди – в сърцето; сарвася – на всеки; виш̣т̣хитам – установен.

Переклад

Превод

Вона — джерело світла в усіх світлосяйних тілах. Непроявлена, Вона перебуває над тьмою матерії. Вона — знання, предмет пізнання і Вона є мета пізнання. Вона мешкає в серці кожного.

Той е източникът на светлината на всички светила. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всекиго.

Коментар

Пояснение

Наддуша, Верховний Бог-Особа, є джерелом світла в усіх тілах, що світяться, таких як сонце, місяць, зорі. У ведичній літературі ми знаходимо, що в духовному царстві немає потреби в світлі сонця або місяця, тому що там все освітлює сяйво Верховного Господа. В матеріальному світі духовне сяйво Господа, брахмаджйоті, покривають матеріальні елементи, махат-таттва, тому в матеріальному світі не можна обійтись без світла, що його дає сонце, місяць, електрика тощо. Однак в духовному світі в усьому цьому немає потреби. У ведичній літературі ясно сказано, що все освітлює Його сліпуче сяйво. Стає очевидним, що місце Його перебування — не матеріальний світ. Він живе в духовному світі, в духовному небі, надзвичайно далеко від нас. Це також підтверджує ведична література. А̄дітйа-варн̣ам̇ тамасах̣ параста̄т (Ш́вета̄ш́ватара Упанішада 3.8). Він подібний до сонця, Він вічно сяє, але Він дуже і дуже далеко, над пітьмою матеріального світу.

Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Бог. В материалния свят брахмаджьоти, духовното сияние на Бога, е покрито от махат-таттва, материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от неговото блестящо сияние. Ясно е, че Бог не е в материалния, а в духовния свят, много, много далеч оттук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. А̄дитя-варн̣ам̇ тамасах̣ параста̄т (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8). Като Слънцето Той е вечно сияещ, но е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.

Знання Господа — трансцендентне. Ведична література свідчить, що Брахман — це зосередження трансцендентального знання. Той, хто прагне потрапити туди, в духовний світ, отримує знання від Верховного Господа, який перебуває в серці кожного. Ведична мантра (Ш́вета̄ш́ватара Упанішада 6.18) гласить: там̇ ха девам а̄тма-буддгі-прака̄ш́ам̇ мумукшур ваі ш́аран̣ам ахам̇ прападйе. Отож, якщо людина хоче досягти звільнення, вона повинна віддатися Верховному Богові-Особі. Що стосується мети кінцевого знання, то у ведичній літературі сказано: там ева відітва̄ті мр̣тйум еті. «Тільки пізнавши Його, можна вирватись за коло народження й смерті» (Ш́вета̄ш́ватара Упанішада 3.8).

Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Бог дава знание, защото Той се намира в сърцето на всекиго. Една ведическа мантра (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.18) казва: там̇ ха девам а̄тма-буддхи-прака̄шам̇ мумукш̣ур ваи шаран̣ам ахам̇ прападйе. Човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, тя също е посочена във ведическата литература: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. „Единствено като го осъзнае, човек може да преодолее кръговрата на раждането и смъртта“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 3.8).

Верховний Господь перебуває в серці кожного як верховний правитель. У Нього є руки й ноги, що розпростерті всюди, чого не можна сказати про індивідуальну душу. Тому потрібно визнати, що існують два тих, хто знає поле діяльності, а власне: індивідуальна душа і Наддуша. Діяльність людських рук і ніг поширюється до певної межі, але руки й ноги Кр̣шн̣и поширені скрізь. Це підтверджується в Ш́вета̄ш́ватара Упанішаді (3.17): сарвасйа прабгум ı̄ш́а̄нам̇ сарвасйа ш́аран̣ам̇ бр̣хат. «Верховний Бог-Особа, Наддуша, є прабгу, або владика всіх живих істот. Тому Він — кінцеве пристановище всіх живих істот». Отже, не можна заперечувати того, що Верховна душа й індивідуальна душа завжди відмінні одна від одної.

Той се намира в сърцето на всекиго като върховен властелин. Върховният има крака и ръце навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човек се намират само на едно място, докато ръцете и краката на Кр̣ш̣н̣а са навсякъде. Това е посочено в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.17): сарвася прабхум ӣша̄нам̇ сарвася шаран̣ам̇ бр̣хат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е прабху – господар на всички живи същества. Той е и тяхното крайно убежище. Без съмнение, Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.