Skip to main content

ГЛАВА ПЕРША

ПЪРВА ГЛАВА

Огляд армій на полі бою Курукшетра

Армиите на бойното поле Курукш̣етра

ВІРШ 1:
Дгр̣тара̄шт̣ра сказав: О Сан̃джайо, що роблять мої сини й сини Па̄н̣д̣у, зібравшись в місці прощ на полі Курукшетра з наміром битися?
ТЕКСТ 1:
Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво правят моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?
TEXT 2:
Сан̃джайа сказав: О царю, оглянувши армію, вишикувану синами Па̄н̣д̣у, цар Дурйодгана наблизився до свого вчителя й звернувсь до нього з такими словами.
ТЕКСТ 2:
Сан̃джая каза: О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Па̄н̣д̣авите, цар Дурьодхана приближи учителя си и изрече следните думи.
TEXT 3:
О мій вчителю, поглянь на велику армію синів Па̄н̣д̣у, так вправно вишикувану твоїм здібним учнем, сином Друпади.
ТЕКСТ 3:
О, учителю, погледни великата армия на синовете на Па̄н̣д̣у, така умело подредена от интелигентния ти ученик, сина на Друпада.
TEXT 4:
У цій армії багато відважних лучників, рівних в бою Бгı̄мі й Арджуні, багато великих воїнів, таких як Йуйудга̄на, Віра̄т̣а й Друпада.
ТЕКСТ 4:
В тази армия има много храбри стрелци с лък, равни на Бхӣма и Арджуна. Сред тях са велики воини като Ююдха̄на, Вира̄т̣а и Друпада.
TEXT 5:
Серед них є й такі видатні, відважні й могутні воїни, як Дгр̣штакету, Чекіта̄на, Ка̄ш́іра̄джа, Пуруджіт, Кунтібгоджа й Ш́аібйа.
ТЕКСТ 5:
Има и велики, героични и могъщи воини като Дхр̣ш̣т̣акету, Чекита̄на, Ка̄шира̄джа, Пуруджит, Кунтибходжа и Шаибя.
TEXT 6:
Там є також могутній Йудга̄манйу, грізний Уттамауджа̄, син Субгадри й сини Драупадı̄. Всі ці воїни дуже вправні в бою на колісницях.
ТЕКСТ 6:
Там са силният Юдха̄маню, могъщият Уттамауджа̄, синът на Субхадра̄ и синовете на Драупадӣ. Всички те са воини, прославени в сражения с колесници.
TEXT 7:
Але, о кращий із бра̄хман̣, дозволь доповісти тобі про тих командувачів, які особливо достойні очолити мої військові сили.
ТЕКСТ 7:
О, най-добър сред бра̄хман̣ите, нека ти представя опитните военачалници, които ще водят моята армия.
TEXT 8:
Серед них — такі воїни, як Бгı̄шма, Карн̣а, Кр̣па, Аш́ваттга̄ма̄, Вікарн̣а й син Сомадатти на ім’я Бгӯріш́рава̄, що не знали поразок в битвах, як і ти сам.
ТЕКСТ 8:
Сред тях има воини като теб, Бхӣш̣ма, Карн̣а, Кр̣па, Ашваттха̄ма̄, Викарн̣а и синът на Сомадатта, наричан Бхӯришрава̄, които винаги побеждават в сражение.
TEXT 9:
Там багато інших героїв, ладних віддати за мене своє життя. Всі вони добре споряджені всілякою зброєю й досвідчені у військовій справі.
ТЕКСТ 9:
Тук са и много други герои, добре въоръжени и опитни във военната наука, готови да пожертват живота си заради мен.
TEXT 10:
Наші сили незмірні, й нас прекрасно захищає дід Бгı̄шма. Сили ж Па̄н̣д̣ав, які пильнує Бгı̄ма, обмежені.
ТЕКСТ 10:
Нашата сила е неизмерима. Ние сме отлично защитени от Бхӣш̣ма, докато силата на Па̄н̣д̣авите е ограничена, въпреки че те са закриляни от Бхӣма.
TEXT 11:
Тепер всі ви, обравши відповідні стратегічні позиції, повинні всіма силами підтримати діда Бгı̄шму.
ТЕКСТ 11:
Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на Бхӣш̣ма, като заемете своите стратегически позиции на бойните фаланги.
TEXT 12:
Тоді Бгı̄шма, доблесний предок династії Куру, дід воїнів, що стали до бою, голосно засурмив у свою мушлю, звук якої, подібний до левиного рикання, сповнив радістю серце Дурйодгани.
ТЕКСТ 12:
Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.
TEXT 13:
Після цього несподівано залунали всі мушлі, великі й маленькі барабани, литаври та ріжки, створюючи страшенний шум.
ТЕКСТ 13:
След това изведнъж зазвучаха раковини, барабани, тръби, тромпети и рогове, изпълвайки въздуха с удивителен звук.
TEXT 14:
На іншому боці поля Кр̣шн̣а й Арджуна, підносячись у чудовій колісниці, яку мчали білі коні, засурмили у свої божественні мушлі.
ТЕКСТ 14:
От другата страна Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.
TEXT 15:
Господь Кр̣шн̣а засурмив у Свою мушлю Па̄н̃чаджанйу, Арджуна засурмив у свою, Девадатту, а Бгı̄ма, ненаситний їдець, здатний до надлюдських вчинків, засурмив у свою жахливу мушлю Паун̣д̣ра.
ТЕКСТ 15:
Бог Кр̣ш̣н̣а наду раковината си Па̄н̃чаджаня, а Арджуна – своята Девадатта. Ненаситният Бхӣма, извършил исполински дела, наду могъщата си раковина Паун̣д̣ра.
TEXTS 16-18:
Цар Йудгішт̣гіра, син Кунтı̄, засурмив у свою мушлю Анантавіджайу; Накула й Сахадева засурмили в мушлі Суґгошу й Ман̣іпушпаку. О царю, великий лучник цар Ка̄ш́ı̄, могутній воїн Ш́ікган̣д̣ı̄, Дгр̣шт̣адйумна, Віра̄т̣а й непереможний Са̄тйакі, а також Друпада, сини Драупадı̄ та всі інші, такі, як могутньо озброєний син Субгадри, — всі засурмили у свої мушлі.
ТЕКСТОВЕ 16 – 18:
Цар Юдхиш̣т̣хира, синът на Кунтӣ, наду раковината си Анантавиджая, а Накула и Сахадева надуха своите – Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака. О, царю, знаменитият стрелец с лък – царят на Ка̄шӣ, великият воин Шикхандӣ, Дхр̣ш̣т̣адюмна, Вира̄т̣а, непобедимият Са̄тяки, Друпада, синовете на Драупадӣ и други воини, като силноръкия син на Субхадра̄, също надуха раковините си.
TEXT 19:
Звуки всіх цих мушель злилися в безперервне ревіння, потрясаючи небо й землю, і серця синів Дгр̣тара̄шт̣ри здригнулись.
ТЕКСТ 19:
Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.
TEXT 20:
Відтак Арджуна, син Па̄н̣д̣у, сидячи у своїй колісниці під прапором із зображенням Ханума̄на, підняв свій лук на знак готовності до бою. О царю, дивлячись на лави синів Дгр̣тара̄шт̣ри, що наближались, Арджуна мовив Кр̣шн̣і такі слова.
ТЕКСТ 20:
Тогава Арджуна, синът на Па̄н̣д̣у, застанал в колесница, над която се вее флаг с образа на Ханума̄н, взе лъка си и се приготви за стрелба. О, царю, след като видя войските на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра строени в боен ред, Арджуна се обърна към Бог Кр̣ш̣н̣а със следните думи.
TEXTS 21-22:
Арджуна сказав: О непохибний, прошу Тебе, виведи мою колісницю між двох армій, щоб я зміг побачити присутніх тут — тих, що прагнуть бою і з ким я маю зітнутись у цій великій битві.
ТЕКСТОВЕ 21 – 22:
Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, изведи колесницата между двете армии, за да видя дошлите да се сражават – тези, с които трябва да премеря сили във великата битка.
TEXT 23:
Дай-но мені подивитися на тих, що прийшли сюди битись, бажаючи догодити зловмисному синові Дгр̣тара̄шт̣ри.
ТЕКСТ 23:
Нека видя тези, които са дошли да воюват с нас, за да угодят на злонамерения син на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.
TEXT 24:
Сан̃джайа сказав: О нащадку Бгарати, Господь Кр̣шн̣а на прохання Арджуни вивів і поставив Свою чудову колісницю між двома арміями.
ТЕКСТ 24:
Сан̃джая каза: О, потомъко на Бхарата, в отговор на молбата на Арджуна, Бог Кр̣ш̣н̣а изтегли великолепната колесница между двете армии.
TEXT 25:
Перед Бгı̄шмою, Дрон̣ою та всіма іншими правителями світу Господь сказав Арджуні: Тож поглянь, Па̄ртга, на всіх Куру, що зібрались тут.
ТЕКСТ 25:
В присъствието на Бхӣш̣ма, Дрон̣а и другите владетели на света, Бог каза: „Па̄ртха, погледни всички събрали се тук Каурави“.
TEXT 26:
Арджуна побачив з обох сторін своїх батьків, дідів, вчителів, дядьків по матері, братів, синів, онуків, друзів, а також тестів та доброзичливців.
ТЕКСТ 26:
Там, сред двете армии, Арджуна видя своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци, приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели.
TEXT 27:
Коли Арджуна, син Кунтı̄, побачив усіх цих друзів та родичів, його серце сповнилося жалем і він сказав такі слова.
ТЕКСТ 27:
Когато синът на Кунтӣ, Арджуна, видя всичките си приятели и роднини, той се изпълни със състрадание и каза следното.
TEXT 28:
Арджуна сказав: Мій дорогий Кр̣шн̣а, я відчуваю, як тіло моє тремтить і в роті мені пошерхло, бо я бачу перед собою своїх друзів та родичів у такому войовничому настрої.
ТЕКСТ 28:
Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.
TEXT 29:
Все тіло моє здригається, й волосся стає дибом. Мій лук Ґа̄н̣д̣ı̄ва вислизає з рук, а шкіра палає.
ТЕКСТ 29:
Тялото ми трепери, косите ми настръхват, лъкът Га̄н̣д̣ӣва се изплъзва от ръката ми и кожата ми гори.
TEXT 30:
Я більше не можу залишатись тут. Я вже не володію собою, й розум мій потьмарився. Я передбачаю одні лише нещастя, о Кр̣шн̣о, вбивцю демона Кеш́ı̄.
ТЕКСТ 30:
Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.
TEXT 31:
Яку користь може принести битва, в якій загинуть усі мої родичі? Мій дорогий Кр̣шн̣а, я не можу бажати перемоги, щастя й радощів, здобутих такою ціною.
ТЕКСТ 31:
Не виждам какво добро ще последва, ако убия роднините си в тази битка, о, Кр̣ш̣н̣а и как след това бих могъл да желая победа, царство или щастие?
TEXTS 32-35:
О Ґовіндо, навіщо нам царство, щастя, ба й навіть саме життя, якщо ті, заради кого ми могли б бажати усього того, вишикувані зараз проти нас у бойовому порядку на цьому полі. О Мадгусӯдано, коли вчителі, батьки, сини, діди, дядьки по матері, тесті, онуки, свояки та інші родичі стоять переді мною, ладні віддати своє багатство та життя, як я можу бажати їхньої смерті, навіть якщо в протилежнім випадку вони уб’ють мене? О Джана̄рдано, опертя всіх живих істот, я не можу битися з ними, навіть заради трьох світів, не кажучи вже про землю. Що за радість нам від убивства синів Дгр̣тара̄шт̣ри, о Кр̣шн̣о?
ТЕКСТОВЕ 32 – 35:
О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра?
TEXT 36:
Великий гріх ляже на нас за вбивство синів Дгр̣тара̄шт̣ри і наших друзів, хай навіть вони і лиходії; ми не повинні цього робити. Чого ми досягнемо, о Кр̣шн̣о, супруже богині процвітання, чи зможемо ми бути щасливі, вбивши родичів?
ТЕКСТ 36:
Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?
TEXTS 37-38:
О Джана̄рдано, нехай ці засліплені жадібністю люди не вбачають ніякого гріха в убивстві членів своєї родини й у ворожнечі з друзями, але чому ж ми, ті, хто усвідомлює, що знищення родини — гріх, повинні так чинити?
ТЕКСТОВЕ 37 – 38:
О, Джана̄рдана, дори ако тези заслепени от алчност мъже не виждат нищо нередно в убийството на роднини или враждата с приятели, защо ние, които считаме за престъпление погубването на едно семейство, трябва да вършим такива грехове?
TEXT 39:
Коли руйнується династія, гинуть вічні родинні традиції, а ті члени родини, які залишились, впадають у безвір’я.
ТЕКСТ 39:
С унищожението на рода се разрушава извечната семейна традиция и тогава останалата част от семейството е въвлечена в нерелигиозност.
TEXT 40:
Коли в родині панує безвір’я, о Кр̣шн̣о, жінки такої родини стають розбещеними, а деґрадація жінок, о нащадку Вр̣шн̣і, призводить до небажаного потомства.
ТЕКСТ 40:
О, Кр̣ш̣н̣а, когато в едно семейство се възцари нерелигиозност, жените се опорочават и тяхното падение води до появата на нежелано потомство, о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и.
TEXT 41:
Коли збільшується небажане потомство, виникає пекельне становище як для родини, так і для тих, хто руйнує сімейні традиції. Предки таких родин падають униз, бо пожертва їм у вигляді води та їжі повністю припиняється.
ТЕКСТ 41:
Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.
TEXT 42:
Внаслідок лихих дій тих, хто руйнує сімейні традиції, множаться небажані діти, й таким чином зазнають краху будь-які громадські заходи разом з діяльністю заради родинного щастя.
ТЕКСТ 42:
С прегрешенията на тези, които рушат семейните традиции и увеличават нежеланото потомство, се унищожават всякакви обществени проекти и дейности за благополучие в семейството.
TEXT 43:
О Кр̣шн̣о, Ти, що підтримуєш життя всього людства, я довідавсь через учнівську послідовність, що ті, хто руйнує сімейні традиції, завжди падають у пекло.
ТЕКСТ 43:
О, Кр̣ш̣н̣а, пазителю на човешкия род, от ученическата приемственост съм чул, че тези, чиито семейни традиции са разрушени, остават вечно в ада.
TEXT 44:
О, наскільки ж безглуздим й прикрим є те, що ми готуємось учинити такий великий гріх. Спонукувані жагою розкішних царських насолод, ми сповнились рішучості вбити своїх же родичів.
ТЕКСТ 44:
Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.
TEXT 45:
Хай краще мене, беззбройного і безборонного, вб’ють сини Дгр̣та̄рашт̣ри, ніж я буду з ними битись.
ТЕКСТ 45:
За мен е по-добре, ако синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣р̣а с оръжие в ръка ме убият на бойното поле, невъоръжен и несъпротивляващ се.
TEXT 46:
Сан̃джайа сказав: Вимовивши ці слова, Арджуна відклав убік лук та стріли й сів у колісниці, сповнений горя.
ТЕКСТ 46:
Сан̃джая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.