В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.9-10) Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа задава на Шукадева Госва̄мӣ редица разумни въпроси. Един от тях е: „Защо хората търсят изкупление, ако не могат да владеят сетивата си?“. Крадецът например, знае много добре, че може да бъде арестуван за кражба. Той дори вижда, че полицията арестува крадците, и въпреки това продължава да краде. Опитът се придобива със слушане и гледане. По-неинтелигентният придобива опит, като гледа, а по-интелигентният – като слуша. Ако един интелигентен човек чуе от книгите със закони и от ша̄стрите (писанията), че да се краде не е хубаво, и че крадците ги арестуват и наказват, той се въздържа от кражби. За да се научи, че трябва да спре да краде, един по-неинтелигентен човек първо трябва да бъде арестуван и наказан. Обаче негодникът, глупакът, дори и да е чул и видял, дори и да е бил наказван, пак продължава да краде. Заплатил с наказанието си, веднага щом излезе от затвора, той отново краде. Ако хвърлянето в затвора се счита за изкупление, какъв смисъл има то? – Това пита Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа:

Той сравнява това изкупление с къпането на слона. Слонът се изкъпва в реката много добре, но щом излезе на брега, целият се обсипва с прах. Тогава какъв смисъл има да се къпе? По подобен начин много хора, заели се с духовна практика, повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра и същевременно вършат множество забранени неща, като мислят, че възпяването на святите имена ще неутрализира прегрешенията им. От десетте вида оскърбления, които могат да се допуснат при повтарянето на святото име на Бога, тази грешка се нарича на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣  – човек да върши греховни дейности, като се уповава на силата, която повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантра има. По същия начин някои християни ходят на църква, за да изповядват греховете си, и мислят, че изповедта пред свещеника и разкаянието ще ги освободят от последиците на ежеседмичните им грехове. Щом мине събота и дойде неделя, те отново започват да вършат греховни дейности, като очакват следващата събота да им се прости. Този вид пра̄яшчитта, т.е. изкупление, се осъжда от Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа, най-мъдрия цар в ония времена. Шукадева Госва̄мӣ, също толкова просветлен, както подобава на негов духовен учител, отговаря на царя и потвърждава, че разсъждението му за изкуплението е правилно. Греховната дейност не може да се неутрализира с благочестива дейност. Пра̄яшчитта (изкупление) в действителност означава пробуждане на спящото у нас съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

Истинското изкупление включва постигане на истинско знание, а за това има утвърден начин. Като водим регулиран, чист живот, не се разболяваме. За да съживим изначалното си съзнание трябва да преминем обучение в установена практика. Такъв редовен живот се описва като тапася. Човек може постепенно да развие истинско знание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, като практикува отречение и целомъдрие (брахмачаря), контролира ума и сетивата си, раздава притежанията си за благотворителност, живее почтено, поддържа се чист и практикува йога а̄сани. Но ако някой има щастието да общува с чист предан лесно може да надмине техниките на мистичната йога за контрол над ума – просто като следва регулиращите принципи на Кр̣ш̣н̣а съзнание (въздържане от извънбрачен полов живот, месоядство, хазарт и интоксиканти) и отдава служене на Върховния Бог под ръководството на авторитетен духовен учител. Този лесен метод е препоръчан от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ.

Най-напред човек трябва да овладее речта си. Всеки от нас притежава дар-слово. Щом получим възможност, веднага започваме да говорим. Ако не говорим за Кр̣ш̣н̣а съзнание, говорим всякакви глупости. Жабата в полето „говори“ като кряка, и по същия начин всеки, който има език, иска да говори, дори ако всичко, което има да каже, е безсмислица. Крякането на жабата обаче просто вика змията: „Ела, моля те, и ме изяж!“. Макар така да предизвиква смъртта си, жабата въпреки това продължава да кряка. Словата на материалистите и на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ) могат да се сравнят с крякането на жабите. Те постоянно говорят глупости и предизвикват смъртта да ги сграбчи. Контролът върху речта обаче не означава самоналожено мълчание (пасивната практика мауна), както мислят философите ма̄я̄ва̄дӣ. Такова мълчание може да изглежда от полза за известно време, но в крайна сметка се проваля. Контролирането на речта, според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, се състои в положителния процес на кр̣ш̣н̣а катха̄, т.е. възхвала на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Така езикът може да слави името, формата, качествата и забавленията на Бога. Проповедникът на кр̣шн̣а катха̄ е винаги отвъд хватката на смъртта. Затова контролът върху импулса на словото е много важен.

Неспокойният и непостоянен ум (мано вега) се овладява чрез съсредоточаване върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.31) гласи:

Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а ма̄я̄ – като мрака. Ако има слънце, не може да има тъмнина. По същия начин, ако Кр̣ш̣н̣а е в ума, умът не попада под влиянието на ма̄я̄. Йогийският метод на отричане от всички материални мисли няма да помогне. Изкуствено е да се опитваме да създадем вакуум в ума си. Вакуумът няма да се задържи дълго. Но ако постоянно мислим за Кр̣ш̣н̣а и за това как по-добре да му служим, умът ни съвсем естествено ще бъде контролиран.

Така бихме могли да управляваме и гнева. Не можем да спрем гнева напълно, но ако се гневим на тези, които хулят Бога или преданите му, владеем гнева си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Бог Чайтаня Маха̄прабху се разгневил на двама злодеи, братята Джага̄и и Ма̄дха̄и, които богохулствали и ударили Нитя̄нанда Прабху. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня пише: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ – „Човек трябва да е по-смирен от тревичката и по-търпелив от дървото“. Може да се запитаме защо Богът е дал воля на гнева си. Въпросът е в това, че човек трябва да е готов да търпи всякакви обиди, насочени към него, но ако някой оскърбява Кр̣ш̣н̣а или чистите му предани, истинският предан се разгневява и действа като пожар срещу хулителите. Кродха, гневът, не може да бъде спрян, но може да бъде правилно прилаган. Ханума̄н подпалил Лан̇ка̄ с гняв, но той е обожаван като най-великия предан на Бог Ра̄мачандра. Това значи, че е употребил гнева си правилно. Друг пример е Арджуна. Той не бил склонен да се бие, но Кр̣ш̣н̣а насърчил гнева му: „Трябва да се сражаваш!“. Не е възможно да се води бой без гняв. Гневът обаче е под контрол, когато се използва в служене на Бога.

Колкото до желанията на езика – той иска вкусни ястия. Но не бива да си позволяваме безразборно ядене, а трябва да обуздаваме езика, като се храним с праса̄да (предложена на Бога храна). Нагласата на предания е да яде само когато Кр̣ш̣н̣а му осигури праса̄да. Това е начинът, по който се овладяват желанията на езика. Човек трябва да яде праса̄да в определено време и не бива да се храни в ресторанти и сладкарници само за да удовлетвори капризите на езика и стомаха си. Ако се придържаме към принципа да приемаме само праса̄да, ще можем да овладеем тези подтици.

По подобен начин, когато гениталиите не се използват ненужно, може да се контролира сексуалния импулс. Гениталиите трябва да се използват само за зачеване на дете в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание поощрява брака не за удовлетворяване на гениталиите, а за зачеване на осъзнати за Кр̣ш̣н̣а деца. Щом децата пораснат достатъчно, могат да отидат в Гурукула училище, където ще ги обучават да станат напълно осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Нужни са много такива деца със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и способният да създаде осъзнато за Кр̣ш̣н̣а потомство, може да използва гениталиите си.

Когато стане напълно опитен в методите за владеене на сетивата в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек е достоен да бъде духовен учител.

В коментара си Анувр̣тти към Упадеша̄мр̣та Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура пише, че отъждествяването ни с материята поражда три вида пориви: желанието да говорим, желанията на ума и желанията на тялото. Когато живото същество се подчини на тези три вида импулси, животът му става неблагоприятен. Този, който се стреми да овладее тези пориви, се нарича тапасвӣ, т.е. практикуващ въздържание. Чрез такава тапася може да се преодолее робството на материалната природа, външната енергия на Върховната Божествена Личност.

Когато става дума за говорния импулс, имаме предвид безполезното говорене, като това на философите имперсоналисти (ма̄я̄ва̄дӣ), на хората, заети с плодоносни дейности (карма ка̄н̣д̣а) или на материалистите, желаещи безгранични наслаждения. Подобни разговори или книги са практическо проявление на говорния импулс. Много хора говорят безсмислици и пишат томове безполезни книги и всичко това е резултат от подтика за говорене. За да преодолеем тази си склонност, трябва да насочим разговорите си към теми, свързани с Кр̣ш̣н̣а. Това е обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11):

„Според святите личности, словата, които не възхваляват Бога, способен сам да пречисти атмосферата на цялата вселена, приличат на място за поклонение на гарги. Тъй като съвършените личности са жители на трансцеденталната обител, те не изпитват никакво удоволствие на такова място“.

„А литературата, описваща трансцеденталното великолепие на името, славата, формите, забавленията и т.н. на безкрайния Върховен Бог, е нещо различно – творение, пълно с трансцедентални слова, целящи да предизвикат революция в неблагочестивия живот на заблудената световна цивилизация. Такива трансцендентални произведения, дори и несъвършено съчинени, се слушат, пеят и приемат от чистите, добродетелни хора“.

Изводът е, че само когато говорим за предано служене на Върховната Божествена Личност, ще избегнем безполезните и безсмислени разговори. Винаги трябва да се стремим да използваме дар-словото си единствено с цел да развиваме съзнание за Кр̣ш̣н̣а.

А колкото до вълненията на трепкащия ум, те се разделят на две. Първата група се нарича авиродха прӣти, т.е. неограничена привързаност, а другата – виродха-йукта-кродха, гняв, роден от разочарование. Придържането към философията на ма̄я̄ва̄дӣте, вярата в плодоносните резултати на карма ва̄дӣте и упованието в плановете, основани на материални желания, се наричат авиродха прӣти. Гя̄нӣте, кармӣте и материалистите с грандиозни планове, обикновено привличат вниманието на обусловените души, но когато материалистите не успеят да осъществят плановете си и замислите им се провалят, те се разгневяват. Осуетяването на материалните желания предизвиква гняв.

Желанията на тялото се разделят в три категории: желания на езика, на стомаха и на гениталиите. Човек може да забележи, че тези три сетива са разположени едно под друго в тялото и че плътските желания започват от езика. Ако човек може да обуздава подтиците на езика си, като се храни с праса̄да, импулсите на стомаха и на гениталиите могат да бъдат автоматично управлявани. В тази връзка Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:

„О, Господи! Това материално тяло е възел от невежество, а сетивата са мрежа от пътеки, които водят към смъртта. По един или друг начин сме паднали в океана на материалното сетивно наслаждение и от всички сетива езикът е най-ненаситен и неуправляем. В този свят е много трудно да бъде победен езика, но ти, скъпи Кр̣ш̣н̣а, си много милостив към нас. Ти си ни изпратил този хубав праса̄да да ни помогне да покорим езика. Затова нека приемем този праса̄да до пълното ни удовлетворение, да славим Ваши Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и да молим с любов за помощта на Бог Чайтаня и Прабху Нитя̄нанда“.

Има шест вида раси (вкусове) и ако човек е възбуден от който и да е от тях, става зависим от желанията на езика. Някои хора обичат да се хранят с месо, риба, раци, яйца и други неща, произведени от сперма и кръв, които се ядат под формата на мъртви тела. Други предпочитат зеленчуци, салати, спанак или млечни продукти, но само за да задоволят желанията на езика си. Такъв начин на хранене, който цели сетивно удоволствие – включително използването на прекалено големи количества подправки като чили и тамаринд, – трябва да се изостави от личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Употребата на па̄н, харитакӣ, бетелови ядки, тютюн, ЛСД, марихуана, опиум, алкохол, кафе и чай – означава, че се отдаваме на непозволени желания. Ако свикнем да приемаме само остатъците от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а, тогава ще можем да се освободим от примката на ма̄я̄. Зеленчуците, зърнените храни, плодовете, млечните продукти и водата могат да се предлагат на Бога, както предписва и самият Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако обаче човек приема праса̄да само заради изключителния му вкус и по тази причина яде прекалено много, той също става жертва на опитите да задоволи желанията на езика си. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи да избягваме пикантните ястия дори когато ядем праса̄да. Ако предлагаме на Бога вкусни ястия с намерението после да се наслаждаваме на тази храна, ние пак се опитваме да удовлетворим желанията на езика си. Ако приемаме поканите на богати хора с идеята да ядем деликатесна храна, също се опитваме да задоволим подтиците на езика си. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Антя 6.227) е казано:

„Човек, който ходи насам-натам в търсене на начин да удовлетвори езика си и който е привързан към желанията на стомаха и гениталиите си, не може да достигне Кр̣ш̣н̣а“.

Както споменахме преди, езикът, стомахът и гениталиите са разположени в права линия и спадат към една и съща категория. Бог Чайтаня е казал: бха̄ла на̄ кха̄ибе а̄ра бха̄ла на̄ парибе – „Не се обличай богато и не яж вкусни храни“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Антя 6.236).

Тези, които страдат от стомашни заболявания, не биха могли да контролират желанията на стомаха си, поне според този анализ. Когато искаме да ядем повече, отколкото ни е нужно, неизбежно си създаваме много проблеми. Ако съблюдаваме дните за пости, например Ека̄дашӣ и Джанма̄ш̣т̣амӣ, можем да овладеем желанията на стомаха си.

А що се отнася до импулсите на гениталиите, те са два вида – правилни и неправилни, т.е. водене на позволен и на непозволен полов живот. Когато един мъж стане достатъчно зрял, той може да се ожени според правилата и предписанията на ша̄стрите и да използва гениталиите си да зачева добри деца. Това е позволено и религиозно. Иначе той би могъл да се отдаде на различни неестествени начини за удовлетворяване желанията на гениталиите си и да не практикува никакво въздържание. Когато човек се наслаждава на извънбрачен полов живот, което според ша̄стрите означава чрез мислене, планиране, говорене, действително полово сношение или чрез задоволяване на гениталиите с изкуствени средства, той се хваща в клопката на ма̄я̄. Тези съвети са в сила не само за семейните, но и за тя̄гӣте, т.е. хората на жизненото стъпало на отречението. В седма глава на книгата си Према виварта Шрӣ Джагада̄нанда Пан̣д̣ита казва:

„Скъпи братко, ти си на жизненото стъпало на отречението и не трябва да слушаш разговори за обикновени светски неща, нито пък да говориш за такива неща, когато се срещаш с други хора. Не мисли за жени дори в сънищата си. Приел си жизненото стъпало на отречението с обет, който ти забранява да общуваш с жени. Ако искаш да общуваш с Чайтаня Маха̄прабху, трябва постоянно да помниш случая с Чхот̣а Харида̄са и как той бе отхвърлен от Бога. Не яж богати ястия, не се обличай в скъпи дрехи, бъди винаги смирен и служи на Техни Божествености Шрӣ Шрӣ Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а в дълбините на сърцето си“.

Изводът е, че който може да владее речта, ума, гнева, езика, стомаха и гениталиите си, трябва да бъде считан за сва̄мӣ или госва̄мӣ. Сва̄мӣ означава господар, а госва̄мӣ – господар на го, т.е. на сетивата. Когато човек се посвети на живот в отречение, едновременно с това той приема и титлата сва̄мӣ. Това не означава, че е господар на семейството си, на близките си или на обществото. Той трябва да бъде господар на сетивата си. Ако не е господар на сетивата си, не трябва да се нарича госва̄мӣ, а го-да̄са – слуга на сетивата. Следвайки стъпките на шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана, всички сва̄мӣ и госва̄мӣ трябва изцяло да се отдадат на любовно трансцедентално служене на Бога. Обратно, го-да̄сите служат на сетивата си, т.е. на материалния свят. Те не се занимават с друго. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е описал го-да̄са още като ада̄нта-го, което се отнася за този, чиито сетива не са под контрол. Един ада̄нта-го не може да стане слуга на Кр̣ш̣н̣а. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва:

„Тези, които са решили да продължат съществуването си в материалния свят, за да удовлетворяват сетивата си, нямат шанс да станат Кр̣ш̣н̣а-осъзнати нито чрез лични усилия, нито чрез обучение от страна на други, нито чрез дискусии. Необузданите им сетива ги влекат в най-тъмните области на невежеството и по този начин те, заблудени, просто дъвчат това, което вече е било дъвкано“.