Skip to main content

Nektar duhovnih napotkov

Нектарът на наставленията

Prvi verz:
Razumen človek, ki je zmožen obvladovati težnjo po govoru, izbruhe jeze ter zahteve uma, jezika, želodca in spolnih organov, ima lahko učence po vsem svetu.
Текст първи:
Един уравновесен човек, овладял желанието си да говори, безпокойствата на ума, влиянието на гнева и подтиците на езика, стомаха и гениталиите си, е достоен да приема ученици по целия свят.
Drugi verz:
Naše vdano služenje Kṛṣṇi se izjalovi, če se preveč zapletemo na šest opisanih načinov: (1) tako da se prenajedamo ali kopičimo več stvari, kot jih potrebujemo, (2) da se pretirano ženemo za težko dosegljivimi materialnimi dobrinami, (3) da po nepotrebnem govorimo o posvetnih temah, (4) da se pravil iz svetih spisov držimo le zaradi pravil samih, ne pa zaradi duhovne rasti, ali pa da jih ne upoštevamo in ravnamo svojevoljno, (5) da se družimo s posvetnimi ljudmi, ki jih zavest Kṛṣṇe ne zanima, in (6) da hlepimo po posvetnih dosežkih.
Текст втори:
Преданото служене се нарушава, когато човек прекали със следните шест вида дейности: (1) яде повече от необходимото или натрупва повече средства, отколкото е нужно; (2) полага прекалени усилия за материални неща, с които е много трудно да се сдобие; (3) говори ненужно по светски въпроси; (4) спазва духовните правила и предписания само заради следването им, а не заради духовния напредък, или ги отхвърля и действа независимо и своеволно; (5) общува с хора с материално съзнание, които не се интересуват от осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а; (6) алчен е за светски постижения.
Tretji verz:
Obstaja šest ugodnih načel za čisto vdano služenje Kṛṣṇi: (1) navdušenje, (2) prizadevanje z zaupanjem, (3) potrpljenje, (4) ravnanje po predpisanih načelih (śravaṇaṁ kīrtanaṁ viṣṇoḥ smaraṇam – poslušanje o Kṛṣṇi ter opevanje in spominjanje Kṛṣṇe), (5) izogibanje družbe tistih, ki niso bhakte, in (6) ravnanje po zgledu prejšnjih ācārij. S temi šestimi načeli bomo brez dvoma dosegli popoln uspeh v čistem vdanem služenju Kṛṣṇi.
Текст трети:
Има шест принципа, благоприятстващи чистото предано служене: (1) ентусиазъм; (2) решителност; (3) търпение; (4) следване на регулиращите принципи (като шраван̣ам кӣртанам виш̣н̣ох̣ смаран̣ам  слушане, възпяване и помнене на Кр̣ш̣н̣а); (5) избягване на общуването с непредани; (6) следване примера на предишните а̄ча̄рии. Тези шест принципа несъмнено осигуряват пълен успех в чистото предано служене.
Četrti verz:
Obdarovanje in sprejemanje v dar, zaupno razodevanje misli, spraševanje o zaupnostih ter sprejemanje in dajanje prasāde je šest načinov izkazovanja ljubezni med bhaktami.
Текст четвърти:
Предлагане и приемане на подаръци, разкриване на мислите и доверено запитване, приемане и предлагане на праса̄да са шестте признака на любовта, споделяна между преданите.
Peti verz:
Bhakto, ki poje sveto ime Gospoda Kṛṣṇe, moramo ceniti v mislih, bhakti, ki je duhovno posvečen (je prejel dīkṣo) in časti Božanstvo, se moramo ponižno priklanjati, s čistim bhakto, ki je napreden v neomajnem vdanem služenju Kṛṣṇi in v srcu nima niti kančka nagnjenja h kritiziranju drugih, pa se moramo družiti in mu zvesto služiti.
Текст пети:
Човек трябва да почита в мислите си предания, който повтаря святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; да отдава смирени почитания на предания, който е получил духовно посвещение (дӣкш̣а̄) и обожава Бога в храма; и да общува и вярно да служи на този чист предан, който е напреднал в неотклонното предано служене и чието сърце е напълно освободено от склонността да критикува другите.
Šesti verz:
Čisti bhakta je na izvorni ravni zavedanja Kṛṣṇe in se neenači s telesom. Nanj ne smemo gledati s posvetnimi očmi. Prezreti moramo njegovo morebitno nižje poreklo, slabo kožo, telesne napake, bolezen ali onemoglost. Telo čistega bhakte se kljub navideznim pomanjkljivostim, ki so lahko zelo opazne, ne more onesnažiti. Tako je tudi z reko Ganges, ki je v deževnem obdobju včasih polna mehurčkov, pene in blata, vendar se ne onesnaži. Duhovno napredni ljudje se ne glede na njeno stanje kopajo v njej.
Текст шести:
Заел изначалната си Кр̣ш̣н̣а осъзната позиция, чистият предан не се отъждествява с тялото си. На такъв предан не бива да се гледа от материална гледна точка. Човек не трябва да обръща внимание, че преданият може да е роден в низше семейство, с лош цвят на кожата, с деформирано, болно или недъгаво тяло. Тези телесни несъвършенства може и да изпъкват за обикновеното зрение, но въпреки привидните дефекти, тялото на чистия предан не може да се замърси. То е като водите на Ганг, които понякога по време на дъждовния сезон са пълни с кал, пяна и мехурчета. Но водите на Ганг не се замърсяват. Тези, които са духовно напреднали, ще се окъпят в Ганг, без да обръщат внимание на състоянието на водата.
Sedmi verz:
Kṛṣṇovo sveto ime, značaj, zabave in dejanja so duhovno sladki kot kandis. Človek, ki ima zlatenico avidye (nevednosti), ne more okušati ničesar sladkega, čudovito pa je, da z vsakodnevnim pozornim petjem teh sladkih imen obudi naravno zmožnost okušanja in postopoma izkorenini bolezen.
Текст седми:
Святото име, характер, забавления и дейности на Кр̣ш̣н̣а са трансцендентално сладки като захарен бонбон. Въпреки че езикът на човек, страдащ от жълтеницата на авидя̄ (невежеството), не усеща нищо сладко, прекрасно е, че просто с внимателно всекидневно повтаряне на тези сладки имена  естественият вкус постепенно се възстановява и болестта напълно изчезва.
Osmi verz:
Bistvo vseh napotkov je, da moramo ves čas – štiriindvajset ur na dan – izkoristiti tako, da pozorno opevamo Gospodovo božansko ime, transcendentalno podobo, lastnosti in večne zabave ter se jih spominjamo in s tem postopoma zaposlimo jezik in misli. Tako moramo prebivati v Vraji (Goloki Vṛndāvana-dhāmi) in pod vodstvom bhakt služiti Kṛṣṇi. Ravnati se moramo po zgledu Gospodovih ljubljenih bhakt, ki Mu z globoko privrženostjo vdano služijo.
Текст осми:
Същността на всички съвети се свежда до това човек постоянно, двайсет и четири часа в денонощието, да повтаря внимателно и да помни името на Бога, трансценденталната му форма, качества и вечните му забавления, и така постепенно да ангажира езика и ума си. С такава нагласа той трябва да живее във Враджа (Голока Вр̣нда̄вана дха̄ма) и да служи на Кр̣ш̣н̣а под ръководството на преданите. Човек трябва да следва стъпките на любимите предани на Бога, които са дълбоко привързани да му служат.
Deveti verz:
Sveti kraj Mathurā je duhovno višji od transcendentalnega sveta Vaikuṇṭhe, saj se je tam pojavil Gospod. Duhovni gozd Vṛndāvane je zaradi Kṛṣṇovih zabav rāsa-līle še višji od Mathurā-purīja. Še bolj vzvišen je hrib Govardhana, ker ga je Śrī Kṛṣṇa dvignil z božansko roko in je imel tam različne ljubeče zabave. Najbolj vzvišena pa je najodličnejša Śrī Rādhā-kuṇḍa, saj jo preplavlja nektar preme do Gospodarja Gokule, Śrī Kṛṣṇe. Le kateri pameten človek torej ne bi hotel služiti tej božanski Rādhā-kuṇḍi, ki leži ob vznožju Govardhane?
Текст девети:
Святата местност Матхура̄ е духовно по-висша от Ваикун̣т̣ха, трансценденталния свят, защото там се появява Богът. По-висша от Матхура̄ пурӣ е трансценденталната гора Вр̣нда̄вана, заради забавленията ра̄са лӣла̄ на Кр̣ш̣н̣а. А по-висш от гората Вр̣нда̄вана е хълмът Говардхана, защото е бил повдигнат от прелестната ръка на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и е място на разнообразните му любовни забавления. И над всичко стои най-прекрасното Шрӣ Ра̄дха̄ кун̣д̣а, защото е преизпълнено с амброзията на нектарната према на Бога на Гокула, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Ще се намери ли разумен човек, който да не иска да служи на прелестното Ра̄дха̄ кун̣д̣а, разположено в нозете на хълма Говардхана?
Deseti verz:
Śāstre pravijo, da je Vsevišnjemu Gospodu Hariju med vsemi, ki si želijo sadov svojega dela, najljubši tisti, ki dobro pozna višje življenjske vrednote. Med številnimi takimi, ki imajo poglobljeno znanje (jñānīji), lahko začne Gospodu vdano služiti tisti, ki se je tako rekoč osvobodil z znanjem. Ta je višji od drugih, nad njim pa je tisti, ki je zares razvil premo, čisto ljubezen do Kṛṣṇe. Gopīje so bolj vzvišene od vseh naprednih bhakt, ker so ves čas popolnoma odvisne od transcendentalnega pastirja Śrī Kṛṣṇe. Med njimi ima Kṛṣṇa najraje Śrīmatī Rādhārāṇī. Njena kuṇḍa (jezero) Mu je izjemno pri srcu, tako kot Ona sama, ki je Njegova najljubša gopīja. Kdo torej ne bi prebival ob Rādhā-kuṇḍi in v duhovnem telesu, preplavljenem z zanosnimi vdanimi čustvi (aprākṛta-bhāvo), z ljubeznijo služil Božanskemu paru Śrī Śrī Rādhi in Govindi, ki uprizarjata aṣṭakālīya-līlo, večne zabave, razdeljene na osem delov dneva. Tisti, ki Jima vdano služijo na bregovih Rādhā-kuṇḍe, so resnično najsrečnejši v vesolju.
Текст десети:
В ша̄стрите се казва, че от всички видове извършители на плодоносна работа тези, които са напреднали в знанието за висшите ценности в живота, получават благосклонността на Върховния Бог Хари. От много такива хора (гя̄нӣ), този, който действително е свободен чрез благодетелта на знанието си, може да се заеме с предано служене. Той превъзхожда другите. Но този, който е достигнал истинска према, чиста любов към Кр̣ш̣н̣а, е по-висш и от него. От всички напреднали предани най-издигнати са гопӣте, защото те са абсолютно зависими от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трансценденталното пастирче. Измежду гопӣте най-скъпа на Кр̣ш̣н̣а е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Нейното езеро е толкова свидно на Бога, колкото е и самата тя. Затова, кой не би живял край Ра̄дха̄ кун̣д̣а и в духовно тяло, преизпълнено с екстатична преданост (апра̄кр̣та бха̄ва) не би отдавал любовно служене на божествената двойка Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ Говинда, която извършва своите аш̣т̣ака̄лӣя лӣла̄, осемте вечни всекидневни забавления. Наистина, преданите по бреговете на Ра̄дха̄ кун̣д̣а, са най-щастливите във вселената.
Enajsti verz:
Med vsem, kar Kṛṣṇi daje zadovoljstvo, in vsemi ljubljenimi dekleti iz Vraja-bhūmi, je Śrīmatī Rādhārāṇī zagotovo najdragocenejši predmet Njegove ljubezni. Veliki modreci pravijo, da Mu je Njena božanska kuṇḍa v vsakem pogledu enako pri srcu. Rādhā-kuṇḍo brez dvoma zelo redko dosežejo celo vzvišeni bhakte, kaj šele navadni. V srcu tistega, ki se vsaj enkrat okopa v tem svetem jezeru, se popolnoma prebudi čista ljubezen do Kṛṣṇe.
Текст единадесети:
От многото обекти на радост и от всички любими девойки във Враджабхӯми, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е несъмнено най-скъпа на Кр̣ш̣н̣а. И във всяко отношение, божественото ѝ езеро, според великите мъдреци, му е също толкова скъпо. Без съмнение, Ра̄дха̄ кун̣д̣а се достига много рядко дори от велики личности, а още по-трудно от обикновените предани. Ако човек просто се окъпе веднъж в тези святи води, чистата му любов към Кр̣ш̣н̣а напълно се пробужда.