Преданото служене не е сантиментална теория или въображаем екстаз. Негова същност е практическото действие. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното определение на преданото служене:

„Уттама̄ бхакти, т.е. чистата преданост към Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се състои в отдаване на предано служене по начин, който удовлетворява Бога. Преданото служене трябва да е освободено от всякакви странични мотиви и да не е свързано с плодоносна карма, имперсоналистична гя̄на и други егоистични желания“.

Бхакти е вид култивиране, което предполага дейност. Култивиране на духовност не значи да седим бездейно и да медитираме, както учат някои псевдо йогӣ. Такава медитация може да е подходяща за тези, които още не знаят за преданото служене; затова понякога тя се препоръчва като начин да се спрат разсейващите материални дейности. Медитация означава да се прекъснат всички безсмислени дейности, поне в този момент. Обаче преданото служене не само слага край на всички безсмислени светски дейности, но и ангажира човек в извършването на разумни дейности с преданост. Шрӣла Прахла̄да Маха̄ра̄джа препоръчва:

Деветте метода за предано служене са следните:

Шраван̣ам, или слушането, е първата стъпка в постигането на трансцедентално знание. Човек не трябва да слуша неупълномощени личности; той трябва да се обърне към подходящата личност, както се препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ (4.34):

„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината.“

По-нататък в Мун̣д̣ака Упаниш̣ад се препоръчва: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – „За да разбере тази трансцедентална наука, човек трябва да се обърне към истински духовен учител.“ С други думи, този метод – смирено да се приема поверителното трансцедентално знание – не се основава просто на умозрителни разсъждения. В тази връзка Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва на Рӯпа Госва̄мӣ:

„Докато прекосява вселенското творение на Брахма̄, някоя щастлива душа може да получи семето на бхакти лата̄, растението на преданото служене. Това се дължи изцяло на милостта на духовния учител и Кр̣ш̣н̣а“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 19.151). Материалният свят е затвор за живите същества, които по природа са а̄нандамая, търсещи щастие. Те всъщност искат да се освободят от затвора на този свят на обусловено щастие, но тъй като не знаят начина за освобождение, са принудени да се преселват от един вид живот в друг и от една планета на друга. По този начин живите същества скитат из цялата материална вселена. Когато някой има щастието да срещне чист предан и го слуша търпеливо, той започва да следва пътя на преданото служене. Такъв шанс получава този, който е искрен. Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага тази възможност на цялото човечество. Ако човек има късмет да се възползва от нея и се заеме с предано служене, пред него веднага се открива пътят на освобождението.

Ние трябва да приемем много възторжено възможността да се върнем в своя дом, обратно при Бога. Без ентусиазъм няма да сполучим. Дори в материалния свят човек трябва да действа с вдъхновение, ако иска да постигне успех в областта, към която са насочени усилията му. Студентът, бизнесменът, художникът или всеки друг, който иска да успее в работата си, трябва да има ентусиазъм. По същия начин трябва да сме много вдъхновени в преданото служене. Ентусиазм означава действие. Но действие за кого? – Трябва винаги да действаме за Кр̣ш̣н̣а – кр̣ш̣н̣а̄ртха̄кхила чеш̣т̣а̄ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху).

Във всички етапи на живота си човек трябва да отдава предано служене под ръководството на духовен учител, за да постигне съвършенство в бхакти йога. Не е нужно да се ограничават или стесняват дейностите. Кр̣ш̣н̣а е всепроникващ. Затова нищо не е независимо от Кр̣ш̣н̣а, както самият той заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.4):

„Цялата вселена е проникната от мен в непроявената ми форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях.“ Под ръководството на истински духовен учител човек трябва да прави всичко, което е благоприятно за служенето на Кр̣ш̣н̣а. Например, ние често използваме диктофон. Материалистът, който е изобретил тази машина, я е създал за бизнесмени или за хора, пишещи по светски въпроси. Определено не е мислил този диктофон да се използва в служене на Бога, но ние го използваме, за да създаваме литература за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Разбира се, произвеждането на диктофона е изцяло в рамките на енергиите на Кр̣ш̣н̣а. Всички части на това устройство, включително електронните системи, са направени от различни комбинации и взаимодействия на петте основни типа материална енергия – бхӯми, джала, агни, ва̄ю и а̄ка̄ша. Изобретателят е използвал мозъка си, за да създаде тази сложна машина, а мозъкът му, както и частите, са дадени от Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва: мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни – „Всичко зависи от моята енергия.“ Преданият разбира, че тъй като нищо не е независимо от енергията на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на него.

Интелигентните усилия, полагани с пълно съзнание за Кр̣ш̣н̣а, се наричат утса̄ха, ентусиазъм. Преданите знаят правилния начин, по който всичко може да се използва в служене на Бога (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе юктам̇ ваира̄гям учяте). Преданото служене не е бездейна медитация, а практическо действие на преден план в духовния живот.

Дейностите трябва да се вършат с търпение. В Кр̣ш̣н̣а съзнание човек не трябва да е нетърпелив. Всъщност движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе започнато без никаква чужда помощ и в началото не срещаше отзвук, но тъй като ние търпеливо продължихме да изпълняваме преданите си дейности, хората постепенно започнаха да разбират важността на движението и сега се присъединяват към него с голямо желание. Не трябва да проявяваме нетърпение, когато отдаваме предано служене. Трябва да приемаме наставленията на духовния си учител и търпеливо да ги следваме, уповавайки се на милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а. Успехът на дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание изисква търпение и увереност. Естествено е едно току-що омъжено момиче да иска дете от съпруга си, но то не може да го очаква веднага след женитбата. Разбира се, щом се омъжи, тя може да се опита да има дете, но трябва да се отдаде на съпруга си с увереността, че детето ще се развие и ще се роди в определеното време. Така и в преданото служене да се отдадеш, значи да си уверен. Преданият мисли: авашя ракш̣ибе кр̣ш̣н̣а – „Кр̣ш̣н̣а със сигурност ще ме закриля и ще ми помага успешно да служа.“ Това се нарича увереност.

Както вече обяснихме, човек не трябва да е бездеен, а трябва с много ентусиазъм да следва регулиращите принципи – тат-тат-карма-правартана. Пренебрегването на регулиращите принципи ще унищожи преданото служене. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание има четири основни регулиращи принципа, които забраняват извънбрачния полов живот, месоядството, хазарта и употребата на интоксиканти. Преданият трябва да следва тези принципи с голям ентусиазъм. Ако пренебрегне следването на който и да е от тях, напредъкът му неминуемо ще се затрудни. Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ препоръчва: тат-тат-карма-правартана̄т – „Човек трябва стриктно да спазва регулиращите принципи на ваидхӣ бхакти.“ В допълнение към четирите забрани (яма) има и позитивни регулиращи принципи (нияма), като ежедневното повтаряне на шестнадесет кръга с броеница джапа-ма̄ла̄. Тези регулирани дейности трябва да се извършват с вяра и ентусиазъм. Това се нарича тат-тат-карма-правартана, т.е. разностранно ангажиране в предано служене.

Освен това, за да успее в преданото служене, човек трябва да се откаже от нежелано общуване. В това число влизат кармӣте, гя̄нӣте, йогӣте и други неотдадени. Веднъж Шрӣ Чаитаня Маха̄прабху бил запитан от един свой семеен предан за принципите на Ваиш̣н̣авизма и за основните дейности на един ваиш̣н̣ава. Шрӣ Чаитаня Маха̄прабху веднага отговорил: асат-сан̇га-тя̄га – еи ваиш̣н̣ава-а̄ча̄ра – „Характерна черта на един ваиш̣н̣ава е отказът от общуването със светски хора, т.е. с неотдадени.“ Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура е препоръчал: та̄н̇дера чаран̣а севи бхакта-сане ва̄са – човек трябва да живее сред чисти предани и да спазва регулиращите принципи, посочени от предишните а̄ча̄рии, шестимата Госва̄мӣ (Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ и Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ). Ако човек живее в обкръжението на предани, възможността да общува с неотдадени е много малка. Международното общество за Кришна съзнание открива много центрове, за да покани хората да живеят сред предани и да следват регулиращите принципи на духовния живот.

Предано служене означава трансцедентални дейности. На трансцеденталната платформа няма замърсявания от трите проявления на материалната природа. Тя се нарича вишуддха саттва, равнище на чистото добро, т.е. доброто, освободено от замърсявания с качествата страст и невежество. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание всички трябва да стават рано сутрин, преди четири часа, да участват в ман̇гала а̄рати, утринното обожание, после да четат Шрӣмад Бха̄гаватам, да правят кӣртан и т.н. Дейностите в преданото служене са така организирани, че продължават денонощно. Този начин на действие се нарича сато вр̣тти – следване примера на предишните а̄ча̄рии, които много опитно са запълвали всеки миг от времето си с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ако човек стриктно следва съвета, даден от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в този стих – да бъде ентусиазиран, уверен и търпелив, да се откаже от нежелано общуване, да следва регулиращите принципи и да живее сред предани – той със сигурност ще напредне в преданото служене. В тази връзка Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че развиването на знание чрез философски разсъждения, трупането на светско богатство чрез разширяване на плодоносните дейности и желанието за йога сиддхи, материални съвършенства, са напълно в разрез с принципите на преданото служене. Човек изобщо не трябва да се интересува от такива преходни дейности. Вместо това трябва да насочи усилията си към следването на регулиращите принципи на преданото служене. Според Бхагавад-гӣта̄ (2.69):

„Това, което е нощ за всички същества, е време за пробуждане на себеовладяния; а времето за пробуждане на всички същества е нощ за вглъбения в себе си мъдрец.“

Отдаването на предано служене е смисъл и цел за живото същество. То е желаното върховно съвършенство на човешкия живот. Убеден в това, човек трябва да е уверен, че всички дейности, различни от преданото служене – умозрителни разсъждения, плодоносна работа или мистични усилия, – никога няма да му донесат трайна полза. Пълната вяра в пътя на преданото служене ще му помогне да постигне желаната си цел, а опитите му да следва други пътища само ще го направят неспокоен. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: „Човек трябва да е напълно убеден, че тези, които са се отказали от преданото служене, за да поемат сурови отречения с други цели, не са с чист ум въпреки тежките си отречения, защото не знаят за трансценденталното любовно служене на Бога.“

По-нататък в Десета песен се казва: „Спекулативните философи и материалистите могат да си налагат големи лишения и покаяния, но въпреки това те не успяват, защото не познават лотосовите нозе на Бога.“ Преданите на Бога обаче никога не се провалят. В Бхагавад-гӣта̄ (9.31) Върховната Божествена Личност уверява Арджуна: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „О, сине на Кунтӣ, смело можеш да заявиш, че мой предан никога не пропада.“

Пак в Бхагавад-гӣта̄ (2.40) Кр̣ш̣н̣а казва:

„В това усилие няма загуба или намаляване. Дори малко напредък по този път може да предпази човек от най-голяма беда.“

Преданото служене е толкова чисто и съвършено, че веднъж започнало, човек дори въпреки волята си стига до крайния успех. Понякога някой изоставя обикновените си занимания и от сантименталност приема подслон в лотосовите нозе на Върховния Бог – така започва началният стадий на преданото служене. Дори ако този незрял предан се отклони от пътя, той не губи нищо. От друга страна, каква полза би имал, ако изпълнява предписаните според неговата варн̣а и а̄шрама задължения, но не се занимава с предано служене? Въпреки че „падналият“ предан може да се роди в низше семейство, преданото му служене ще започне пак от точката, в която е било прекъснато. Преданото служене е ахаитуки апратихата̄; то не е последица от светски причини, не може да се прекрати по светски причини и резултатите му не могат да се изчерпят вследствие на материални трудности. Затова преданият трябва да е уверен в избрания от него път и да не се интересува много от дейностите на кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте.

Несъмнено, кармичните работници, спекулативните философи и йогӣте мистици имат много положителни качества, но всички добри качества се развиват автоматично в характера на предания. Не са нужни отделни усилия. Както потвърждава Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12), всички добри качества на полубоговете постепенно се проявяват у този, който е развил чисто предано служене. Тъй като един предан не се интересува от никакви материални дейности, той не се замърсява от материята. Той веднага се установява на равнището на трансцеденталния живот. Но този, който се занимава със светски дейности, бил той гя̄нӣ, йогӣ, кармӣ, филантроп, националист или каквото и да било друго, не може да постигне висшия стадий маха̄тма̄. Той си остава дура̄тма̄, човек с осакатен ум. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) се казва:

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са в заблуда, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото са ме осъзнали като Върховния Бог, първичен и неизчерпаем“.

Тъй като всички предани на Бога се намират под покровителството на върховната му енергия, те не бива да се отклоняват от пътя на преданото служене и да поемат пътя на кармӣте, гя̄нӣте или йогӣте. Това се нарича утса̄ха̄н нишчая̄д дхаиря̄т тат-тат-карма-правартана̄т – следване на регулиращите принципи на преданото служене с ентусиазъм, търпение и увереност. По този начин човек може сигурно да напредва по пътя на преданото служене.